6.4 C
София
вторник, декември 6, 2022
НачалоНа фокусЗлатната есен на Берлускони

Златната есен на Берлускони

Есента се оказа тъжен сезон за някои политици в Италия. За лидера на крайнодясната „Лига“ Матео Салвини есента е тъжна, защото партията му се представи под очакванията на изборите през септември, предава БТА. За външния министър в оставка Луиджи Ди Майо, едно време лидер на „Движение 5 звезди“ и на върха на политическата слава, есента е тъжна, защото след отцепването му с гръм и трясък от редиците на антисистемните, той така и не успя да влезе в парламента с новосъздадената си формация. За самото „Движение 5 звезди“ на бившия премиер Джузепе Конте есента също е тъжна, защото на изборите партията се представи много по-зле отпреди четири години, когато тя беше големият победител. За Енрико Лета и неговата Демократическа партия есента е тъжен сезон, защото след неубедителното второ място на изборите, партията сега трябва да преосмисли каква роля да има и изобщо дали да продължи да съществува в този си вид или да се реформира из основи. Есента се оказа сложен сезон за лидерката на „Италиански братя“ Джорджа Мелони, която след като спечели изборите на 25 септември, сега осъзнава колко трудно и отговорно е да съставиш правителство, което да е на очакваната от избирателите висота.

Само за един италиански политик есента се оказва „златна“. И това е Силвио Берлускони. На изборите той успя да постигне нещо, за което отдавна мечтаеше – да се върне в италианския парламентарен живот, след като почти цяло десетилетие беше прокуден от него. На вота през септември Берлускони спечели сенаторско място от избирателния район Монца, където той е собственик на едноименния футболен клуб. „Кавалера се върна!“, „Каймана отново е в играта“, „Чичо Силвио отново показа, че е номер едно!“, това бяха само част от заглавията в италианските медии относно връщането в парламента на Берлускони, известен с прякорите Кавалера, Каймана, Чичо Силвио или Патриарха, или с умалителните имена Берлу (съкратено от Берлускони), Кав (съкратено от Кавалера) и Папи (означаващо татенце на италиански).

Роденият през 1936 г. Берлускони е предприемач и политик, който казва, че сам е постигнал всичко в живота си, почвайки от нула. Именно заради това той си остава симпатичен за много италианци, особено тези от по-старото поколение. За тях Берлускони е постигнал американската мечта по италиански модел, почвайки от най-ниското кариерно стъпало и ставайки милиардер. Самият Берлускони е разказвал, че е започнал работа първо на круизни кораби, където е развличал пътниците, разказвайки им вицове или пеейки им песни. Тези първи стъпки в света на развлеченията играят после и важна роля в издигането на Берлускони в медийната индустрия. Отрано той долавя какво се харесва на аудиторията, как може да се прикове вниманието на зрителите и започва да прилага всичко това в телевизионната индустрия. Там неговата формула на успеха са развлекателните шоупрограми, пълни с красиви и поразголени момичета, които се нравят на публиката.

Преди това обаче Берлускони успява да завърши право в Миланския държавен университет.  После се впуска в бизнеса.  Предприемаческата си кариера започва в сферата на недвижимите имоти, но после разширява бизнеса си и в други сфери и сега холдингът му „Фининвест“ се занимава с разнородни неща – от застрахователно дело и инвестиции, през медии и издателска дейност. В продължение на 31 години Берлускони беше и собственик на футболния клуб „Милан“, който през това време спечели пет пъти „Шампионската лига“. През 2017 г. Берлускони го продаде на китайски инвеститори.

Разбира се през години имаше и доста съмнения относно произхода на богатството на Берлускони, като и до днес си остава неяснотата в тази насока, отбелязва Франс прес. Според сп. „Форбс“ личното състояние на Берлускони се оценява на 7,3 милиарда долара, а през 2021 г. той  е бил шестият най-богат човек в Италия и на 318-о  място по богатство в света. Днес Берлускони, който е на 86 години, има пет деца – двама синове и три дъщери от два брака. Той има и цяла сюрия от внуци, а неотдавна стана и прадядо.

В политиката Берлускони влиза в началото на 90-те години, в периода на обновление на целия италиански политически пейзаж след огромния скандал, предизвикан от разкритията до каква степен политиката и организираната престъпност са били преплетени в страната. По това време редица известни партии изчезват от италианския политически небосклон. А на тяхно място се появяват нови политически сили, залагащи на нови формули. Такава е именно партията „Форца Италия“, с която винаги ще бъде свързвано името на Берлускони.

