Преговорите за създаване на зона за сигурност около Запорожката атомна електроцентрала в Украйна не са „без напредък“. Оценката е на генералния директор на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Гроси, който е в Украйна.
В Запорожката атомна електроцентрала продължават да работят украинци, но съоръжението е под контрол на руските сили почти от началото на войната.
„Сигурността на централата е в пряка зависимост от продължаващите военни действия“, подчерта Рафаел Гроси. След като се срещна с украинския пезидент Володимир Зеленски той допълни, че скоро ще посети и Москва и ще продължи обсъждането на „различни възможности“ за гарантиране на сигурността на централата.
„Коригираме предложенията, които поставихме на масата и вярвам, че някаква форма на защита на централата е възможна. Може би не точно изграждане на зона за сигурност, а по-скоро наръчник за работа на хората в централата“, обясни Рафаел Гроси.
По-рано украинският президент Володимир Зеленски заяви, че безопасността на атомната електроцентрала в Запорожие не може да бъде гарантирана, докато руските войски не я напуснат. Русия държи като „заложник“ най-голямата атомна централа на Украйна и я използва за радиационно изнудване, подчерта украинският президент:
„Никой друг терорист не е достигал такова дъно в цинизма си както го прави Русия. Държането на атомна електроцентрала като заложник повече от година е най-лошото нещо, което може да се случи в историята на европейския, а и в световния сектор на ядрената енергетика“, каза Зеленски, който посети два града в северната част на страната, за да отпразнува отвоюването им преди година.
В Източна Украйна битката за Бахмут продължава. Според командващия украинските сухопътни сили Олександър Сирски за Москва Бахмут е важен за да установи пълен контрол над Донбаския регион. В Украйна вече са пристигнали 18 танка „Леопард 2“ от Германия и близо 40 бойни машини на пехотата „Мардер“.
Франция съобщи, че удвоява доставките на 155 милиметрови снаряди за Украйна. Министърът на отбраната Себастиен Лекорню посочи още, че Париж възнамерява да увеличи и фонда, позволяващ на Киев да купува френско оръжие. А Литва обяви, че предвижда над 750 милиона евро за закупуването на ново въоръжение, в това число системи за противовъздушна отбрана и дронове. Правителството на Литва планира съвместни поръчки със съседните балтийски държави Латвия и Естония, за да укрепят заедно източния фланг на НАТО, се казва в съобщение на министерството на отбраната във Вилнюс.
