1.2 C
София
събота, февруари 4, 2023
НачалоУ насЗащо учениците ни са в дъното на европейските класации?

Защо учениците ни са в дъното на европейските класации?

Българските ученици сериозно изостават от европейските им връстници, алармира поредното външно проучване. Близо 50% от младите хора у нас на възраст 16-19 години не притежават основни умения, за да се справят в дигитална среда, сочи последният доклад на ЕК за образованието и обучението в страните членки. Това е един от най-ниските показатели в ЕС (средно 69%). Затова пък българските ученици имат най-малък брой часове през годината и най-дългите ваканции в ЕС, съобщава БНР.

И още – децата, които напускат преждевременно системата на образованието, продължават да са повече от средните стойности за ЕС. Да не говорим, че едва една трета от българите на възраст между 25 и 34 години имат висше образование – по този показател отново изоставаме под средните стойности за Съюза от 41%.

Този доклад не ни изненадва, защото няколко поредни години виждаме същите изводи“ – казва Златка Димитрова, експерт по образователни политики в Сдружение „Образование България 2030“ и допълва, че тревожните данни се потвърждават от PISA. Според програмата за международно оценяване, почти половината български ученици не притежават най-базисните умения за четене с разбиране, за математика и природни науки. „Това означава, че почти два пъти повече деца у нас изостават по тези показатели спрямо средните стойности за ЕС“, казва Димитрова.

Като сериозен проблем тя откроява ранното отпадане от училище, но също и недоброто обхващане на деца в предучилищна възраст и най-вече – липсата на качествено преподаване и на качествено учене:

„Независимо дали децата ни стоят по-малко в училище или не, те не получават качеството на образование, което получават децата в някои европейски държави и това е видимо от резултатите, – казва Димитрова. – Ние винаги сме се застъпвали образователните ни политики да бъдат с фокус върху обучението на самите учители, на тяхната квалификация и то най-вече по време на подготовката им в университета. В момента тя остава доста консервативна и теоретична. Препоръчваме обучението им да бъде ориентирано към повече практики, особено в селските райони и в училищата с деца от нисък социален и икономически статус.“

Пандемията и масовото преминаване към онлайн обучение са се отразили зле върху мотивацията и резултатите на близо 50% от българските ученици, сочи проучване на Института за изследване на образованието. Но въпреки обществения дебат, докладите и предупрежденията от чужбина, през последните години българската образователна система е в тежко състояние. Изборната въртележка, постоянната смяна на правителства и липсата на желание да се поеме отговорност за реформата в сектора си казват думата:

„Точно този политически хаос води, според мен, до застой в реформата, която беше започната с въвеждането на новия закон за предучилищно и училищно образование. Тази реформа започна с ентусиазъм и с приемането на мерки, които трябваше да бъдат надградени през тези години. Но покрай политическата несигурност, наблюдаваме как някои кабинети нямат визията и не споделят същите цели на реформата, налице е едно лутане във мерките и техния фокус, което води до застой. Не искам да обяснявам дали това има ефект върху резултатите на учениците ни, но е факт, че има сериозно забавяне по отношение на реформата“ – казва в заключение Златка Димитрова.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Most Popular

Recent Comments