„Форца Италия“ е учредена през 1994 г. от Берлускони и негови съратници и е подкрепяна от холдинга „Фининвест“. Партията има за цел да привлече умерените гласоподаватели в Италия, които се чувстват дезориентирани и политически осиротели след катаклизмите, разтърсили италианската политика. Берлускони иска чрез новата си партия и да попречи на левицата, която той смята за естествен свой противник, да узурпира властта в Италия.  Политическата програма на „Форца Италия“ е силно повлияна от политическия манифест  „В търсене на добро управление на Джулиано Урбани, който по онова време е преподавател по политически науки в частния милански университет „Бокони“ и по различни поводи е и консултант на „Финивест“. В манифеста се защитават принципите на пазарната икономика, утвърждаването на гражданското общество и търсенето на по-ефикасни политики за намиране на решения на проблемите.

За броени месеци след създаването си „Форца Италия“ се превръща във водеща политическа сила, подпомагана и от медийното крило на империята на Берлускони. Само няколко месеца след създаването си тя идва на власт в коалиция с други партии от дясното и центъра, сред които „Северна лига“ (предшественичката на „Лига“) „Национален алианс“, „Христиандемократически център и „Съюз на центъра“. През май 1994 г. Берлускони за първи път става премиер на Италия, а водещи членове на „Форца Италия“ заемат ключови постове в първото му правителство. Същата година са и изборите за Европейски парламент и партията излъчва 27 евродепутати, което е голям успех за новосъздадена политическа сила. Тогава тя не влиза в състава на съществуващите групи в ЕП, а създава нова група, наречена „Форца Европа“, което я откроява още повече на политическия хоризонт в Европа. За жалост първото правителство на Берлускони просъществува за кратко, до декември 1994 г., когато „Северна Лига“ напуска коалицията заради разногласия по някои политики, сред които и пенсионната реформа. „Форца Италия“ минава в опозиция и след парламентарните избори през 1996 г. запазва тази си роля, въпреки че междувременно на местните избори успява да поеме контрола върху някои ключови области – Пиемонте, Венето, Ломбардия, Кампания, Пулия и Калабрия.

До 2001 г. „Форца Италия“ продължава да е в опозиция и за този период Берлускони говори като за изпитание за една сравнително млада политическа сила. Мнозина смятат, че ако Берлускони не беше начело на партията, то тя би се разпаднала точно по това време. Междувременно през 1999 г. „Форца Италия“ влиза в състава на Европейската народна партия, а партийният й лидер в ЕП Антонио Таяни, който е съратник на Берлускони, става заместник-председател на Европарламента. Следват успешни европейски и местни избори за партията. И така до 2001 г., когато тя печели парламентарните избори отново в коалиция с няколко партии, наречена „Дом на свободите“.

Берлускони се връща през юни 2001 г. начело на правителството и този кабинет „Берлускони 2“ е най-дълго просъществувалият в историята на Италианската република. На ключови постове в правителството са отново близки съратници и коалиционни партньори на Берлускони. Но както се случва във всяка една управляваща коалиция, и в тази коалиция на Берлускони започват търкания и постепенно позициите на „Форца Италия“ отслабват. След неубедително представяне на местните избори през 2005 г. Берлускони е принуден от свои коалиционни партньори да състави нов кабинет, така нареченото правителство „Берлускони 3“.

През тези общо пет година на власт, начело на две правителства, се извършват реформа на пенсионната система, на трудовия пазар, на съдебната система, а страната се ориентира в международен план към по-близки отношения със САЩ, но също така и към сближаване с Русия на Владимир Путин. Берлускони обаче не успява да изпълни ключово обещание – намаляване на данъците. Разочаровани от това, а и уморени от едни и същи управляващи на власт пет години, несвикналите с подобна привидна политическа стабилност италианци гласуват на изборите през 2006 г. доверие на левицата, обединена в коалицията „Съюзът“. Следва правителство на Романо Проди,  което бързо пада от власт.

