Системата на образованието е оставена на самотек

2

Госпожо Анастасова, как оценявате , като човек от системата на образованието, мерките, които се вземат за защита на българските учители от пандемията , които също изразиха притеснения за условията, в които работят? Достатъчни ли са, за да са спокойни като преподават?

Ако говорим за мерки за защита на учителите, аз не мисля, че има каквито и да било мерки. Всичко е оставено на възможностите на всяко едно училище. Допускам, че в почти всички български училища , учителите са снабдени с шлемове, маски, ръкавици. Тези, които имат достатъчен бюджет, това е за сметка на бюджетите на училищата, но има и много училища в страна, където тези предпазни средства са за сметка на личния бюджет на всеки един колега. Аз мисля, че от февруари-март, тъй като нашите деца на практика целия втори срок на миналата учебна година почти не бяха в присъствено обучение, до началото на тази учебна година имаше много време, за да се помисли какво точно ще се случи, ако се повтори пандемията, както се повтори ситуацията от пролетта на миналата година. Не само че не са предприети адекватни действия, аз лично смятам, че никакъв анализ не е направен, или ако е направен той е с много неточни изводи за ситуацията. Ние непрекъснато поставяме искане на училищата да се представят целеви средства , защото освен лични предпазни средства на колегите, децата са задължени да носят предпазни средства, дезинфектанти са необходими. За нищо това не получиха целеви средства. Всичко това беше за бюджета им. Мога да ви дам пример едно от средно големите училища в София с 1300-1400 деца. До момента са изразходвани за защитни средства и дезинфектанти 30 000 лева. Едно училище със 150 или 200 деца няма как да си позволи такъв разход. Това, за което можеше наистина да се помисли, бяха българските учители. На МОН трябваше да му е ясно, че над половината от българските учители са в предпенсионна възраст с всяка изминала учебна година се увеличават много и колегите, които са пенсионери и работят. Голяма част от колегите са с тежки хронични заболявания и нямаше как да не се предположи, че част от тях ще излязат от строя или най-малкото ще се притесняват за собственото си здравословно състояние. В тази ситуация можеше да се прегледат например така наречените банки кадри. Оказа се, че тези банки кадри изобщо не функционират и ако има такива регистрирани колеги в тези информационни масиви, то това са колеги, които от дълго време са пенсионери. Това са колеги на възраст над 70 години, от които няма как да искаме да се притекат на помощ точно в такава ситуация. Системата не е подготвена и тя не е неподготвена от сега, от пролетта. Системата се нуждае от целенасочени, планирани и последователни мерки, защото над 20 000 учители са на възраст между 55 и 63 години. Това означава, че в близките три години, тези колеги ще излязат от системата, а няма образователна система в света, която да поеме такъв удар. Защото, да допуснем, че за три години 20 000 души ще поискат да станат учители, те дори не могат да бъдат обучени за тези три години.

Тоест, смятате, че системата на образованието , е оставена на самотек да се справя с тази втора вълна?

Точно така. И ако до тук говорех само за организационни проблеми, мога да ви кажа един много сериозен съдържателен проблем. Непрекъснато чувахме от медиите колко страхотно се е справила системата. Не бих казала страхотно, ако говорим и оценяваме от гледна точка на качество. По-скоро бих казала, че системата някак си се справи, разбира се по-скоро на мускули, на лична инициатива, хъс за работа на учителите и тяхната отговорност и дисциплина, с която системата е пословична. През пролетта една седмица системата беше в тотален шах и невъзможност да реагира. Но след седмица нещата тръгнаха. Който нямаше се снабди някак с лаптоп или друго устройство, който не беше минал обучение, се понаучи. По-лошото е, че колегите пренесоха модела си на преподаване от класната стая пред камерата на компютъра. Направиха едно огледално обучение. Ако искаме обучението в онлайн среда да е качествено, то има своя методика. Имаше залитане и в друга посока. Много от колегите например включват подготвени материали от някои от образователните платформи, които са добри, защото те са подготвени по правилата на онлайн възприемане. Но не може това да е същността на дистанционното обучение. Ако мислим за качествено образование, в системата не е направено нищо и аз не виждам начин да бъдат наваксани пропуските и уменията на децата.

Споменахте за недостига на учители като прогноза, но вече се видя такъв в някои райони, където родители преподаваха, търсят се и доброволци. Какво трябва да се направи, според Вас, за да имат стимул младите хора да влизат в учителската професия? Не е ли достатъчно това, че всякак години управляващите увеличават учителските заплати?

Увеличението на учителските заплати е абсолютно необходимо. Това, че управляващите от ГЕРБ го правят е добре. Лошото е, че това увеличение на учителските заплати трябваше да се случи преди 5-7-10 години. Защото народът има една приказка:“ Като се обърне колата, пътища много“. Една стартова заплата от 1250 лева звучи добре. Но колко от интелектуалните професии и с такива отговорности, са с такива заплати. От 1250 лева като махнеш 22% данък, един начинаещ учител ще започва с 900 лева чиста заплата. Действията трябва да са комплексни. Оказва се, че вече не е само до това. Не можем да повишим качеството на образованието само с пари. Младите хора предпочитат да отидат в предпочитани училища, така както родителите искат да изпарят децата си в предпочитани училища. За да можем като държава да направим така, че младите хора да отиват с желание, то трябва да има и други стимули. Тези стимули могат да бъдат по-високи работни заплати в някои региони в страната, осигуряване на общински жилища, допълнителни средства за транспорт за тези учители. Ако искаме наистина качествено образование, тези 1250 лева са нищо. Ние трябва да вдигнем двойно заплатите, за да може в университетите и педагогическите специалности трябва да влизат най-добрите.

Как ще коментирате мерките, които се предлагат от здравния министър са бъдат затворени училищата и детските градини, имайки предвид, че тепърва децата започнаха да се връщат в училище? Как това ще се отрази на децата?

Не зная на какво се дължат тези разнопосочни сигнали от началото на тази учебна година към ръководствата на училищата, към родителите и учениците. Дали се дължат на липса на кураж, на липса на воля да се вземат решения, каквито и да са те или пък на някакъв страх и некомпетентност? В системата на образованието, който казват че не е създаден хаос, жестоко се лъже. Хаосът е много сериозен. Оценявам факта, че министърът на образованието до последно не искаше обучението да е онлайн. При всички случаи за мен едно централизирано решение , независимо какво е то, би било по-добре, отколкото създадената сега ситуация. Какофонията е жестока. Каквото и да се говори, не мисля, че това няма да даде отражение върху образованието.

 

 

2 КОМЕНТАРИ

  1. Бихте ли ми казали как мога да се свържа с госпожа Атанасова, с която е проведено интервюто? Или поне нещо повече за нея.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук