Стобските пирамиди примамват целогодишно

0

от Веселин Б. Вучков

Ако често пътувате в югозападна посока от София, няма как да не сте почувствали разликата, щом пресечете района на бунтовния град Дупница. Сякаш външният свят е една картина, чиято рамка се разделя на две половини: студена и топла. И топлата започва именно тук – на юг от Дупница. Полетата са по-широки, дърветата са по-зелени, слънцето е по-дълбоко – имаме усещане, че от тук започва друга България, която попива свежия полъх на Бяло море. blank
И защо всички препускат към Мелник, Рупите, Сандански и Банско, а подминават местата, които са им непознати, макар и известни? Всъщност примамката на Рилския манастир ще отведе мнозина до иначе малко познатото село Стоб.
Отклонението за Рилската обител изскача внезапно покрай завоите на главен път Е-79 веднага след с. Мурсалево и ж.п. гара Кочериново. За ориентир може да послужи статуята на рилския пустинник. Близката магистрала също е удобен път. Гледката на Рилското корито е пленителна – равно поле, пресечено от буйна река; в далечината – зелено-оранжеви гори, които се катерят по снагата на величествената планина; тук-там – селца и махали.blank
Между градчетата Кочериново и Рила, малко встрани от пътя за манастира, се намира с. Стоб. То се е присвило под тежестта на много, много история. Древните хроники изобилстват от сведения за гр. Стоби, за неговите крепостни стени и кули, рудници и водопроводи. Градът достига разцвет през през ІХ век, вероятно е бил разрушен през ХІІ век и възстановен по време на Втората българска държава. Константин Иречек описва видяното още при първите си обиколки по тези земи в края на ХІХ век. “Стоб лежи на левия бряг на р. Рила – пише в своите “Пътувания по България” Иречек, – насреща на десния стърчат в ливадите три високи тревисти могили. blankНад селото на върха се виждат развалини от стара крепост, от която е останал още един къс от кула с прозорец; тази кула от някои се наричаше Петрова кула, което може би е във връзка с разказите за българския цар Петър в легендите за св. Иван Рилски. Исках да се изкача горе, но жителите твърдяха, че градището е съвършено непристъпно вследствие смъкването на глинестия, с конгломерат напълнен терен. Една ливада под крепостта се нарича “Сарай”, оттук уж някога крепостта била превзимана. Няма съмнение, че това е крепостта Стоб, добре позната от паметниците от ХІ – ХІV век.” blank
И днес има една реликва, която маркира историческата траектория назад през вековете – каменният кръст, зазидан в северната фасада на църквата “Свети Прокопий”, построена на края на селото, в подножието на горския масив. Ако се вгледате в него, ще откриете надпис, че е направен през 1373 г.; първоначално е бил поставен на по-стара черква, чиито основи все още откриваме на 500 метра от новата, а е пренесен на новото място през 1869 г. За града Стоби, църквата “Св. Прокопий” и свободолюбивите местни жители се споменава и в знаменития Хрисовул на Цар Иван Шишман от 1378 г.: “Също така и градът Стоби никак да няма власт над манастирските люде, нито над техните владения, нито дори на косъм …”. blank
Ала човешката история сякаш бледнее пред вековното дело на майката-природа. Откриваме доказателството, ако продължим по пътеката покрай черквата, за да се възправим над Стобските пирамиди – високи конусовидни кули от земна пръст с височина до 10 метра,
образувани в резултат на хилядолетна ерозия и изветряване, а отгоре – поставени като шапка или чадър – широки каменни блокове, наподобяващи плочести шапки върху огромни гъби. Пирамидите са изваяни в ръждиво обагрен, дебел до 40 м. речно-ледников шлейф (споени с глина едрозърнести пясъци), натрупан в полите на планинския слой. Материалът е донесен от топещите се ледници, които някога са покривали високите части на Рила планина. Разнородният състав на пръстта и слабата спойка улесняват бързото рушене. Поройните дъждове, топлината, студът и вятърът продължават своята скулптурна работа – едни пирамиди умират, а други се раждат.
До началото на м. октомври 2020 г. феноменът „Стобски пирамиди“, включен в списъка на 100-те национални туристически обекта на БТС, се администрираше от Община Кочериново. По два евро-проекта се „изляха“ 600 хиляди лв., включително и за втора пътека, която за седем години бе напълно заличена заради калпаво изпълнение. На два пъти общината се опита да даде пирамидите на концесия и под наем, но будните местни жители се противопоставиха. Скандалът изведе наяве факта, че общината се разпорежда с чужда собственост, тъй като теренът е държавен имот. Вероятно отново общинските служители ще се измъкнат безнаказано, макар да са били наясно с нещата, които вършат. Като отмъщение към селото общината уволни администраторките на пирамидите, жители на с. Стоб, и в момента няма кой да подпечатва картите за 100-те обекта на БТС. На добра воля това се прави в кооперативния магазин на селския площад. Стобчани живеят с надежда, че горското стопанство би могло да поеме стопанисването на своя имот с грижа на добър стопанин, за разлика от отношението на общината.
30-минутната разходка дава възможност за чудесни снимки и наслада пред простора на рилското корито, реката, подстъпите към Рилския манастир и планинските върхове. Въпреки общината, пирамидите не се предават! Старинна местна легенда разказва: от планинската махала Бозовая тръгнали сватбари за венчавка на младоженците в църквата на гр. Стоби; процесията се извила по хълмистия рид, до днес наричан Момена; булката била неземно красива, кумът не устоял на изкушението, повдигнал булото и понечил да я целуне. В този миг сватбарите се вкаменили. И днес хората сочат към пирамидите, разпознавайки Булката, Женихът, Кумовете, Сватовете и т. н.

Сн. Веселин Б. Вучков

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук