15.2 C
София
четвъртък, август 4, 2022
НачалоПо светаСеверна Македония подготвя закон за разкриването на досиетата от 1945 до 1991...

Северна Македония подготвя закон за разкриването на досиетата от 1945 до 1991 г.

Правителството на Република Северна Македония подготвя нов закон, който ще позволи да бъдат разкрити всички досиета на зловещата югославска държавна сигурност от 1945 до 1991 г., съобщава БГНЕС.

Става въпрос за решение, с което ще бъде изпълнен ангажиментът от протокола, подписан между министрите на външните работи на България и на РС Македония Теодора Генчовска и Буяр Османи.

В него се уточнява, че „всеобхватната правна рамка за пълно отваряне на архивите на репресивния апарат на бившите служби за държавна сигурност от комунистическия период, включително полицията, цивилното и военното разузнаване и контраразузнаване“, би трябвало да бъде готова в рамките на една година.

Според сега действащия закон архивните материали са общодостъпни след изтичане на 20 години от създаването им. Това обаче не се отнася до архивите, свързани с „разузнаване и сигурност”, за които е предвидено, че може да бъдат достъпни едва 100 години след създаването им.

Сегашният закон предвижда декласифицирането в рамките на процеса за лустрация досиета да могат да се прочетат лично от следените лица или техните роднини.

Информацията, че се подготвя нов закон, беше съобщена от депутата Павле Траянов, чиято партия Демократичен съюз е част от управляващата коалиция: „Според информацията, с която разполагаме, вече се подготвя нов закон, с който ще стане възможно всички досиета да бъдат общодостъпни за всички заинтересовани“, каза Траянов, цитиран от БГНЕС.

Правителствени източници потвърдиха информацията с уговорката, че има достатъчно време до прилагането на тази част от протокола, „за да може по-добре да дефинираме и да канализираме дейностите и те да бъдат осъществени по възможно най-добрия начин”. Очаква се този въпрос да започне да се обсъжда след летните отпуски, като в процеса „ще се включат повече институции“.

В търсене на истината къде са архивите, които Скопие трябва да отвори, различните институции в Македония дават три различни отговора.

Според информация от Държавния архив на РС Македония, досега при тях са постъпили около 36 000 досиета на следените между 1945 и 1990 г. лица. Най-голямата част от тях са получени от затвора в Идризово, а по-малък брой – от Министерството на вътрешните работи.

Досиетата са предоставени в рамките на процеса на лустрация, проведен в страната през изминалото десетилетие. От Държавния архив са на мнение, че подписаното в протокола с България не се отнася до тези досиета, тъй като те вече са отворени, а голяма част от тях са публикувани през 2016 г. в 10-томно издание на архива, озаглавено „Черните страници на УДБА“.

Става въпрос за обемисто издание от 13 000 страници голям формат.

От Държавния архив допускат, че Министерството на вътрешните работи вероятно разполага с още архивни единици, тъй като съществува практиката МВР да не им предава всичко, което притежава.

От самото министерство пък твърдят, че са предали всички архиви в Агенцията за национална сигурност и в Агенцията за разузнаване.

Според неофициални източници на Агенцията за разузнаване там няма никакви досиета и те винаги са били на съхранение в МВР и в Управлението за сигурност и контраразузнаване, преименувано сега на Агенция за национална сигурност (АНС).

„В началото на 90-те години досиетата се товареха в камиони, изнасяха ги от МВР и ги изгаряха на други места“, твърди Павле Траянов.

Според Траянов, който има голям опит като служител в МВР и негов ръководител от 1998 до 1999 г., огромна част от досиетата е унищожена, а останалата малка част е качена на микрофилми и се съхранява в МВР. Според него, в момента тези документи би трябвало да са в АНС.

България отдавна настоява за реабилитация на жертвите на комунизма в Македония. Това беше посочено много ясно в обяснителния меморандум, който страната изпрати до държавите-членки на Европейския съюз през септември 2020 г.

В този документ, между другото, се твърди, че архивите в Македония от периода между 1944 и 1946 г. съдържат информация за повече от 20 000 души, които се идентифицират като българи и които са били екзекутирани, а 100 000 са „били убити, затворени, пратени в изгнание или в концентрационни лагери“.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Most Popular

Recent Comments