Миналата сряда президентът на САЩ Джо Байдън приключи краткото си посещение в Северна Ирландия, за да отбележи 25-ата годишнина от подписването на Споразумението от Разпети петък. С този исторически документ беше създадена автономна администрация в Северна Ирландия и беше сложен край на три десетилетия на насилие между предимно католическите ирландски републиканци, които се стремят към обединена Ирландия, и предимно протестантските пробритански юнионисти, които искат да останат част от Обединеното кралство.
Посещението на Байдън в Белфаст се проведе на фона на напрегната политическа обстановка, отбелязва американската медия Си Ен Би Си (CNBC) Дейността на Събранието на Северна Ирландия – децентрализираният законодателен орган, създаден като част от Споразумението от Разпети петък, е преустановена от февруари 2022 г., тъй като юнионистките партии отказват да заемат местата си в знак на протест срещу Протокола за Северна Ирландия.
Ключов принцип на Споразумението за оттегляне след Брекзит, подписано между Обединеното кралство и Европейския съюз по време на мандата на бившия министър-председател Борис Джонсън, протоколът на практика установява търговска граница в Ирландско море между Великобритания и Северна Ирландия.
Риши Сунак и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен наскоро подписаха рамката от Уиндзор – предоговорено споразумение, което цели да реши проблемите с Протокола. Но изявената про-Брекзит Демократична юнионистка партия отхвърли предложенията и все още не се е върнала в Стормонт (в близост до Белфаст, където се намира Събранието на Северна Ирландия).
Тереза Вилиърс, бивш държавен секретар на Обединеното кралство за Северна Ирландия между 2012 и 2016 г., заяви във вторник, че ще са необходими допълнителни промени в Рамката от Уиндзор.
„Макар че тя е положителна в много отношения, особено по отношение на движението на храни и лекарства между Великобритания и Северна Ирландия, тя наистина премахва много от търканията – тя не се справя с всички проблеми на протокола за Северна Ирландия, така че се опасявам, че това е недовършена работа“, каза Вилиърс пред Си Ен Би Си.
„Продължаването на преговорите с ЕС за решаване на тези въпроси е най-добрият начин да върнем юнионистите в правителството и да накараме тези институции от Споразумението от Разпети петък да заработят отново.“
Недоволството на юнионистите от протокола за Северна Ирландия доведе до бунтове през последните години, но политически вълнения продължават да се появяват и от двете страни на традиционното разделение.
Ежегодните паради, организирани през уикенда от дисидентски групи на ирландските републиканци в граничния град Дери – дългогодишен фокус на сектантско насилие – доведоха и до бомбардиране на полицейски микробуси със самоделни тръбни бомби.
Шествията се провеждат по повод годишнината от Великденското въстание от 1916 г. – въоръжен бунт срещу британското управление в Ирландия, който проправя пътя към установяването на ирландската независимост.
Част от републиканско движение и до днес отхвърля Споразумението от Разпети петък и неговите компромиси, въпреки че много от сегашните участници в размириците са родени след подписването на документа.
Вилиърс отбеляза, че безредиците през уикенда изглеждат „предварително планирани“ и са целели да привлекат вниманието, докато огромното мнозинство от северноирландското население е отдадено на мирно и демократично бъдеще.
През последните години крайни групи все повече привличат недоволните млади хора към войнствени каузи – развитие, което предизвиква загриженост сред политиците и обществените органи.
Избухването на конфликта подчертава тлеещите междупоколенчески противоречия, които все още могат да се разпалят в Северна Ирландия, особено през периода от април до юли, когато се провеждат политически маршове както от националистическите, така и от юнионистките общности.
Споразумението от Разпети петък беше подписано на 10 април 1998 г. от тогавашния британски премиер Тони Блеър и ирландския му колега Бърти Ахърн, след като 71% от избирателите в Севера и 94% от тези в Републиката одобриха предложенията и компромисите, постигнати в резултат на дългогодишните и усърдни преговори.
Споразумението сложи край на три десетилетия на междурелигиозно насилие, известно като „Смутните времена“, което отне живота на повече от 3000 души. То обедини националистическите и юнионистките партии в Стормонт, близо до Белфаст, за да си поделят властта чрез децентрализирано правителство.
Бившият президент на САЩ Бил Клинтън играе важна роля в мирния процес в Северна Ирландия, а споразумението от Разпети петък се посочва като един от най-големите външнополитически успехи на неговата администрация. Клинтън става първият действащ президент на САЩ, който посещава Северна Ирландия, и първият, който назначава специален регионален пратеник на САЩ. Оттогава насам и Джордж Буш-младши, и Барак Обама са посещавали Белфаст, а през 2018 г. Клинтън беше удостоен със „Свободата на Белфаст“, най-висшият почетен знак на града.
В реч пред репортери преди да отпътува за Белфаст във вторник, Байдън заяви, че неговият основен приоритет е да „гарантира, че ирландските споразумения и споразуменията от Уиндзор остават в сила“ и да „запази мира“.
Администрацията на Байдън отдавна се стреми да изтъква както ирландските корени на президента, така и историческите връзки между острова и голяма част от американското население. Влиянието на ирландско-американската култура обаче често е водело до скептицизъм от страна на юнионистите в Белфаст, които възприемат Вашингтон като податлив на националистическо влияние.
Миналата седмица в Белфаст американският президент постави слабо прикрит ултиматум на Демократичната юнионистка партия (ДЮП) – да се върне към споразуменията за споделяне на властта в Северна Ирландия или да рискува да загуби милиарди долари от американски бизнес инвестиции, пише изданието „Политико“ (Politico).
