Одобрението за влизането на страната ни в еврозоната от 1 януари 2026 година плавно расте. Над 70% от хората обаче се притесняват, че цените у нас ще скочат заради замяната на лева с еврото. Това показват последните данни на Агенция „Алфа Рисърч“ по отношение на обществените нагласи в България за въвеждането на еврото на 1 януари 2026 година.
Те бяха представени на специален брифинг в Министерския съвет от социоложката от „Алфа Рисърч“ Боряна Димитрова, предаде „Фокус“.
От данните става ясно, че през юли одобрението за въвеждането на еврото е 49,2% , а неодобрението 45,8%. За сравнение през юни тази година одобрението е било 46,5%, а неодобрението – 46,8%.
„В обществото продължава да има паритет по отношение на въпроса „за“ или „против“ въвеждането на еврото, но виждаме, че одобрението постепенно си пробива път“, заяви Боряна Димитрова.
При бизнеса одобрението за еврото продължава да бъде високо. „Алфа Рисърч“ отчита 69% одобрение за използването единната европейска валута през юли, докато само 30% са против.
Ножицата между хората, които определят присъединяването на България към еврозоната като успех и които имат резерви, се разтваря по-широко. 42,5% от хората определят приемането на единната валута като „успех“ за страната, докато 35,1% имат по-резервирана позиция.
Обществото обаче продължават да имат множество страхове по отношение на краткосрочните ефекти от въвеждането на еврото. Отрицателните оценки преобладават – близо 47% от хората очакват по-скоро негативни последици в първите месеци от приемането на единната европейска валута през месец юли. 39% смятат, че ефектите ще са по-скоро позитивни. Мнозинството от представителите на бизнеса е уверено обаче, че краткосрочните ефекти ще бъдат по-скоро позитивни.
„Ключови за обществените нагласи по отношение на еврото ще бъдат предстоящите месеци до въвеждането на еврото, както и първите пет-шест месеца от неговото въвеждане, защото тогава ще бъдат усетени краткосрочните ефекти от промяната“, заяви Боряна Димитрова.
Позитивните ефекти
Българите очакват най-големите ползи от влизането в еврозоната да са свързани с пътуванията в чужбина, улесняването на търговията, липсата на такси при обмена на пари, по-голяма икономическа стабилност и др.
„Тези очаквания, в които липсва популизъм и свръхочаквания, съответстват на социалния профил на поддръжниците на еврото. Това са хора с по-високо образование, работещи в модерни индустрии и информирани за реалните икономически процеси в страната“, заяви социоложката.
Негативните ефекти
Социологията отчита, че хората вече не се притесняват толкова много, че техните доходи ще се свият заради влизането в еврозоната. 70,5% от хората обаче се страхуват, че ще има нелоялни търговски практики, спекула и изкуствено повишаване на цените на основните продукти у нас.
„Ръстът е над 15%. Негативите се съсредоточават в една точка – високите цени. Страхът от силно нарастване на цените още преди приемането на еврото е доста сериозен“, заяви Димитрова.
И продължи: „Всички можете да направите съпоставка, че делът на хората, които се страхуват от повишаването на цените, е доста по-сериозен от противниците на еврото. Какво показва това? Това показва, че тези страхове се споделят от много широки групи в обществото – такива, които не са непременно противници на еврото, но които имат своите основания за страхове. Тук определено трябва да свети една от червените лампи“.
Двойното обозначение на цените
„Основното нещо, което обърква хората, е и което споделят с нас, е, че се подвеждат от по-ниските цени. Виждат, че по-ниската цена – вместо 8 лева или 4 евро, виждат 4 лева. Радват се на по-ниската цена, но после разбират за объркването си“, обясни Боряна Димитрова.
Данните от проучването показва, че близо 34% от хората не смятат, че двойните цени ги объркват. 36,1% обаче споделят, че често се подвеждат заради обозначаването им.
Според социоложката е много важно да има достатъчен дълъг период от време, в който хората да свикнат с двойните цени.