На изборите през 2008 г. партията на Берлускони се явява отново в коалиция, наречена „Народ на свободата“, заедно със „Северна лига“ и „Национален алианс“ и побеждава, а Берлускони съставя четвъртото си правителство, което остава на власт до 2011 г. По това време Берлускони решава, че „Форца Италия“ вече не въплъщава новото в политиката и трябва да бъде обновена. Така тя официално се „претопява“ в коалиционния формат „Народ на свободата“, който от предизборна коалиция се превръща в политическа сила през 2009 г. По време на четвъртото правителство на Берлускони обаче заради глобалната финансова криза, а и заради скандалите, свързани с личността на Берлускони, в „Народ на свободата“ започват вътрешни разделения, които в крайна сметка водят до отцепване през 2012 г. от него на група, в която влиза и Джорджа Мелони и която основава партията „Италиански братя“. А самият „Народ на свободата“ година по-късно се разформирова и се учредява  отново „Форца Италия“, която обаче е представена от Берлускони като обновена политическа сила.

Историята на „Форца Италия“ въплъщава всичко, с което може да се асоциира италианската политика днес – партиен лидер, пораждащ разделения и полемика, непрестанни влизания в коалиции с цел постигане на изборни победи, промяна на името на няколко пъти, реформиране на няколко пъти. Начело на четирите правителства на партията от 1994 г. до 2011 г. Берлускони е премиер общо 3339 дни, припомня Ти Джи Ком 24, което го прави най-дългогодишният премиер в Италия след края на Втората световна война. Две от правителствата му – второто и четвъртото – са и най-продължителните в съвременната история на страната. Те са на власт съответно 1412 дни  в периода 2001 г.  –  2005 г. и 1287 дни в периода 2008 – 2011 г.

Освен политическите обрати, съдебните неволи винаги са съпътствали политическата кариера на Берлускони. През годините той бе въвлечен в безчет дела и разследвания заради разнородни престъпления, най-често за данъчни измами и финансови нарушения. Повечето от делата, заведени срещу него, приключиха с оневиняване в Касационния съд или пък с прекратяване поради изтекла давност на престъпленията. Берлускони казва, че през годините е трябвало да  похарчи 770 милиона евро за общо 105 адвокати и твърди, че  делата срещу него са политически мотивирани.

През 2013 г. обаче осъдителната присъда не му се размина. Тогава Касационният съд потвърди произнесената на по-долна инстанция присъда срещу него от 4 години затвор заради фискални измами. После обаче по силата на нов закон 3 години от това наказание му бяха опростени, а присъдата заради възрастта на Берлускони бе променена от затвор в полагане в продължение на една година на общественополезен труд. За известно време Берлускони нямаше обаче право, според решението на съда, да се кандидатира за избираема длъжност, но в крайна сметка и тази забрана отпадна. След като правата му бяха възстановени, той се яви на изборите за Европейски парламент и от 2019 г. е най-възрастният евродепутат.

През това време обаче доверието в партията на Берлускони продължи да намалява, а партиите на Матео Салвини и на Джорджа Мелони градяха репутация, като най-добрата алтернатива в дясно на левицата. През последните четири години „Форца Италия“ първо беше в опозиция на двете правителства на Джузепе Конте, но когато бе поканена от Марио Драги да стане част от неговото правителство на национално единство, тя прие офертата.

През годините името на Берлускони бе свързано и със скандали с жени, било то в политически или личен план. През 2009 г. Берлускони включи в кабинета си четири млади министърки – Мариястела Джелмини (на образованието), Джорджа Мелони (на младежта), Стефания Престиджаково (на околната среда, земите и водите) и Мара Карфаня (на равните възможности).  Всяка една от тях бе критикувана от опозицията, че е прекалено млада за отредения й пост и бе обвинявана в некомпетност. Мара Карфаня, която в миналото е била модел, по специално бе дори набеждавана в близки връзки с Берлускони, след като той открито заяви, че ако не беше женен за втората си съпруга, би се оженил за нея. След десетилетие Карфаня и Джелмини бяха вече на министерски постове в правителството на Марио Драги, а Мелони спечели парламентарните избори след шеметна кариера в политиката. За Престиджакомо никой вече не се сеща. Карфаня и Джелмини освен това през изминалото лято дезертираха от „Форца Италия“ и преминаха в редиците на центристката партия „Действие“, възмутени, че партията на Берлускони допринесе за падането на правителството на Драги. А Мелони де факто се оказа в позицията на локомотива, който отведе десницата, в частност Берлускони отново във властта.

