Новата промишлена стратегия на ЕС: справяне с COVID-19 и нужда от промяна

0

Европейските предприятия бяха засегнати от намалялото търсене вследствие на пандемията от COVID-19 и трябваше да адаптират работата си към ограничителните мерки. В следващите месеци приоритет ще бъде възстановяването от кризата, но в по-дългосрочен план пред тях стоят други предизвикателства: преходът към екологично устойчива икономика и бързо навлизащата дигитализация.

 

На пленарната сесия в края на ноември Европейският парламент ще призове Комисията да преразгледа предложението си за промишлената стратегия на ЕСТекст, подготвен от парламентарната комисия по промишлеността, настоява за промяна в европейския подход и съсредоточаване върху нуждите, породени от пандемията.

На промишлеността се падат над 20% от икономическата продукция в ЕС и около 35 милиона работни места, както и 80% от износа на стоки.

Според депутатите новата промишлена стратегия трябва да има две основни направления. От една страна, непосредствената цел ще бъде възстановяването от пандемията чрез рестартиране на производството и консолидиране на работните места. На следващия етап идва нуждата от трансформация и адаптиране към дигитална и въглеродно-неутрална икономика.Малките и средните предприятия са в основата на европейската икономика и наброяват над 99% от всички фирми в ЕС. Те следва да бъдат в центъра на промишлената стратегия на ЕС. През последните месеци те изпитват затруднения да продължат функционирането си, трупат дългове и това ограничава техните възможности за инвестиции в бъдещето.

Планът за възстановяване на ЕС е първият елемент от отговора на настоящата извънредна ситуация. Средствата по него следва да бъдат разпределени според тежестта на понесените щети, настоящите предизвикателства и достъпа до подпомагане от национални схеми.

 

Предимство трябва да имат компании и малки предприятия, които развиват екологично устойчиви дейности и по този начин допринасят за прехода към дигитализация и „зелена“ икономика.

 

Депутатите искат трансформацията на икономиката да става по социално справедлив начин и да бъде свързана с преквалифициране на работници. Те отбелязват нуждата от анализ на потенциалните разходи и тежести за европейските предприятия във връзка с прехода.

 

Текстът предупреждава за възможните изкривявания на единния пазар в резултат от държавната помощ, оказвана на бизнеса по време на кризата с коронавируса. Депутатите също така настояват да се положат усилия за привличане на стратегически индустрии обратно в ЕС.

Промишлената стратегия следва да спомага за подобряване на устойчивостта и на конкурентоспособността на европейските предприятия.

 

Депутатите посочват, че европейските субсидии трябва да насърчават намаляването на емисиите на парникови газове. В същото време вносните стоки, които не отговарят на екологичните стандарти на ЕС, трябва да бъдат облагани допълнително, за да се защитят европейските производители и работните места от нечестна международна конкуренция.

 

Региони, които разчитат на изкопаеми горива като въглищата, трябва да получат подкрепа от Фонда за справедлив преход, за да променят икономиката си. Освен това депутатите наблягат на нуждата да се икономисва енергия и да се развиват възобновяемите източници, да се използва природният газ вместо въглища и да се разработват технологии, основани на водорода.

 

Изкуственият интелект и изграждането на единен цифров пазар и пазар на данни също следва да бъдат приоритет, посочва докладът на Парламента. В тази връзка депутатите препоръчват изграждане на система за облагане на дигиталните компании и разработване на европейски стандарти за киберсигурност.

 

Друг акцент е развитието на научната дейност, включително във фармацевтичната индустрия. Текстът посочва и нуждата от преразглеждане на правилата за конкуренцията в ЕС, за да се гарантира, че европейските компании са способни да просперират на световния пазар.

Сн. Pixabay

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук