Държавната подкрепа за туризма закъсня

0

Ваня Маникатева е завършила Международен туризъм в Югозападен университет „Неофит Рилски“ Благоевград. Към момента е докторант по „Икономика и управление на туризма“.

– Госпожо Маникатева, в навечерието сме на новия туристически сезон, но и в още по-тежка ситуация свързана с пандемията. Как очаквате това да се отрази на на зимните ни курорти?

COVID- 19 продължава и ще продължи да тежи на туризма! Проблемите идващи от възможни фалити и невъзможността да се обслужват кредити, ще доведе до една много лоша перспектива, а именно банковият сектор да бъде собственик в туризма.
Потокът към зимните ни курорти ще зависи до голяма степен от налагането и вида на мерките срещу ограничаване и разпространението на вируса. Според мен обаче подобно на лятото и зимните ни курорти ще трябва да разчитат на българските си гости. Липсата на чуждестранни туристи ще се отрази много по-сериозно на зимния сезон. Правят се прогнози, че между 60 и 80 на сто от очакваните туристи няма да посетят ски курортите в страната ни. Всички знаем, че именно чужденците са повече от половината туристи, които посещават зимните ни курорти ежегодно.

– Защо според вас има ръст на цените за Нова година въпреки кризата?

Въпреки резкия скок на заразените с коронавирус и затягането на мерките срещу разпространението му, стана ясно, че не липсва интерес към коледни и новогодишни тържества в заведения и хотелски комплекси. Именно заради намаления на половина брой на посетителите, се очаква цената на кувертите за тържествата да се вдигне с 10-15%. Според мен важното е, че има интерес от страна на собствениците на ресторанти с над 100 места, за които дори с 50% орязан капацитет, имат желание подобно мероприятие да бъде проведено.

– Може ли да се прави аналогия с лятото – колко тежък беше ударът върху летния туристически сезон и дали според вас сега ситуацията няма да бъде по-лоша, тъй като през лятото имахме спад на заболеваемостта?

Както стана ясно туристическият сектор в България изпрати най-трудния летен сезон, който отчете спад на туристите с над 80%. През трите силни летни месеца страната ни е била посетена от 2.8 млн. чужденци по-малко в сравнение с 2019 г, но за сметка на това поради ограниченията в пътуванията извън граница, все повече българи са посетили нашето Черноморие. Приходите от нощувки през август 2020 г. достигат 198.7 млн. лв., или с 47.4% по-малко в сравнение с август 2019 година. Регистриран е срив на приходите от чужди граждани с 65.2%, докато от български граждани има увеличение с 21.2%. Както казах и по-горе, според мен липсата на чуждестранни туристи ще се отрази много по-сериозно на зимния сезон.

– Трябва ли според вас държавата да подкрепи сектора и как? Допуснаха ли се грешки в антикризисната политика по отношение на туризма през 2020 година? Все пак имаме и сменен министър.

Не смятам, че освобождаването на г-жа Николина Ангелкова като Министър на туризма има нещо общо с грешки в антикризисната политика по отношение на туризма. Тя бе заменена без достатъчна обосновка, факти и мотиви. Според мен нейната замяна бе политическа, само и само управляващата коалиция да остане на власт. Що се отнася до това дали държавата трябва да подкрепи туристическия сектор, според мен вече е закъсняла. Изключително необходимо е обаче правителството да включи туризма като приоритет в националния план за възстановяване. Напълно подкрепям предложенията на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), която призовава правителството да приеме кризисен пакет от икономически мерки за спасение и съхранение на фирмите от туристическия сектор. Защо да не се поемат за срока на пандемичната обстановка всички стопански разходи за ток, вода, отопление, наем и определена процентна част от работните заплати и цялата работна заплата на служителите на онези компании, които регистрират спад в оборота над 30% спрямо 2019 г? Това би било огромно облекчение. В случаите, когато икономическата дейност на туристическите предприятия се замразява временно с държавен акт като заповед на здравния, туристическия или други министри, държавата да поеме гореизброените разходи, както и 100% от дължимите трудови възнаграждения на заетите лица по трудов договор, здравните и социалните им осигуровки. Управляващите не трябва да забравят, че именно туризмът може да бъде гръбнакът на българската икономика, стига да има предвидима, прозрачна и най-вече човешка политика, както на европейско, така и на национално ниво.

