Горчива борба и компромис на страните-членки на ЕС във връзка с надеждите за членство в ЕС на шестте страни от Западните Балкани, отбелязва кореспондентът на германската агенция DPA от Бърдо край Кран, където в сряда ще се проведе срещата на върха ЕС-Западни Балкани. Според информация на медията, на срещата на върха ще бъде отбелязано, че Европейският съюз продължава да се ангажира с продължаващия процес на разширяване. В същото време обаче се подчертава, че способността за интегриране на нови членове в ЕС изисква по-нататъшно развитие на самия съюз.
С това, според дипломати, правителството в Париж иска най-вече да запази отворена възможността за блокиране на приема на нови членове, ако от гледна точка на Франция ЕС се окаже неспособен да се реформира през следващите години. Кандидатите за членство, Албания, Северна Македония, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Косово, все още нямат сигурност относно шансовете си за присъединяване към ЕС. Ходът на предстоящата среща на върха за Западните Балкани беше обсъждан при закрити врати дни до понеделник, пише DPA. Словения, която беше домакин на срещата, наскоро призова не само за ангажимент към процеса на разширяване, но и за обещание да се приемат страните от Западните Балкани до 2030 г. Други държави, като Франция и Нидерландия обаче се противопоставят категорично. Те твърдят, че е малко вероятно повечето страни от Западните Балкани да успеят да приложат необходимите реформи толкова бързо. Освен това Париж по-специално смята, че Европейският съюз понастоящем не може да се разширява поради нерешени въпроси в собствените си редици. Например, има опасения, че приемането на още шест държави ще направи процесите на вземане на решения, които често са много дълги, още по-трудни.
Страни като Германия, от друга страна, твърдят, че съществуват значителни рискове в това да се разбият надеждите на кандидатите. Те посочват, че страни като Русия, Китай и Турция вече ласкаят балканските страни. Следователно разочарованите надежди за развитие на отношенията с ЕС биха могли да доведат до пренебрегване на реформите, необходими на страните от ЕС за повече демокрация и върховенство на закона. Агенцията отбелязва, че е особено чувствителен въпросът с блокирането на преговорите за членство между Брюксел и Албания и Северна Македония от България, която, според DPA, го прави по вътрешнополитически причини от една година – макар да е взето решение за започване на преговори през март 2020 година. Срещата на върха трябва „да изпрати ясно послание, че членството е жизнеспособна цел за Западните Балкани“, коментира германският външен министър Хайко Маас след среща с македонския си колега Буяр Османи в понеделник. В рамките на германския Бундестаг се появи широк консенсус в подкрепа на перспективите за членство на Западните Балкани в ЕС.
Австрийският външен министър Александър Шаленберг попита преди срещата на върха дали европейците са обърнали толкова голямо внимание на изпълнението на критериите за членство при присъединяването на страни като Испания, Португалия и Гърция, но и по време на разширяването на изток преди 15 години, както го правят сега със страните от Западните Балкани. Ако се е изисквало това, което сега се изисква от страните от Западните Балкани, някои от тези държави е можело да не са част от ЕС днес. „Присъединяването към ЕС беше и все още е политическа цел за подкрепа на младите демокрации и за укрепване на нашия европейски начин на живот“, каза Шаленберг. Люблянското „Дело“ пише, че независимо от факта, че Словения иска да съживи процеса на разширяване, вътрешнополитическите й проблеми се превръщат в една от най-значимите пречки. „Всички усилия за вдъхване на нов живот в процеса на разширяване на ЕС са добре дошли, но се страхувам, че Словения се опитва да възроди мъртво тяло“, обяснява Ноа Бужон, изследовател от неправителствената организация Freedom House, за амбициите на словенското председателство . Според него някои членове на Съюза в момента не виждат европейско бъдеще за страните от Западните Балкани. „Това също е сериозен проблем, тъй като до известна степен демократичното благосъстояние на тези страни е свързано с осъществимостта на процеса на разширяване. Този проблем не може да бъде решен в Бърдо. Това трябва да се реши в Брюксел“.
В същото време ограниченото пространство на председателството на Съвета на ЕС за намиране на решения и възстановяване на доверието в самия процес беше ограничено от аферата за промяна на границите на Балканите, произтичаща от мистериозния „нон-пейпър“. „Не мисля, че словенското правителство е идеален знаменосец за разширяването на ЕС, което не означава, че усилията му са нелегитимни“, каза Бужон пред „Дело“. Страните за разширяване, каза той, имат по-добри аргументи, но проблемът е, че в този лагер има правителства като това на Унгария.
