Подкрепа за присъединяване на България към еврозоната и необходимост от информационна кампания, която достъпно и разбираемо да обясни на хората ползите и предизвикателствата от въвеждането на еврото, изразиха представители на синдикатите, работодателски и граждански организации на дискусията „Ролята на организираното гражданско общество в процеса на присъединяването на България към еврозоната“. Дискусията в Гранитната зала на Министерския съвет е организирана от Икономическия и социален съвет на България (ИСС).
Станислав Попдончев, заместник-председател на Българската стопанска камара, изтъкна, че членството на България в еврозоната, в Шенген и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие са кауза и основни приоритети за българския бизнес.
Продължаваме, макар и спорадично и реактивно, да водим ожесточен политически дебат за ползите и предизвикателствата от въвеждането на еврото. Неоспорими факти и разумни аргументи често отстъпват пред популистки и манипулативни внушения, които се заиграват с естествения страх от големи промени, който понякога съпътства всеки човек, посочи Попдончев. По думите му липсата на широка обществена информираност за практическите аспекти на присъединяване към еврозоната, както и недостатъчната навременна и детайлна комуникация с всички заинтересовани страни, допълнително подхранват несигурност и негативни нагласи. Затова според него ефективната комуникация е ключова за доверието в еврозоната.
Попдончев отбеляза ползите за българския бизнес от въвеждане на еврото – по-ниски трансакционни разходи, облекчени условия за експортно ориентираните отрасли, по-ниски разходи за лихви, по-добър достъп до финансиране, стимулиращ ефект върху инвестиционната активност. Той добави, че пред българските предприемачи стоят и немалко въпроси и предизвикателства, повечето от които с регулаторен и технически характер, като необходимост от промени в организацията на работа, превалутиране на парични наличности и активи, собствен капитал и ценни книжа, адаптиране на информационните системи и бизнес софтуер за работа с евро, деклариране и отчитане пред приходната администрация, националната статистика, Комисията за финансов надзор.
Според Попдончев какви са ползите и как ще се справим с предизвикателствата, не са най-важните въпроси. Трябва да отговорим само на един въпрос – защо България трябва да е част от еврозоната възможно най-скоро и сме длъжни да го направим на разбираем и достъпен език, смята той.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров изрази от името на КНСБ и на КТ „Подкрепа“ позицията на синдикатите за подкрепа от самото начало на процеса по присъединяване на България към еврозоната. Влизането в еврозоната ускорява икономическата и социалната конвергенция на страната членка, и ръстът на доходите е видим, посочи Димитров ползи от членство в еврозоната. Той също акцентира на важността на информационна кампания за еврото, която да бъде по-близо до очакванията и тревогите на хората.
Според Димитров е важно да се каже ясно защо инфлацията в България, но и в Хърватия в самото начало след влизането й в еврозоната, върви в едни по-динамични темпове. Според него за България обяснението е в спекулативното увеличение на редица цени и стоки от първа необходимост. От изключително значение е сега да успеем да овладеем ценовите равнища на справедливите им нива, а не на спекулативните нива, особено на стоките от първа необходимост, на хранителните стоки, каза Димитров и добави, че ако това не стане, ще бъде трудно на информационната кампания за еврото.
Според президента на КНСБ е важно също страната ни да има ясна позиция по отношение на изработване на правилата в ЕС, свързани с бюджетния дефицит. Нека да се опитаме да влияем върху тези процеси, освен да ги констатираме, посочи Димитров. По думите му България няма ясна позиция по въпроса можем ли и следва ли заедно с други държави да поискаме гъвкавост по отношение на трите процента дефицит. Защо отличници като България, Естония на съотношението дълг към БВП не могат да предложат и да наложат полза и за тях, когато по една или друга причина временно ни се налага отклонение от тези 3 процента, дори и в годината преди влизането в еврозоната, попита Димитров. Не казвам, че трябва да имаме по-голям от 3 процента дефицит, но когато се обсъждат правилата да участваме активно и да си извоюваме такова право, добави той. Ако можем да влияем на тези процеси, сигурно ще убедим повече граждани, че еврозоната се отнася справедливо и към бъдещите държави членки, каза още президентът на КНСБ.
Богомил Николов, изпълнителен директор на Асоциация „Активни потребители“, отбеляза, че ИСС с дейността си през последните години показва активно отношение към националната кауза за въвеждане на еврото в България. Трябва в откровен, прагматичен, човешки разговор да се преборим със страховете на голяма част на българските граждани. Това ще стане с дискутиране на предизвикателствата, а не с поглед към миналото, каза той. Българите като държава и нация отдавна сме възприели еврото, отбеляза той. Остава като един спортен отбор да си дадем сметка, че сме тренирали години наред, натрупали сме умение, знания и сега на финала – трябва просто да си завържем правилно обувките, да излезем и да отбележим гол, и да продължим напред, образно описа Николов процеса на присъединяване на страната ни към еврозоната.