– Каква трябва да бъде държавната политика в сектора в следващите няколко месеци? Очаква се проблемите туризма да повлияят негативно върху цялата икономика.

Проблемите в туризма вече са повлияли изключително негативно на икономиката ни. Зловещ е фактът , че приносът на туризма в БВП на България тази година в сравнение с миналата навярно ще падне под миналогодишните 12%. Но още по-зловещо е, че управляващите нямат никаква идея как да излезем от тази икономическа криза, в която се намираме породена от пандемията. Обявеният наскоро Бюджет 2021 бих определила като предизборен. В него липсва ясен замисъл за излизане от икономическата криза. Ще бъдат изтеглени огромни парични средства, които ще се грижат за увеличаване на правителствените разходи за сметка на директни инвестиции в засегнати сектори на икономиката от пандемията.
След COVID-19 българският туристически сектор не би могъл да продължи да съществува по познатия начин досега. Каквато и политика и стратегия да се приложи в идните месеци, няма как да бъдем сигурни, че ще бъде работеща, тъй като не знаем до каква степен ще се задълбочи ситуацията с пандемията. Ясно е, че Министерство на туризма заложи на вътрешния туризъм, но лично аз смятам, че можеха да предложат серия от стимули за компаниите в сектора. Можеха да отложат част от плащанията на хотелиерите и ресторантьорите към държавния бюджет за края на годината. На пенсионерите пък да бъдат изплатени по 200 лева „ваканционен бонус“, който те да могат да използват за вътрешни екскурзии в страната. Това са само примери.

– Трябва ли да бъде по-различно отношението на държавата към културата в дългосрочен план?

Първо бих искала да кажа, че винаги съм смятала, че туризмът е и социална тема. В момента той съставя 12% от нашата икономика. С добро туристическо управление може да достигне 25%! (Хипотетично, ако кризата с COVID -19 не бе заляла света).Преди COVID – 19 да нанесе опустошителни щети върху българската икономика и туризъм, по данни на Европейската Комисия, България приемаше 16 милиона туристи на година. За сравнение, Италия посрещаше 200 милиона. Австрия, която е голяма колкото нас, беше домакин на 84 милиона души годишно, 5 пъти повече от България. Австрия и Италия, обаче предлагат култура. Техният продукт е историята и културният туризъм. А ние в България имаме повече история от тях, повече паметници на културата от тях, стига да има кой да ги запази и покаже. Тези данни сочат едно – прогнозираното от мен удвояване е най-малкото, което България може да постигне, ако покаже историята и културата си на света. Ако следваме модела на цивилизования свят, приходите от туризма няма да влизат в джобовете на олигарси, а в музеи, местни бюджети, къщи за гости, хотели. Парите ще достигат до младите хора- тези в малките населени места и селата, тези, които знаят чужди езици, тези, които ежедневно напускат страната ни.

– В заключение – оптимист ли сте за бъдещето на българския туризъм?

Трудно е да бъдеш оптимист за бъдещето на българския туризъм, тъй като неговото бъдеще е обвито в мъгла. Страхът, несигурността и неизвестността породени от пандемията, ме карат да бъда по- скоро песимист за бъдещето на сектора. Както казах и преди, след COVID-19 българският туристически сектор не би могъл да продължи да съществува по познатия начин досега. Но въпреки това, смятам, че един ден ще успеем да превърнем България в една атрактивна и интересна туристическа дестинация.

 

 

 

 

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук