Стойнев: ЕК за пореден път дава знак, че у нас е налице високо рискова управленска и административна среда

0

Европейската комисия за пореден път дава знак, че у нас е налице високо рискова управленска и административна среда. Това заяви от трибуната на НС председателят на парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Драгомир Стойнев. Припомняме, че преди време той настоя парламентът да участват в планирането и контрола на управлението на средствата, които страните-членки ще получат в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост. „Начинът, по който реагира ЕК на инициатива на БСП за санкция на Парламента има ясен политически подтекст – съмнение, че този състав на правителството ще програмира, управлява и гарантира ефективност и прозрачност при изразходването на милиарди евро публичен ресурс“, коментира червеният депутат. „ Рискуваме милиардите в подкрепа на икономиката и хората да изтекат, без да породят обществено-икономическа стабилност и устойчивост. Както и много други милиарди преди тях“, изтъкна народният представител. “Като председател на парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, в рамките на Конференцията на Комисиите по европейски въпроси на парламентите на ЕС поставих предложението Националните планове за възстановяване, които са част от Механизма за възстановяване и устойчивост, да бъдат обсъждани и одобрявани от националните Парламенти преди да бъдат изпратени в Европейската комисия“, припомни още Стойнев.В последвал институционален диалог зад това предложение се обединяват и представителите на Бундесрата и Бундестага, както и на литовския Сейм. Преди седмица идва и официалната позиция на заместник-председателя на ЕК Марош Шефчович. В нея се казва:
„Механизмът за възстановяване и устойчивост е основен приоритет за Комисията и приветствам интереса Ви към този нов инструмент, който има за цел да поправи щетите от кризата с COVID-19 и да подготви по-добро бъдеще за следващите поколения. Националните парламенти са ключови партньори в изготвянето на плана за възстановяване на ЕС. Комисията ще може да взема заеми на пазарите за целите на Механизмът за възстановяване и устойчивост и други програми едва след ратифицирането на решението на Съвета относно собствените ресурси на ЕС. В много държави това включва парламентарен процес и Комисията вярва, че националните парламенти ще действат експедитивно, за да позволят влизането в сила на новата финансова структура на 1 януари 2021 г.“
И още:
„От гледна точка на Комисията ангажираността на националните парламенти с плана на Механизма за възстановяване и устойчивост е от ключово значение за ефективното изпълнение. Напредъкът по отношение на плановете често ще се измерва спрямо етапните цели, които могат да включват приемането на законодателни актове. Изпълнението на тези етапни цели ще бъде важно, за да се гарантира, че тези планове са както навременни, така и висококачествени.“
„Комисията силно насърчава националните органи да се ангажират с широки консултации и да включат всички заинтересовани страни в разработването на националните планове за възстановяване и устойчивост. Националните парламенти са сред основните заинтересовани страни, за да се гарантира, че тези планове за Механизъм за възстановяване и устойчивост са насочени към съответните политики и инвестиции.“
Стойнев припомни, че чрез Механизма за възстановяване и устойчивост ЕС ще инвестира 672,5 милиарда евро заеми и безвъзмездни средства под формата на приоритетно финансиране, за да помогне на Европа да излезе по-силна и устойчива от настоящата икономическа криза, предизвикана от пандемията COVID-19. Финансовата рамка за България е 6,2 млрд. евро, безвъзмездни средства и 4,5 млрд. евро заеми. „С апломб, като кино-премиера, но без всякакъв дебат, премиерът Томислав Дончев представи проект на Национален план за възстановяване и устойчивост. Реалното му съдържание е един административна компилация, създадена от ресорни министерства като насочващите политики на ЕС са използвани по-скоро формално“, категоричен бе Драгомир Стойнев. „Начинът, по който реагира ЕК на инициатива на БСП за санкция на Парламента има ясен политически подтекст – съмнение, че този състав на правителството ще програмира, управлява и гарантира ефективност и прозрачност при изразходването на милиарди евро публичен ресурс“, допълни социалистът. „За съжаление Комисията за пореден път дава знак, че у нас е налице високо рискова управленска и административна среда. Аз бих добавил и абсолютна липса на икономическа политика и стратегическо планиране. Рискуваме милиардите в подкрепа на икономиката и хората да изтекат без да породят обществено-икономическа стабилност и устойчивост. Както и много други милиарди преди тях“, опасява се Стойнев. „ А високо рискова управленска и административна среда означава корупция във високите управленски нива, регистрирана най-вече при разпределяне на европейските публични ресурси. Означава и пълен отказ от същностни, съдържателни и структурни реформи в системите на образованието и здравеопазването, и не само в тях, и заменянето им със „саниращи“, „ строително-монтажни“ и „технически“ подобрения“, поясни още депутатът от БСП. „ Но най-вече означава 10-годишна доминация на една управленска философия, изградена около получаване и разпределяне на готов публичен ресурс, чрез който не се подкрепя ефективна икономика и конкурентна бизнес среда, а един ограничен кръг от политико-корпоративни зависимости“, смята още социалистът.
„Затова БСП настоява Проектът на Национален план за възстановяване и устойчивост да мине през обсъждане и допълнение в ресорните комисии, а след това да бъде гледан и в Пленарна зала. Парламентът има ясно разписани механизми за включване на експертен, професионален, научен и потенциал на браншови и неправителствени организации в работата си“, каза още Драгомир Стойнев.
В политически контекст парламентарната санкция върху планирането, а след това и контрола при изпълнението на Плана чрез механизмите на Парламентарен контрол, би го направил устойчив и в следващите мандати на изпълнителната и законодателната власт, по мнението му.Той припомни , че средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост имат временен характер и от тях можем да се възползваме най-късно до 31 декември 2024 г., като те трябва да бъдат планирани и одобрени до 31 декември 2020. „Все още имаме време да проведем задълбочен политически и експертен дебат и да излезем с наистина качествен национален План за възстановяване“, смята народният представител от БСП. Затова левицата настоява за внасяне на Проекта в Парламента и отправя това настояване към вицепремиера Томислав Дончев, който е отговорен за подготовката му и към Председателя на Народното събрание.

Сн. БСП

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук