28.5 C
София
петък, септември 22, 2023
НачалоНа фокусЗащо борбата с инфлацията може да се окаже по-трудна от очакваното за...

Защо борбата с инфлацията може да се окаже по-трудна от очакваното за централните банки

Увеличаване на тарифните и бюрократичните бариери, които затрудняват международната търговия, застаряването на населението в много страни, както и „зеленият“ преход към изцяло възобновяеми енергийни източници, са сред факторите, които определят развитието на световната икономика.

Засилването на тяхното влияние върху глобалното икономическо развитие обаче може да предизвика нарастване на инфлационния натиск, което да се окаже сериозно предизвикателство пред водещите централни банки, посочват анализатори.

Загриженост относно тези процеси беше изразена в речите на някои от участниците в годишната среща на централни банкери от цял свят, която се проведе в края на миналата седмица в американския курорт Джаксън Хоул, щата Уайоминг, както и в икономически анализи, представени на форума.

 

Предизвикателства пред световната икономика

В продължение на десетилетия световната икономика се развива в посока на все по-голяма интеграция, в условията на една по-свободна търговия, при която стоки и услуги се движат при значително по-малко ограничения между отделните страни, които са сключили търговски споразумения.

Откакто избухна пандемията от КОВИД-19 и дори след нейното утихване се наблюдават опити за налагане на ограничения при търговията в глобален мащаб и за връщане към политиката на протекционизъм.

Мултинационални корпорации започват да изтеглят от Китай производствените си мощности, които осигуряват доставките на части за тяхната дейност. Те се опитват да организират производството на тези части, сред които са и полупроводниците, в страни от Европейския съюз или в САЩ, които им отпускат милиарди долари под формата на субсидии.

На този фон политиката на влагане на огромни средства в прехода към възобновяеми енергийни източници, която правителствата на много от развитите страни провеждат, може да се окаже за тях „нож с две остриета“, поне в краткосрочен и средносрочен план. Тази политика може да принуди тези държави да увеличат националните си дългове, за да инвестират повече в технологии, базирани на скъпи и сравнително редки суровини, което да доведе до повишаване на инфлацията, посочва Асошиейтед прес.

Застаряването на населението в много страни, най-вече в държавите с развити икономики, в които възрастните хора са все по-малко склонни да продължат да работят, когато достигнат до пенсионна възраст, може да подейства като шок на пазара на труда. Подобен недостиг на служители в някои сектори на икономиката, а и на части и елементи за нуждите на индустриалното производство, стимулира увеличаването на инфлацията по време на периода на възстановяване от рецесията, настъпила по време на пандемията.

 

Ценови шокове и инфлация

„Новата (икономическа – бел. ред.) среда създава предпоставки за относително по-големи ценови шокове, отколкото преди пандемията. Ако бъдем изправени едновременно пред нуждата от повече инвестиционни средства от една страна и пред по-големи ограничения при предлагането (на суровини – бел. ред.) от друга, то е вероятно да се стигне до рязък скок на цените на суровинните пазари, най-вече при металите и минералите, които са ключови за развитието на „зелените“ технологии“, заяви президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард в реч пред форума в Джаксън Хоул.

Една подобна ситуация би усложнила работата на ЕЦБ, на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ и на другите централни банки, които се борят, за да намалят инфлацията, отбелязва АП.

В своята реч в Джаксън Хоул президентът на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ Джером Пауъл определи нивото на инфлацията като твърде високо и предупреди, че американските централни банкери са „готови да продължат да повишават лихвените проценти“.

„Инфлацията спадна от своя връх, което е положително развитие на ситуацията, но въпреки това остава твърде висока“, заяви Пауъл.

„Ние сме готови да продължим да повишаваме (лихвените проценти – бел. ред.), ако това се наложи. Възнамеряваме да продължим рестриктивната си парична политика, докато не се уверим, че инфлацията трайно се понижава към нашата цел“, посочи президентът на УФР, цитиран от Си Ен Би Си.

Целта на УФР на САЩ е инфлацията да бъде снижена до 2 на сто. За да я постигне, централната банка предприе серия от повишения на лихвените си проценти до диапазона от 5,25 – 5,50 на сто, което е най-високото им равнище от над 22 години.

„Живеем в свят, в който можем да очакваме все по-големи сътресения при предлагането (на суровини или трудови ресурси – бел. ред.). Това обикновено затруднява производствената дейност и я оскъпява. Определено точно тази е конфигурацията, която централните банки най-малко харесват“, посочи пред журналисти главният икономист на Международния валутен фонд Пиер-Оливие Гуранша.

 

Търговията между САЩ и Китай

Сред темите, които бяха обсъдени на форума в Джаксън Хоул, бяха и промените в моделите на световната търговия.

Професорът по икономика в бизнес училището към университета „Харвард“ Лаура Алфаро, представи проучване, което сочи, че делът на китайския внос в САЩ е намалял с 5 на сто между 2017-а и 2022 г., след като преди това е нараствал в продължение на десетилетия.

Намалението на вноса от Китай в САЩ се дължи на митата, които Вашингтон наложи върху китайския импорт, още по времето на управлението на Доналд Тръмп, както и на стремежа на големите американски компании да заменят азиатската страна като източник на стоки и производствени части, след като бизнесът им пострада от строгите ограничения, които властите в Пекин наложиха по време на пандемията, се посочва в проучването на проф. Лаура Алфаро.

Трябва да бъде отбелязано, че е и китайските управляващи също наложиха високи мита върху вноса на американски стоки.

Въпреки всички предизвикателства, пред които е изправена глобалната търговия, през 2022 г. вносът в САЩ от всички страни е достигнал най-високото си историческо ниво.

„Все още не сме свидетели на деглобализация, а на предстоящо  „голямо преразпределение“ (на търговските потоци – бел. ред.)“, посочва професорът по икономика от бизнес училището на „Харвард“.

RELATED ARTICLES

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Most Popular

Recent Comments