ДЮП, юнионистка партия, която не приема с разбиране речите на американските президенти, отказва да заседава в Стормонт поради гнева си от протокола за Северна Ирландия след Брекзит, който създаде търговски търкания между региона и останалата част на Обединеното кралство.
ДЮП също така отказва да подкрепи рамката „Уиндзор“ между Обединеното кралство и Европейския съюз, която има за цел да реши икономическите проблеми, създадени от протокола, въпреки надеждите, че благодарение на нея партията ще свика отново Северноирландската асамблея.
В сряда президентът на САЩ призова северноирландските лидери да „разгърнат тази невероятна икономическа възможност, която едва сега започва“.
Американските бизнес групи обаче рисуват далеч по-сложна и нюансирана представа за бъдещите чуждестранни инвестиции в Северна Ирландия от предложената от Байдън.
В сряда Байдън заяви пред събралото се в Белфаст множество, че има „десетки големи американски корпорации, които искат да дойдат тук“, за да инвестират, но че неработещият Стормонт действа като блокада на тази дейност.
Един от представителите на американския бизнес, който говори пред „Политико“ при условие за анонимност, заяви, че лекомислената реторика на Байдън е „преувеличена“ и че много предприятия ще гледат отвъд състоянието на регионалното събрание, за да вземат своите инвестиционни решения.
Президентът говореше така, сякаш Ълстър ще бъде възнаграден с потоци от американски долари, ако ДЮП промени неотстъпчивостта си, като прогнозира, че брутният вътрешен продукт (БВП) на Северна Ирландия скоро ще се утрои в сравнение с 1998 г. Понастоящем нейният БВП е около два пъти по-голям от този при сключването на Споразумението от Разпети петък през 1998 г.
Депутатът от ДЮП Иън Пейсли младши заяви пред „Политико“, че американските политици „твърде дълго“ са „обещавали някакво икономическо Ел Дорадо, ако само правите това, което казваме политически … но това Ел Дорадо никога не е идвало и хората тук не са достатъчно наивни, за да вярват, че някога ще дойде“.
„Посещението на президента винаги е добре дошло, но блясъкът на върха не е икономически двигател“, каза той.
Американският пратеник за Северна Ирландия Джо Кенеди, внук на Робърт Кенеди, придружаваше президента миналата седмица и беше натоварен със задачата да стимулира корпоративния интерес на САЩ към Северна Ирландия.
Кенеди заяви, че Северна Ирландия вече е „място № 1 за чуждестранни инвестиции заради близостта и достъпа до пазара“.
През последното десетилетие Северна Ирландия е била дом на американски инвестиции в размер на 1,5 млрд. британски лири, а през 2021 г. е имала втория по големина проект за преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) на глава от населението от всички региони на Обединеното кралство.
Клеър Хана, депутат от Уестминстър от определяната като националистическата формация „Социалдемократическа лейбъристка партия“, смята, че повторното свикване на Стормонт ще „даде сериозен сигнал, че повече няма да има лутане“.
„Става въпрос и за сигнала, който възстановяването на Стормонт изпраща – че това са приетите търговски споразумения“, каза тя.
Хана казва, че желанието на ДЮП да „демонизира двата най-големи търговски блока в света – САЩ и ЕС“ – е вредно за бъдещите икономически перспективи на страната.
На по-практическо ниво ултиматумът на Байдън изглежда няма никаква тежест за представителите на ДЮП.
Наскоро лидерът на ДЮП Джефри Доналдсън даде да се разбере, че не е впечатлен от икономическите прокламации на Байдън и не даде гаранции, че партията му ще заседава в регионалната Асамблея в обозримо бъдеще.
„Президентът Байдън предлага надежда за по-нататъшни американски инвестиции, които ние винаги приветстваме“, заяви Доналдсън.
„Но от основно значение за успеха на нашата икономика е способността ни да търгуваме в рамките на най-големия ни пазар, който, разбира се, е Обединеното кралство.“
Председателят на ДЮП заяви, че американските правителства са обещавали допълнителни американски милиарди в замяна на „продажбата на Шин Фейн (ирландска националистическа партия основана пред 1905 г.) и Дъблин“ от 90-те години на миналия век насам и „когато Америка говори за корпоративни инвестиции, ние получаваме трохите и тези инвестиции наистина всички свършват в Република [Ирландия]“.
„Президентът Байдън дава надежда за по-нататъшни американски инвестиции, които ние винаги приветстваме“, каза Доналдсън.
„Американците говорят на висок глас, но парите отиват на юг“, каза още той.
Това подчертава суровата реалност, пред която Северна Ирландия е изправена всеки път, когато кандидатства за американски инвестиции – конкурентното предложение, предлагано от южната ѝ съседка, с нейната ниска ставка от 12,5 % върху корпоративните печалби.
Емануел Адам от „Бритиш-Американ Бизнес“ (BritishAmerican Business) заяви, че във Вашингтон се забелязва усещането, че фирмите искат да правят бизнес в Дъблин.
„Когато Лио Варадкар (ирландският министър-председател) и екипът му бяха тук наскоро, можех да кажа колко уверени са ирландците в наши дни“, каза той. „Към тях няма толкова много въпроси, колкото към Великобритания.“
Икономическият ултиматум на Байдън изглежда беззъб от гледна точка на ДЮП и неговият отзвук може да бъде толкова краткотраен, колкото и самото му пътуване до Белфаст.