В личен план името на Берлускони бе забъркано и с жени със съмнителна репутация. Една от тях бе компаньонката Патриция Д’Адарио, която се описва като писателка и като жертва на насилие и принуждаване към проституция. Тя публикува книга със скандални разрития за интимния живот на Берлускони. Бившата асистентка в стоматологичен кабинет Никол Минети, лекувала Берлускони след нападение срещу него със сувенир с формата на умален модел на Миланската катедрала, при което му бяха избити няколко зъба, се оказа изстреляна от него в политиката и дори беше за кратко в парламента, а после срещу нея започнаха съдебни дела. Приятелската дъщеря Ноеми Летиция, гостувала във вилите на Берлускони, стана повод за рухването на втория му брак. А непълнолетната мароканска танцьорка Карима ел Махруг, известна и като Руби, забърка Берлускони в скандала „Рубигейт“, по който той беше съден за злоупотреба със служебно положение  (когато той настоял Руби да бъде освободена от ареста, където била по обвинения за кражба, защото си мислел, че тя е племенница на тогавашния египетски президент Хосни Мубарак) и склоняване към проституция на непълнолетно лице. От това дело произтекоха още дела, едно от които отново е срещу Берлускони заради корумпиране на свидетели. „Рубигейт“ наяве и разгулните тържества с млади дами в имотите на Берлускони, наречени бунга-бунга партита.

След всички тези скандали как и защо Берлускони успя да се върне отново в политиката? Всичко това не трябваше ли да му коства репутацията? Защо отново му бе гласувано доверие и то от политици, които говорят за обновление на политическия живот в Италия?, се питат редица анализатори.

Заради всички скандали, с които се свързва името на Берлускони, между впрочем годината не започна добре за него. През януари десницата се консолидира зад кандидатурата му за президент, но когато част от обществото надигна глас срещу това, то самият Берлускони оттегли кандидатурата си.

После когато десницата се разедини заради президентските избори, на които Мелони категорично беше за избор на десен кандидат за президент, а Салвини първо застана зад тази идея, но после подкрепи преизбирането на Серджо Матарела, Берлускони именно изигра ролята на неин сдобряващ фактор. Така десницата се яви отново консолидирана на местните избори през юни и постигна по-големи победи от левицата. Последва кризата с правителството на Марио Драги. Тогава Берлускони прояви отново типичното за него стратегическо мислене и осъзна, че ако продължи да подкрепя този кабинет още няколко месеца до редовните избори, които трябваше да са през 2023 г., то заради скока в енергийните цени, заради  инфлацията и обедняването, рейтингът на всички управляващи партии щеше да пострадат, в това число и на „Форца Италия“. Ето защо Берлускони сложи край на подкрепата за кабинета Драги, убеждавайки и съратника си Салвини да направи същото и така се стигна и до успешните за десницата избори на 25 септември и до завръщането на Берлускони в Сената.

За този вот бившият премиер се опита да привлече и младата аудитория. Той откри свой канал в „ТикТок“ – социалната мрежа на младите. В първото си обръщение към тях в този канал, той заяви: „Обръщам се към онези от вас, които са над 18 години, но не за да ви моля да ме представите на приятелките си, а, за да ви призова да излезете на 25 септември и да гласувате“. Това породи доста насмешки. Някои от потребителите на „ТикТок“ започнаха да питат Берлускони какъв фон дьо тен използва и каква марка боя за коса предпочита. Но тази стратегия да се представя като добронамерен, но мъдър чичо спечели на Берлускони 600 000 последователи в „ТикТок“ само за месец.

На изборите на 25 септември партията на Берлускони спечели осем процента. Толкова й отреждаха и допитванията. Според анализатори предвид преживяното от нея в последните години и най-вече предвид скандалите около партийния й лидер това е своеобразна победа. По време на кампанията Берлускони не престана да се обрисува като фигура номер едно в политиката и като духовен баща на младите лидери на крайната десница – Мелони и Салвини. Той бе особено ласкав по адрес на Мелони, у която той съзира същата дързост и упоритост, каквито и той е проявявал в началото на политическата си кариера.

