Да пътуваш в петък 13- любов в други измерения

0

 

Таня Глухчева е завършила „Испанска филология“ и „Политически мениджмънт“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Към момента е докторант по „Политология“.

 

– Госпожо Глухчева, вие сте докторант и се занимавате с наука и преподаване, как стигнахте до идеята да напишете книга – поводът ли беше толкова важен или това е първа крачка в писането? Смятате ли да пишете още – да бъдете писател?

– Здравейте. Истината е, че винаги съм искала да напиша книга. Важното беше да е нещо истинско, изживяно. Когато бях принудена да остана в Чили, без възможност да се върна в Бразилия, където учех, реших, че моментът е настъпил. Всъщност, писането ме спаси, помогна ми да не полудея. А събитията се случваха едно след друго. Като се замисля, щеше да бъде грехота Съдбата да ми поднася сюжета на тепсия, а аз да не се възползвам. Със сигурност ще продължа да пиша – имам още много случки да описвам, а съм сигурна, че читателите ще се поинтересуват какво е станало с „героите” след връщането ми в България.

 

– Научните интереси и занимания полезни ли са, когато човек иска да пише роман? Пречи или помага науката на твореца?

 

В моя случай научните интереси и занимания се оказаха много полезни – изкараните курсове по език, психология и политология, ми помогнаха да разбера хората, които влязоха в романа, а и обратното също е вярно. Животът им, ми помогна да разбера политиците, които изследвам в дисертацията. На мен лично науката не ми пречи, напротив – обогатява ме.

 

– Заглавието на книгата логично води до въпроса дали сте фаталистка – смятате ли, че има проблем с петък 13 и съжалявате ли за това, което ви се случи? 

 

– По принцип не съм фаталистка. Но съм суеверна. Значително по-малко, в сравнение с преди. Но за мен петък 13 е важна дата – на един петък 13 ми беше дипломирането в университета и произнесох реч пред всички дипломанти и преподаватели във факултета, заради отличен успех и получих златен медал. Сега пък получих възможността да напиша първата си книга… Така че не, не съжалявам за случилото се. Дори се научих да гледам винаги от добрата страна на нещата. Убедих се, че „всяко зло е за добро”.

 

– Жените по-често пишат любовни романи напоследък, но вие сякаш не сте изкушена. Как бихте определили жанра на вашата книга и има ли в нея любовна история?

 

За изкушена – съм изкушена. Но не искам да съм като другите. В книгата ми, която започва като пътепис, а постепенно се превръща психологически, исторически роман – всичко тръгна от неоправданата ревност на една от главните героини и как всячески се опитваше да ми препише любовна връзка с мъжа си. Така че любов има, но в различни измерения.

 

– Имате ли особено отношение към Латинска Америка или по-скоро ви вдъхнови пътуването? Обичате ли да пътувате?

 

Да, определено имам особено отношение към Латинска Америка – има някаква сила, която неистово ме влече натам. Обожавам да пътувам и любимите ми дестинации са … Централна и Южна Америка.

 

– Има ли според вас перспектива за българската литература, има ли бъдеще – трудно ли е да си писател в България?

 

– Обнадеждена съм за българската литература. Например, издателството, благодарение, на което книгата ми стана реалност, „Книги за всички”, работи с различни български поети и писатели. Сигурна съм, че една от ползите от пандемията, ще бъде – хората отново да заобичат да четат и … пишат.

 

– Имате ли вече идея за нов роман или първо ще издадете дисертацията си?

 

– Да, вече имам идея за нов роман – продължение на „Да пътуваш в петък 13.” Надявам се да успея да го напиша, успоредно с работата си по дисертацията.

 

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук