0.8 C
София
четвъртък, декември 8, 2022
НачалоЕвропейски хроники1,4 милиарда от ЕС зависят от новите депутати

1,4 милиарда от ЕС зависят от новите депутати

Точно 30 са редовните пленарни дни до края на годината, с които новото Народно събрание трябва да приеме близо 20 законопроекта, ако иска България да получи планираните за 2023 г. над 1.4 млрд. лв. по европейския План за възстановяване и устойчивост – най-сериозното по размер финансиране от години, предназначено за реформи в различни области.

Изпълнението на задачата изглежда ако не напълно невъзможно, то силно рисковано предвид разпределението на силите в откриващия се следващата седмица 48-ми парламент.

Причината, от една страна, са условията на Брюксел – за да бъдат отпуснати парите, трябва да се приеме целият пакет законодателни промени, при това те не трябва да се отклоняват по същество от вече съгласуваното с Еврокомисията. Не по-малки са рисковете, произтичащи от вътрешнополитическата обстановка.

Заради изострените отношения между партиите Народното събрание може изобщо да не успее да заработи навреме, за да успее със законопроектите, дори при извънредни заседания и отмяна на Коледната ваканция.

Или заради фундаментални различия да не постигне съгласие за приемане на най-спорните проекти, като промените в работата на антикорупционната комисия.

Стои също и опасността – под претекст да не бъдат загубени евросредствата – шарени мнозинства да успеят да прокарат проектозаконите с редакции, които макар формално да не се отклоняват от първоначалните текстове, да не позволят реални реформи.

Гласуването на мерките по плана за възстановяване и устойчивост ще е в конкуренция със совалките за съставяне на правителство и с тежките дебати по държавния бюджет за догодина.

Обсъждането ще започне … по-нататък

За да получи България предвидените от Брюксел над 1.4 млрд. лв., до 31 декември 2022г. властите трябва да изпълнят общо 62 цели по Плана за възстановяване и устойчивост.

Те включват приемането на 21 мерки, като се направят промени в 16 законопроекта и одобряване на една „пътна карта“ – за неутралност по отношение на климата.

От началото на процедурата досега София е одобрила окончателно само един от нужните проекти по плана – промени в Закона за насърчаване на заетостта, одобрени от 47-ото Народно събрание. От оставащите сега 16 има един, който още се пише, а останалите са на различни етапи на одобрение преди внасяне в парламента.

Първото условие за приемането на законовите промени е да има работещ парламент. Новоизбраното Народно събрание е свикано следващата сряда – 19 октомври, но ефективната работа няма да започне тогава.

Първият ден ще е посветен на избор на ръководство, а в следващите трябва да бъде съставен и приет правилникът за работа на депутатите и да се сформират постоянните комисии. Без комисии работата по законодателството не може да започне.

Предходният парламент одобри комисиите три седмици след началото си.

Този път срокът може да е дори по-дълъг, тъй като разпределянето на председателските места обикновено е обвързано с преговорите за правителство и управленско мнозинство, а те засега изглеждат силно проблематични. Така се очертава реалната работа да започне във втората половина на ноември.

Всеки законодателен текст трябва да мине на две четения в ресорните комисии и в пленарната зала. Между първо и второ четене текат процедурни срокове за внасяне на предложения, които могат да бъдат съкратени, но не и отменени.

Всичко или нищо, и без много мърдане

Задачата на депутатите се усложнява от това, че не могат да променят особено законопроектите, изготвени от предишното редовно или от служебното правителство.

Пред „Дневник“ вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов обясни, че текстовете са съгласувани с Европейската комисия и имат нейното одобрение. „Разбира се, между първо и второ четене законите могат да се променят, но трябва да отговарят на поетите ангажименти.

Политическите партии не могат да ги променят по какъвто начин си решат те“, обяснява Пеканов.

„При приемането в парламента изпълнителната власт ще трябва да следи изкъсо дали промените, които се предлагат по законите, не ги отдалечават от сърцевината на предложението“, посочи вицепремиерът.

Ключов детайл е, че Еврокомисията не предвижда ред, по който да се получава само част от средствата, ако са направени част от реформите. С други думи докато не бъдат направени всички заложени промени, планираните за България над 1.4 млрд. лв. няма да бъдат отпуснати.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Most Popular

Recent Comments