Сега Берлускони обещава като част от бъдещата дясна управляваща коалиция да е гарант и защитник на проевропейските и атлантически ценности и ако крайнодесните се отклонят от демократичния път, той заплашва да излезе от правителството. Тези обещания вероятно произтичат от амбициите на Берлускони човек от неговата партия да бъде начело на външното министерство, но се заговори, че това едва ли ще стане заради близките връзки на Берлускони с руския президент Владимир Путин. Отношенията между двамата бяха толкова сърдечни, че дори се говореше за броманс между тях, посочва Франс прес. През годините Путин и Берлускони си гостуваха, разменяха си поздравления за рождените дни и доста лични подаръци. Така например Путин подари на Берлускони балдахиново легло, а пък Берлускони подари на Путин калъф за юрган, на който бяха извезани ликовете на двамата държавници и приятели. От началото на руската инвазия в Украйна топлите отношения привидно охладняха. Въпреки че Берлускони на няколко пъти направи полемични изказвания. Така например през май  той каза, че Европа трябва да се опита да убеди Украйна да приеме исканията на Путин, но после, когато това породи полемика, той публикува изявление в подкрепа на Киев. Взрив от коментари имаше в навечерието на изборите, когато в телевизионна програма Берлускони се опита да намери обяснение на действията на Путин. Той твърдеше, че Путин е бил  принуден от руското население, от партията си, от министрите си да започне специалната военна операция в Русия. Тогава Берлускони заяви, че  руските военни е трябвало само да отидат до Киев, да сменят правителството на Зеленски с правителство от почтени хора  и да си тръгнат след седмица. Заради последвалия скандал, Берлускони каза, че думите му се разпространяват в медиите извадени от контекста и заяви, че войната в Украйна не може да има оправдание.  Заради подобни неясноти в позицията на Берлускони относно Путин и руската инвазия, той бе упрекван, че е марионетка на Путин, че привидно е атлантик и европеец, но истинското му лице е на враг на свободата и на приятел на автокрацията. Именно заради това сега се твърди, че Мелони, която е против Русия на Путин, няма да отреди поста на външен министър на човек на Берлускони.

В очите на международната общност Берлускони си остава полемична фигура не само заради Русия. Той е известен и с шокиращите си изявления, като например това за загара на Барак Обама. Твърдеше се, че той е направил и нецензурното изказване по адрес на Ангела Меркел в телефонен разговор с италиански вестникарски издател, което в най-приличната му версия би звучало: „Нетърпима дебелана“.

Но много италианци в последните години чувстват, че Италия остава на втори план сред страните членки на ЕС и мечтаят за нея да се говори както, когато начело на правителството беше Берлускони. Тогава неговите думи, полемични или не, бяха цитирани в медиите, по време на световни срещи неговите действия бяха следени под лупа и това припомняше на света, че Италия е държава, с която трябва да се съобразяват. Сега поддръжниците на Берлускони му гласуват именно доверие заради носталгията по тази Италия, която има повече тежест. А онези, които не одобряват действията на Берлускони, подкрепят сега Мелони, която им обещава също една Италия, която да има тежест на международната сцена, където ще брани националните интереси.

След изборите на 25 септември всъщност ролята на Берлускони на трета цигулка (ролята на втора цигулка е отредена за Матео Салвини) в бъдещата управляваща коалиция е много удобна. На Мелони се пада тежестта да води преговори за състава на правителство и да убеждава италианците,  Европа и света, че няма да се отклони от демократичния път към авторитарността и че ще може да изведе Италия от кризата. За Берлускони остава само да се наслаждава на ролята си на сенатор и да организира срещи на върха на лидерите на десницата в имението си в Аркоре, край Милано.

В последните дни не само политическата есен е златна за бившия премиер. На 29 септември той навърши 86 години. И това бе отбелязано подобаващо. В имението му в Аркоре годеницата му – 32-годишната Марта Фашина, която също бе преизбрана за депутат на изборите – събра всички членове на клана Берлускони и съратници на политика на пищно парти. То включваше дъжд от червени балони с формата на сърца, изсипани от огромен туристически балон, прелетял над имението, заедно със самолет, развяващ банер, на който пишеше: „Честит рожден ден, любов моя. Обичам те, Марта“. Кулминацията на партито беше многоетажна торта-обобщение на цялата кариера на Берлускони. На нея имаше символите на футболните отбори, които са били или са все още негова собственост, символите на партията му и на медийната му империя. А най-отгоре се мъдреше фигурка на Берлускони и захарно земно кълбо.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Most Popular

Recent Comments