8.5 C
София
вторник, декември 6, 2022
НачалоНа фокусБумерангът на евтините пари

Бумерангът на евтините пари

Повече от десетилетие централните банки изсипваха почти безконтролно трилиони долари/евро/лири/йени и др. само и само да държат икономиката, казано на морски език, над ватерлинията.

Процесът започна с глобалната финансова криза от края на първото десетилетие на века и продължи и се задълбочи в края на второто десетилетие заради пандемията от КОВИД-19. Управлението за Федерален резерв на САЩ, Европейската централна банка, „Банк ъв Ингланд“, Централната банка на Япония, Швейцарската централна банка и още десетки по-малки институции щедро изкупуваха облигации и акции и отпускаха заеми на търговските банки при нулеви и дори отрицателни лихви.

Някои анализатори предупреждаваха, че този процес не може да продължи безкрайно дълго и ако не бъде прекратен навреме, в икономиката ще се натрупат твърде много дисбаланси и може да последва криза, в сравнение с която Голямата депресия да изглежда като детска игра. Други, а и представители на самите банкови институции, не спираха да успокояват, че ситуацията е под контрол и икономиката ще бъде умно направлявана към „меко кацане“.

Но както се случва обикновено – говоренето и желанието е едно, а реалността – друга.

От миналата година светът се мята от криза в криза, вследствие на постпандемичното си развитие и желанието за връщане към някаква нормалност, съчетано с изкривените икономически реалности, породени от твърде многото „евтини пари“. Капчицата, която е напът да прелее чашата и дори направо да я изплиска, е войната, която Русия поведе срещу Украйна, добавила към проблемите и енергийна и продоволствена криза.

Когато в края на миналата година бъдещето изглеждаше розово, пандемията вървеше към овладяване, глобалната икономика беше забавила ход, но се беше задържала на приемливо равнище, проблемите прозираха, но все още не бяха излезли на повърхността, централните банки една след друга обявиха, че започват да спират т. нар. количествено улеснение и преминават към количествено затягане. Казано на обикновен език – изкупването на акции и облигации на свободния пазар спира и се приминава към разпродаването им, съчетано с повишаване на лихвите.

И тогава над развития свят надвисна един позабравен призрак, от който всички с основание се страхуват – инфлацията. Позабравен в продължение на няколко десетиления, този проблем не само усложни ситуацията, но и постави централните банки в ситуация на своеобразен, казано шахматно, цугцванг – каквото и да направят, все ще бъде зле.

Почти всички избраха пътя на затягане на коланите (голямото изключение е Централната банка на Япония), но каквото и вече да направят, щедростта им при отпускането на „евтини пари“ десетилетия наред е напът да се върне като бумеранг – върху тях самите, а и върху данъкоплатците.

След като повишиха рязко лихвените проценти, за да се борят с необузданата инфлация, на УФР и неговите най-вече европейски „колеги“ се налага да правят огромни лихвени плащания към търговските банки по депозити, които самите институции създадоха чрез огромни покупки на облигации и евтини заеми.

И това се случва в момент, когато милиони страдат от рязко увеличилите се разходи за живот, а правителствата отново са принудени да развържат кесията, за да не се стигне до социални катаклизми. „Централната банка продължава да изпраща пари на банките, докато ние трябва да съкратим разходите си“, казва Лекс Хугдуин, професор по икономика в университета в Гронинген и бивш член на борда на нидерландската централна банка, цитиран от Ройтерс. „Това си е чисто политически въпрос.“

Бумерангът на евтините пари вече лети. Въпросът е кого ще удари – банките, правителствата или гражданите, и колко силно. Или казано по друг начин – в задачата се пита кой ще плати сметката от десетилетието на безконтролно изливане на средства.

И докато от една страна призивите за ограничаване на лихвените плащания към банките растат, самите те се оплакват, че това не е справедливо, тъй като именно този сектор бил понесъл тежестта на десетилетието на ниски лихви.

Михиел Хугевен, депутат от икономическата комисия на Европейския парламент, която наблюдава ЕЦБ, е сред онези, които смятат, че заемодателите трябва да поемат удара. „Ако в крайна сметка данъкоплатците платят сметката, това ще бъде крайно несправедливо“, казва той.

Във Великобритания също се чуват призиви към „Банк ъв Ингланд“ да намали лихвите върху резервите в търговските банки и така да спести 30-45 милиарда лири във всяка от следващите две финансови години. Според изчисления на „Морган Стенли“ (Morgan Stanley) процент увеличение на лихвите намалява приходите към Министерството на финансите с 10 милиарда лири годишно.

Министерството на финансите на САЩ не трябва да се тревожи за спасяването на УФР, което може просто да отложи всяка загуба. Но пък може да му липсват около 50-100 милиарда долара, които получаваше от централната банка всяка година след финансовата криза. „УФР няма да фалира финансово, но може да се срине политически“, казва Дерек Танг, икономист в изследователската компания „Ел Ейч Мейър“ (LH Meyer), цитиран от Ройтерс.

Проблемът стои с особена болезненост пред ЕЦБ, която днес трябва да реши какво да прави с лихвите и собствените си плащания, след като десетилетия отпускаше пари на търговските банки при отрицателни лихви.

Сега те са напът да реализират огромна и гарантирана печалба, като просто върнат тези пари обратно в централната банка, печелейки 0,75 на сто годишен лихвен процент, който вероятно ще се удвои тази седмица и се очаква да нарасне до 3 на сто през следващата година.

Такъв ход би донесъл на търговските банки между 31 и 35 милиарда евро, ако процентът по депозитите достигне между 2,5 и 4,5 на сто в следващите месеци, изчислява Ерик Дор, директор по икономически изследвания във висшето бизнес училище IESEG в Париж.

Според „Морган Стенли“ при подобно развитие централните банки в еврозоната биха понесли загуби ,от около 40 милиарда евро само през идната година. По ирония на съдбата централните банки на най-фискално предпазливите страни – Нидерландия, Германия и в по-малка степен Белгия – ще се окажат най-засегнати, защото съхраняват най-голям дял от банковите депозити и облигациите, които са купили от името на ЕЦБ, при нулева или отрицателна доходност.

Каквото и да реши ЕЦБ по-късно днес, банката вече е паднала в собствения се капан, а бумерангът на евтините пари стремително се е насочил към централата във Франкфурт. Тя може да го отклони – към правителствата или гражданите, но и в двата случая е сигурно едно единствено нещо – кризата тепърва ще се задълбочава и 2023 г. ще бъде доста по-трудна от 2022 г. Защото евтините пари винаги излизат скъпи.

Източник: БТА

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Most Popular

Recent Comments