Протестите – докога и накъде?

0

Боян Балев е завършил политология и макроикономика в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор е по политология. Член е на Националния съвет на БСП.

От началото на протестите тече вече пореден месец. Новата фаза на пандемията едва ли ще доведе до техния край. Напротив, всички мерки срещу разпространението на вируса водят до ограничаване на икономическата активност, което означава повече и поне временна безработица, както и удар по приходите на дребния бизнес – повече хора ще имат повод да протестират.
Но какво следва от това?
Дори крайните апологети на управляващите не могат да отрекат, че протестите дават резултати. Главният прокурор, който даде повод за началото на протестите, през последните месеци поне видимо ограничи произволните действия на поверената му институция. Правителството може да бъде обвинявано в популизъм, но е факт, че се опитва да работи на по-бързи обороти и да облекчи някои социални проблеми. Това със сигурност не е достатъчно след единадесетте години застой при Борисов, а още по-сигурно е, че има елементи на вездесъщата през тези единадесет години имитация на дейност. Но се използва като повод кабинетът упорито да отказва да подаде оставка.
Управляващите нееднократно заявиха, че имат проблем с евентуално служебно правителство, назначено от Радев. Президентът е другия „формален повод” протестът да продължи. Но всъщност Борисов и патриотите нямат нужда от чак толкова поводи. Факт е, че до края на мандата остават няколко месеца. Дали парламентарният вот ще бъде през февруари или през март едва ли е чак толкова важно. Дори правителството да даде утре оставка, заради предвидените в Конституцията срокове и процедури по-ранна дата е трудно постижима. Поне на пръв поглед изглежда, че времето работи за Борисов и той печели от протестите.
Но дали наистина е така?
В предишните си два мандата ГЕРБ спечелиха от предсрочните избори. Борисов два пъти се оттегли точно в момента, когато популярността му започна да спада и двата пъти спечели от това. Днес социологията показва, че упоритото стискане на оставката носи негативи и срива доверието в управляващата партия. Фактът, че рейтингът на ГЕРБ се движи близо до този на БСП в никакъв случай не може да бъде успокояващ за премиера. За сметка на „партиите на статуквото” своя рейтинг повишават старата десница, както и новият проект на Слави Трифонов.
Ако градската десница все пак по-скоро се движи в определени рамки и има таван доста по-нисък от този на БСП, то при партията на новия месия Трифонов е много по-трудно да се прогнозира дали има таван и какъв е той. Нови „политически проекти” се появяват почти на всеки парламентарен вот, но потенциалът на „Има такъв народ” няма как да бъде сравняван с този на партиите на хора като Яне Янев и Николай Бареков. В личен план Трифонов има рейтинг, сравним с този на Борисов в периода на създаване на ГЕРБ. В същото време 4-5 месеца преди редовните избори социолозите дават на партията му проценти по-високи от тези, които НДСВ на Симеон Сакскобурготски имаше през април 2001 година – само 3 месеца преди царската партия да вземе 120 мандата. Едва ли Слави Трифонов ще повтори гръмките успехи на НДСВ и ГЕРБ от 2001 и 2009 година, но на този етап никой не може със сигурност да твърди, че партията му има таван примерно от 1 милион гласа.
Едно развитие на тези неприятни за ГЕРБ тенденции до март 2021 може да изхвърли партията на Борисов, както от първото място, така и от властта. За това упоритото стискане на оставката има и много сериозни минуси. В тази критична за управляващите минута коронавирусът пристига сякаш, както Радецки на Шипка. Но този път управляващите много трудно ще повторят ПР успехите от началото на 2020. И все пак Борисов е единственият политик през тези 30 години, който успя да се задържи на върха цяло десетилетие. Не бива да бъдат подценявани нито самият той, нито пропагандните възможности на ГЕРБ, още по-малко финансовият и административният на управляващата партия.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук