ГЕРБ-СДС влизат в надпреварата за парламентарните избори като фаворити с гласовете на 25,4% от твърдо решилите да гласуват. Избирателите им се отличават с висока мобилизация, втората най-силна след тази на ДПС симпатизантите.
Това са изводите от социологическо проучване на агенция „Алфа рисърч“, проведено в периода 25 април – 2 май 2024 г. сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна.
ПП-ДБ стартира със значително отслабени позиции след краха на ротацията и последвалите публични скандали. Към момента със 17.5% запазва второто място в предпочитанията на избирателите, но е на почти 8 пункта дистанция след ГЕРБ. Коалицията губи около 200 000 гласа от вота си през 2023г.
ДПС (14.9%) и Възраждане (14.6%) са с практически изравнени позиции на старта на кампанията и с много висока степен на мобилизация на техните симпатизанти. И двете партии се отличават с по-слаб електорален интерес в неизборни периоди и с бързо привличане на вот на самите избори. При тях обаче може да се очаква различна динамика в рамките на кампанията.
БСП е в лек низходящ тренд, но с 8.5% от вота на избирателите запазва преднина пред откъсналите се от нея „дисиденти“ в лицето на Солидарна България (2.6%) и Левицата (1.9%).
Разрояването на лявото и успехът на Ваня Григорова на местните избори не могат да изключат по-съществена динамика при тези политически субекти. Още повече, че и сега е налице значителен обмен на избиратели между Възраждане, ИТН, БСП, Левицата и Солидарна България.
За други партии биха гласували 5.6% от избирателите.
Според данни на парламентарните избори биха гласували 40% от избирателите – 2.6, 2.65 млн. души.
Двата вида избори, събрани в едно, мобилизира гласуването на евроизборите. В евроизборите право на гласуване нямат наши съграждани в страни извън ЕС. Това прави разлика от близо 5 пункта, обясни Геновева Петрова.
Очаквано ГЕРБ – СДС влизат с очаквани позиции. Те влизат с много висока мобилизация на своите симпатизанти.
ПП-ДБ влиза с по-отслабени позиции в този вот. Към момента запазват втора позиция.
ДПС и „Възраждане“ са с изравнени позиции. Третото място е позиция, за която до последно ще има напрежение.
„Има такъв народ“ има шанс да бъде представена, посочи още Геновева Петрова.
Относно Евроизборите, тя коментира: ГЕРБ – СДС ще запазят същия брой евродепутати – шестима. Към този момент ДПС, „Възраждане“ и ПП-ДБ ще имат по трима, БСП – двама.
Проекцията на вота за Европейски парламент сред твърдо решилите да гласуват възпроизвежда в общи линии вота за Народно събрание, с няколко по-интересни разлики:
– По-висока мобилизация на ПП-ДБ (до 18.5%), при запазване на вота за ГЕРБ (25.1%) и като резултат, известно затваряне на ножицата между тях – до 6.6%.
– Леко отстъпление на ДПС (14.4%) пред Възраждане (14.8%), но двете партии отново са с близки позиции.
– Колебание във вота за ИТН (4.8%) и висок риск за партията да остане под по-високия праг за европейския вот (5.88%).
– В голяма степен ГЕРБ и ДПС ще запазят броя на своите евродепутати.
Възраждане ще увеличи вота на националистите, представени в предишния Европарламент от ВМРО.
БСП ще е големият губещ, като най-вероятно три от неговите предишни мандати ще отидат към ПП-ДБ.
След дългите години, прекарани във властта, партиите на Бойко Борисов и Делян Пеевски изградиха стабилен електорат и пуснаха дълбоки корени в българското общество. Заедно те събират около 1 милион гласа. На пръв поглед, това не е толкова много. Пасивността на избирателите и политическото раздробяване обаче правят този електорат достатъчен, за да могат ГЕРБ и ДПС да поддържат едно относително превъзходство в българската политическа система още доста време напред.
С наближаването на изборите декларираната избирателна активност леко нараства.
Готовност да гласуват за Народно събрание заявяват около 40% от пълнолетните граждани, или приблизително 2 млн.600 хил. – 2 млн.650 хил. души.
Кампанията може да увеличи техния брой, като го доближи до участието на парламентарните избори през април миналата година, т.е. около 2 700 000, посочват авторите на изследването.
Вотът за европейските избори се очертава като по-слаб в сравнение с националния (около 35%, или към 2 300 000 души), но по-висок от този през 2019г., когато до урните са отишли малко под 2 100 000 граждани.
Проблемите пред страната
Въпреки че политическият живот през последните месеци беше доминиран от скандали и лични обвинения, за огромното мнозинство от българските граждани тези схватки са вън от грижите им и значимите за тях проблеми. Топ три на темите, за които хората искат да чуят ангажиментите на политиците в настоящата кампания са: корупция, ниски доходи, здравеопазване.
Демографията, българското производство и пътната инфраструктура са следващите значими проблеми, по които избирателите очакват конкретни решения.
Данните са от последно проучване на „Алфа рисърч“, проведено в периода 25 април – 2 май, реализирано със собствени средства сред 1000 пълнолетни граждани.
