Елена Йончева удари моралното дъно.
Още ми е трудно да го повярвам.
Не искам да го вярвам, но думите ѝ са пред очите ми – тя приемала номинацията на ДПС като признание за свършената от нея работа. И ми стана болезнено ясно, че ще я видим като кандидат от тяхната листа. Но това е неин проблем. Морален, етичен, политически, но неин.
Това, което е обществен проблем е фактът, че с това съгласие тя разрушава десетки каузи, в които хиляди са инвестирали доверие през годините. Защото виждаха в нея символ на битката с модела „КОЙ“, безкомпромисен борец с корупцията, разобличител на задкулисието, глас срещу несправедливостта.
Аз ѝ вярвах.
На заседанието на Националния съвет на БСП, когато я номинирахме за водач на листата за европейските избори, казах, че тя е гласът на цяло едно ново поколение социалисти, които не искат да се примирят с безнадеждността на корупционните паяжини и липсата на всякаква перспектива за различен живот.
Оказа се, че това е лъжа.
Че всичките ѝ каузи са театър.
А битките – грандиозна измама.
Десетки социалисти ден и нощ работеха за нея, защото мислеха, че тя води след себе си ново разбиране за политиката.
Всичко това днес вече е в руини.
Йончева предаде доверието на толкова много хора, че чак е болезнено. Тази, която трябваше да е символ на битката за различна страна, се оказа марионетка на паралелната държава.
Кукла на конци на Пеевски.
Това политическо джендърство е смазващо, защото именно подобен процес разлага доверието на хората, унищожава надеждата за различно бъдеще и демонстрира такава морална бездна, че надничането в нея води до световъртеж.
Покрай тази политическа травестия обаче всички могат да видят колко труден, болезнен и тежък е процесът по очистването на БСП от зависимостите и политическите паяжини. Този процес беше саботиран на всяка крачка, но се оказа, че макар и със спъване, макар и със залитане, че е имало смисъл БСП да се обръща с гняв назад, дори и към хора, които е носила на ръце, за да може да излезе пред обществото и да каже: „Да, понесохме крошетата, изтърпяхме стрелбата в гръб, но не спестихме истината и никога не се продадохме“.
И сега ги виждате – търговците в храма – които един по един се махат и отиват в други листи.
Прав им път.
