Политиката на ЕС относно промените в климата

0

Средната световна температура е нараснала значително през последното столетие, като периодът 2010-2019 г. е бил най-топлото десетилетие, откакто се води статистика. Общо 19 от 20-те най-горещи години са настъпили от 2000 г. насам.

Данните на програмата „Коперник“ на ЕС показват, че 2020 г. също е била най-горещата година в Европа, откакто се събират данни. Повечето научни изследвания показват, че ръстът на температурите е свързан с повишаването на нивото на парниковите газове във въздуха вследствие на човешката дейност.

Средната световна температура днес е с 0,94 – 1,03 градуса Целзий по-висока от средната температура в края на 19-ти век. Учените разглеждат ръст от 2 градуса Целзий в сравнение с прединдустриалните нива като праг, чието надхвърляне може да причини катастрофални последици за околната среда и хората.

Затова международната общност е постигнала съгласие, че глобалното затопляне трябва да остане в рамките на два градуса Целзий.

Ролята на Европа

Взети заедно, страните в Европейския съюз заемат трето място в света по емисии на парникови газове след Китай и САЩ, показват данни на Европейската агенция за околната среда.

През 2008 г. ЕС си постави задачата да намали емисиите с 20% до 2020 г. спрямо нивото от 1990 г. Тази цел беше постигната и надхвърлена: през 2019 г. емисиите в ЕС бяха с повече от 28% по-ниски в сравнение с 1990 г.

Открийте повече данни за промените в климата в Европа.

ЕС и международната политика за климата

Европейският съюз е ключов участник в преговорите за климата под егидата на ООН. През 2015 г. Европейският парламент ратифицира Споразумението от Париж, което е първото световно споразумение за борба с промените в климата. Целта на договора е удържането на ръста на световната температура в рамките на 1,5 градуса Целзий в сравнение с прединдустриалните нива.

Съгласно Споразумението от Париж ЕС се ангажира да намали до 2030 г. емисиите си на парникови газове с поне 40% спрямо нивото от 1990 г. Европейският съюз направи и крачка по-напред – с Европейския зелен пакт той си постави за задача да постигне нулеви нетни емисии до 2050 г. Тази цел бе включена в законодателството на ЕС с приемането на законодателен акт за климата, е одобрен от Европейския парламент през юни 2021 г. Освен това със законодателния акт ЕС се обвърза да намали емисиите си до 2030 г. с 55% вместо с 40%.

Намаляване на емисиите в ЕС

За да бъде постигната целта за намаляване на емисиите, Европейският съюз прие законодателство в различни сектори. Например, бяха направени промени в схемата за търговия с емисии, която управлява постепенното намаляване на емисиите от промишлеността и енергетиката и задължава тези, които замърсяват, да плащат.

За други сектори като селското стопанство и сградите са заложени национални цели за ограничаване на емисиите. Приносът на всяка страна се определя според нейния брутен вътрешен продукт на глава от населението.

Нови правила за сухопътния сектор, приети през 2019 г., налагат изисквания за намаляване на емисиите от новите коли с 37,5%, от лекотоварните автомобили с 31% и от тежкотоварните камиони с 30% до 2030 г.

До момента няма изисквания към корабите да намалят емисиите си. Парламентът настоява, че морският транспорт трябва да стане по-чист и да бъде включен в схемата за търговия с емисии от 2022 г., както и че корабните компании трябва да бъдат задължени да намалят емисиите си с поне 40% до 2030 г.

ЕС иска също така да използва способността на горите да абсорбират въглероден диоксид, за да се намали рискът от климатичните промени. Парламентът прие регламент през 2017 г., който цели да предотврати емисиите, произтичащи от обезлесяване и промени в ползването на земите.

Европейската комисия се очаква да предложи механизъм за корекция на цените на вноса от страни с по-ниски стандарти от ЕС за емисиите. Допълнителният налог ще направи по-малко привлекателно преместването на бизнеса в такива страни.

Прочетете повече подробности за мерките на ЕС за намаляване на емисиите.

Проблемът с производството и потреблението на енергия

ЕС също така залага на развитие на чист енергиен сектор. Акцентът е върху увеличаването на дела на енергията от възобновяеми източници до 32% от общото потребление към 2030 г., както и върху създаване на условия за домакинствата да се включат в генерирането на собствена енергия.

Освен това ЕС иска да подобри енергийната ефективност и да намали потреблението на енергия с 32,5% до 2030 г. Приети са законодателни изисквания за ефективността на сградите и на домакинските уреди.

Целите за дела на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност към 2030 г. се очаква да бъдат повишени.

Научете повече за мерките на ЕС за чиста енергия.

Европейският зелен пакт

Европейският зелен пакт е пътна карта към превръщането на Европа в континент, неутрален към климата, до 2050 г. Приемането на законодателния акт за климата направи целите правно обвързващи.

Конкретните стъпки за реализиране на Зеления пакт се съдържат в законодателния пакет „Адаптиране към цел 55“, който бе представен от Европейската комисия през юли 2021 г. Той включва широк кръг промени в области като енергийна ефективност, възобновяеми източници на енергия, търговия с емисии, изисквания към леките и лекотоварните автомобили, както и въвеждане на въглероден налог върху вноса.

Прочетете повече за Зеления пакт.

Финансиране на ЕС за климата

За да бъде финансиран Европейският зелен пакт, Комисията представи през януари 2020 г. Инвестиционен план за устойчива Европа, който цели да привлече 1 трлн. евро публични и частни инвестиции през следващото десетилетие.

Бе създаден Фонд за справедлив преход, който ще подкрепя региони и общности, засегнати от прехода към „зелена“ икономика, например такива, които разчитат на производството на въглища.

Освен това Европейският съюз формулира критерии за екологично устойчиви дейности с цел развитие на пазара на „зелени“ инвестиции и разделянето на екологични проекти от други, които само се представят за такива.

Различни програми в бюджета на ЕС ще финансират проекти, свързани с климата и околната среда – например, фондовете за земеделие, за регионално развитие и сближаванеинвестиционната програма InvestEUпрограмата за иновации „Хоризонт Европа“ и фондът за околна среда LIFE.

сн. Европейски парламент

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук