Човешки права срещу пандемия – нарастващ проблем

1

Одобрението към правителствата за справянето с пандемията COVID-19 все още е високо, но бавно намалява. В сравнение с миналата пролет, заплахата от болестта отново се счита за значителна, но сега изглежда и малко по-пресилена, според хората по света. Ограниченията за пътуване са широко приети като средство за борба с пандемията. Жертването на човешките права също, но то събужда и критика. Отношението към ваксините е по-скоро положително, въпреки че сянката на съмнението остава значителна, дори и преобладаваща в редица страни.

 

Това са някои от акцентите на новото глобално изследване на отношението към коронакризата, проведено от Асоциация „Галъп интернешънъл“ в края на 2020 г. Проучването обхваща 47 държави по света и около 45 000 пълнолетни граждани, което е представително за около две трети от глобалното население. През цялата 2020 г. Асоциация „Галъп интернешънъл“ проследи развитието на глобалните нагласи на населението към пандемията. Резултатите, представени по-долу, идват от четвъртата вълна на глобалното проследяване.

Повече от половината от световното население по-скоро се съгласява или категорично се съгласява, че правителството в съответната страна се справя добре с коронавируса. Двама от всеки петима не са съгласни или категорично не са съгласни. Останалите се колебаят в преценката си.

 

Трите предишни вълни от социологически проучвания разкриха, че одобрението на националните правителства за кризата с COVID-19 остава постоянно високо през цялата 2020 г. И все пак, сега изглежда, че в края на годината първоначалният скок на доверието на националните правителства постепенно намалява и сега одобрението за действията на правителствата спрямо пандемията леко ерозира. Това може да се дължи на грешките на властите в управлението на кризата или просто на факта, че хората постепенно свикват с пандемичната ситуация и страхът вече не предизвиква лоялност или пък има и умора от ограниченията.

 

Картината на регионално ниво и на ниво големи страни е доста разнообразна – хората в Индия, например, (86% от анкетираните там са съгласни или категорично са съгласни, че правителството им се справя добре в тази ситуация) и Австралия (82%) са най-доволни от начина, по който правителството им се справя с коронавируса в края на 2020 г.

Хората в Азия като цяло изглеждат доволни от действията на своите правителства спрямо коронавируса (източните региони на континента показват малко по-високи нива на удовлетворение) – в сравнение с други части на земното кълбо.

 

Абсолютното мнозинство от анкетираните във Виетнам заявяват, че са доволни от своето правителство по време на пандемията. Голяма част от обществата в Република Корея, Азербайджан и Малайзия също вярват, че техните правителства се справят добре със ситуацията.

 

Гражданите в САЩ, Европа и Латинска Америка, от друга страна, сега са най-критични към начина, по който тяхното правителство се справя с коронавируса. Недоволството от правителството е особено високо по отношение на управлението на кризата с Ковид в Украйна, САЩ, Великобритания и Босна и Херцеговина – над две трети от интервюираните там съобщават, че са недоволни от правителството.

Почти трима от четирима от анкетираните в целия свят изразяват готовността си да жертват някои от своите човешки права, ако това помага за предотвратяване на разпространението на болестта. Една четвърт споделят обратното мнение.

 

В същото време обаче очевидно продължава тенденцията на намаляване на готовността за жертване на човешките права. Изглежда, че хората по света са преодолели първоначалния шок от новата болест и сега проявяват повече неохота, когато става въпрос да се откажат от някои от правата си. При първите вълни от глобални допитвания през пролетта на 2020 г. желанието за отказ от права достигаше и до 80% в световен мащаб.

 

Значителен дял от гражданите в Индия, Австралия, Азия, Близкия изток, Африка, а също и западните страни в ЕС, са готови да жертват някои от своите човешки права, ако това ще помогне за предотвратяване на разпространението на болестта. До 90% от хората в Грузия и Виетнам заявяват, че са готови да се откажат от някои от правата си, за да се борят с вируса, но дяловете са значителни и в Германия, Кот д’Ивоар, Армения, Ирак, Киргизстан, Австрия и т.н.

 

Хората в Русия, Латинска Америка, източната част на ЕС и САЩ не са толкова склонни да се отказват от човешките си права, дори ако това помага да се предотврати разпространението на вируса.

Най-големият дял на нежеланието по този въпрос е регистриран в Япония, Мексико, Перу, Палестина и източните страни от ЕС.

 

Ограниченията за пътуване очевидно вече се възприемат като „новото нормално“. Повече от три четвърти по света са съгласни или категорично са съгласни, че ограниченията за пътуване между страните са приемливи, за да се борим срещу разпространението на коронавируса. Една пета не са съгласни или категорично не са съгласни.

 

В региони и големи страни като Австралия, Източна Азия, САЩ и ЕС (особено западните страни от ЕС) положителните отговори на тема „ограничения в пътуването“ достигат до над 80% от всички отговори (дори 91% в Австралия). Ограниченията за пътуване са най-малко приемливи за хората в Близкия изток, страните от източната част на ЕС и Русия – до една трета от анкетираните са против разглеждането на ограниченията за пътуване като приемлива мярка в борбата срещу болестта.

 

Автоматичното одобрение на ограниченията за пътуване показва обществена кооперативност. Но все пак, доминация на страха над свободната воля е и тревожен симптом за демокрациите – година след избухването на вируса и месеци след появата на първите ваксини.

Повече от двама от всеки петима по света са съгласни или категорично съгласни с твърдението „Смятам, че заплахата от коронавируса е преувеличена“. Въпреки това мнозинството не е съгласно. Нагласата, че заплахата всъщност е преувеличена, леко нараства в сравнение с последните месеци.

 

Например, миналата година глобалното обществено мнение по този въпрос беше разделено. По-късно, по време на така наречения първи пик на болестта, делът на привържениците на възгледа „преувеличена заплаха“, се сви до една трета от запитаните, докато несъгласните бяха близо две трети. През лятото обаче, с намаляването на броя на регистрираните случаи на COVID-19, вярата в това, че проблемът е преувеличен, отново започна да нараства.

 

В последните месеци, въпреки че броят на новите случаи на COVID-19 отново нарасна през есента и много страни по света бяха засегнати от втора вълна на коронавируса, тенденцията за нарастващо убеждение, че кризата е преувеличена, продължава. 

Сн. Pixabay

1 коментар

  1. Не разбрах кое общество е глобално? Има българско общество обитаващо България като държава основана от българи, същото може да се каже за немското, сръбското и т.н. общества. Т.е. за хората основали своите държави и обитаващи техните земи от хилядолетия… Разбира се, при свобода на движението много хора имат права до посетят и да общуват с обществото от българи в България в рамките на позволеното от Българските Закони. Но това не ги прави част от българското общество. Същото важи и за останалите държави и техните нациии

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук