Българският учител никога не е предавал учениците си

0

Данаил Димитров е дългогодишен учител по история и цивилизация в СУ „ Иван Вазов „ Мездра. Последното му постижение миналата година е спечелен проект заедно с група от 26 ученици и своя колежка Йоана Константинова, на Европейският парламент в България и посетили Европарламента в Страсбург / като първа награда сред над 40 училища в страната/ и донесли званието посланици на ЕП в България и училище посланик на ЕП в България.

– Господин Димитров, сериозни спорове и дискусии предизвиква дистанционното обучение, наложено от пандемията. Вие сте преподавател със сериозен стаж и опит, каква е вашата оценка за ефективността от дистанционното обучение?

За съжаление днес цялата ни държава в това число и ученици и учители са принудени да живеят и учат в една напрегната и сложна социална, здравна и тежка обстановка. Това няма как да не се отрази и на учебния процес. За втори път тази календарна година системата е подложена на изпитанието наречено дистанционно обучение. До колко е ефективно, това е въпрос, свързан с доста фактори, съставящи този процес, но в едно съм сигурен, нищо не може да замени живия контакт, връзката създадена с много труд, любов и уважение между учителя и неговите ученици !

– Вие и вашите колеги притеснявате ли се от заразяване с корона вирус?

Днес, освен лекарите, полицаите и учителите са тези, които са на първа линия. Пример за това са стотиците колеги, които последните дни дадоха положителни PCR тестове. Определено смятам, че високата средна възраст в нашата професия води до притеснения относно здравето на по-възрастните колеги. Но също така съм убеден, че българският учител никога не е напускал поста си и не е предавал своите ученици, така че и в този труден момент личната грижа ще отстъпи място на дълга към обществото ни.

– Вие лично смятате ли, че е възможно друго решение в настоящата ситуация – корона ваканции, които да са подобни на грипните и отучване през лятото или пък присъствено обучение за изграждане на имунитет?

Мисля, че едно повторно затваряне по домовете няма да реши ситуацията. Младият човек, детето , ученикът трябва да участват активно в социалния живот, да бъдат близо до своите приятели и учители. Няма как да изградиш имунитет ако непрекъснато се криеш от проблема и го отлагаш с ваканции. Тук водеща роля трябва да има държавата, която да определи ясни и точни правила, а не например здравният министър да променя заповедите си по няколко пъти на ден.

– Смятате ли, че е възможно да се стигне до общо решение за намаляване на лятната ваканция в резултат на пандемията?

В образователната система има много предвидени дни за резерв, които са за грипни ваканции, екскурзии и т.н. При наличието на дистанционно обучение и непрекъсване на практика на учебния процес смятам, че не бива да се посяга на ваканциите.

– Според много хора българското образование има сериозни проблеми дори и без вирусните заболявания. Преди изборите управляващите увеличават средствата за образование, но това достатъчно ли е като решение? Бихте ли препоръчали промени в учебните планове и начина на работа с учениците?

Образованието винаги е било приоритет за всяка една държава, но не всичко се решава с пари, трябва да се подхожда внимателно и с мисъл към бъдното поколение. Пример за това е прибързаното приемане на новия закон, без да бяха готови голяма част от наредбите и това в началото доведе до объркване и неразбиране на смисъла му.

– Мислите ли, че трябва образователната система да има по-голям ангажимент към възпитанието на децата и тяхната дисциплина? Къде според вас трябва да е границата между ролята на учителите и тази на родителите?

Първо -училището не е затвор или поправителен лагер, то е място, където децата израстват и се превръщат в граждани и личности. Второ- отговорността за възпитанието е поделена между учителите и семейството. Няма как, ако едно семейство има проблеми това да не се отразява и на поведението на децата им. Въпреки всичко, много често учителят е този буфер , който успява да насочи и превърне негативната енергия на ученика в положителна и да промени светогледа му.

– Оптимист ли сте за бъдещето – за преодоляването на пандемията и бъдещето на вашите ученици?

Това не е първата пандемия от този мащаб, с която светът се е сблъсквал, за съжаление няма и да е последната. Преживявали сме много по-тежки неща, но важното е да бъдем заедно и единни, да вярваме , че можем и трябва да се справим. Колкото до учениците и младите хора, то бъдещето принадлежи на тях . Ако не вярвах, че те имат силата да направят света ни по-добър, нямаше да продължавам да бъда учител ! Знам, че заедно можем да се справим, вярвам го !

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук