Върховенство на закона в ЕС като модна дума

0

Източник на сериозни разделения в рамките на Европейския съюз, прилагането на принципа на правовата държава се сблъсква с липсата на правни инструменти, с които разполага Европейската комисия, за да я приложи, но също така и с трудността да се дефинира по еднакъв начин . Думата стана синоним на разделения и недоразумения в Европа, пише le monde. Член 2 от Договора за Европейския съюз сочи, че този Съюз е „основан“ на „ценностите на върховенството на закона“, като последният се пренебрегва, независимо дали в Унгария или в Полша, или пък има липса на политическа воля за създаване на работещи институции, както в България или Малта. Тези държави вече не се колебаят да нарекат върховенството на закона просто „модна дума“, „концепция, която не съществува законно“ или „твърде неясна, за да бъде измерена“, според анализ на изданието.Липсата на правни инструменти на разположение на европейските институции за санкциониране на тези демократични пречки им предлага удобна защита. След години на дебати дойде време да се вземе решение. В историческото европейско споразумение за плана за възстановяване след Covid-19 от 21 юли, се предвижда, че с този план се свързва „върховенството на закона“. В Брюксел държавите-членки и Парламентът започнаха дълги преговори, за да материализират това, което може да се превърне в първия режим на финансови санкции в ръцете на Европейската комисия. За да види бял свят, този проект първо изисква окончателно определяне на върховенството на закона в европейски смисъл, предизвикателство, когато знаем, че френската „правова държава“ не покрива точно същото определение като англосаксонската „върховенство на закона“ или германското „Rechstaat“. Вземете примера с независимостта на обвинението,сочи още анализът на le monde. В Полша министърът на правосъдието е и главен прокурор от 2016 г. Може да изглежда лесно да се санкционира тази грубо обидна практика, за да се принуди Варшава да върне своята независимост на прокурорите. Но в този случай какво да кажем за Франция, където прокурорите, без да са под такъв ограничителен надзор като в Полша, все още могат да получават инструкции от изпълнителната власт? Да не говорим, че в Унгария главният прокурор, съгласно Конституцията, е отговорен само пред Парламента. Този близък приятел на Виктор Орбан обаче никога не е посмял да започне разследване за корупция срещу многото приятели на премиера, обогатили се с европейски средства. А в България прокурорът се радва на такава пълна независимост, че всъщност е напълно недосегаем, което кара Брюксел да поиска създаването на механизъм за контрол.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук