Асен Василев отказал да участва в едно студио с Делян Добрев, не признава грешки за дефицита

0
сн. БГНЕС

Ако България не влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г., Асен Василев няма да поеме политическата отговорност за това. Причината е, че последният критерий – инфлацията, е изпълнен през декември. Той бе категоричен, че няма причина дефицитът в бюджета да мине минимума от 3%.

Това каза в „Тази сутрин“ по bTV съпредседателят на ПП-ДБ и бивш министър на финансите Асен Василев.

По думите му всичко е в ръцете на настоящото финансово министерство, което трябва да поиска конвергентен доклад от Европа. 

Впоследствие стана ясно, че в студиото е бил поканен и Делян Добрев от ГЕРБ, който е приел, но от екипа на Асен Василев твърдо са отказали двамата да участват заедно в предаването. 

„Не, няма да поема отговорност, ако не влезем в еврозоната. Последният критерий за инфлацията реално беше изпълнена през декември. Това е европейска процедура, която се спазва при всички държави. Юни месец още бяха изпълнени останалите критериите“, посочи бившият финансов министър.

Относно обвиненията, че е заложил бомби в бюджета, той посочи, че разходите се правят всяка година.

„Няма заложени бомби. Дефицит и разходи се правят година за година. Заложен дефицит 4,4, реално постигнат 3%. през 2021 г. Тогава станах Министър на финансите“.

През служебния кабинет на Стефан Янев предложиха дефицит 5,1 – постигнахме 2,9. Следващият екип 6,4 – реализира се 2%. През 2024 бе заложен 3%, реализира се бюджет с дефицит 3%.

През всичките години проектобюджет винаги е имало с повече от 3% дефицит. И с моя екип успяхме да го направим под 3%. Това не е някаква магия или бомба. 4 години подред са това“, категоричен е Василев. 

Винаги има излишък

„Има приходна част, която расте по-бързо от икономиката и инфлацията. Людмила Петкова посочи, че ръстът на приходите е над 10%. Постоянните разходи, предложен от служебното правителство, показва, че увеличението на пенсиите напълно се покриват от вноските за заплатите. Ударно увеличение с 50-60% в някои сектори, например в сектор сигурност. Тези разходи не бяха заложени заедно с Министерството на финансите.

Тази сметка е грешна – на г-жа Петкова. За януари 2021 г. – излишък 405 млн. лева; 2022 – 900 млн.; 2023 – 480 млн.; 2024 – 400 млн.; 

Винаги излизаме на излишък. 

Данъчните ставки даже са повишени. Защо тогава този януари ще излезем на дефицит, при условие че има постъпления. Министерството на финансите трябва да даде много ясна разбивка защо смята, че ще излезем на дефицит. 

Винаги сме били на излишък в „разточителните бюджети на Асен Василев“. Сега как така не сме, като бюджетът не е разточителен?“, попита той.

В енергийната система – когато имат проекти – ще има държавни гаранции, но от там нататък държавата е собственик. За 4 години сме взели 3 млрд. от енергетиката. Ако имате собственост на една фирма – искате да печелите от нея“, смята той.

Външният дълг

Относно външния дълг на България – Асен Василев твърди, че е намалял.

„Издаденият външен дълг е като процент от БВП беше 24,6 % и го оставих на 22,4%.

Абсолютно не е вярно това, което казва Делян Добрев. Последният път, когато зависеше нещо от него – хората се палиха по улиците. 

Ако има дефицит – винаги се издава външен дълг. В Европа нашият дефицит е един от най-ниските. Безсмислено е да поддържаш излишък. Не можеш да си направиш инвестициите. Това не става със спестявания. България расте по-бързо от икономиката на ЕС. 

Това се дължи на инвестициите на вътрешното потребление. Капиталовата програма е заложена по бюджет – средствата са рекордни. Проблемът е изпълнението“, допълни Василев. 

Обект по обект

„2024г. дори  дадохме бюджета обект по обект. Поискайте от МРРБ колко е изпълнена тази програма – по-малко от половината.

2020 г. Трябваше по европрограма да е готова жп линията София-Пловдив. Сигурно ще е готова 2030 г. Много рядко има 100% изпълнение.

18-те милиарда са фикция. До август месец всички ведомства трябва да подадат заявки какво им е нужно.

В сферата на фантазиите

Но понякога тези заявки са в сферата на фантазиите – като теглим чертата – може не 18, а на 28 милиарда да излезем назад. 

Вие например искате да ходите на почивка в Бали и нова къща, мъжът ви иска нов Мерцедес, синът ви иска уроци. В един момент теглите чертата и виждате няма как да стане“, каза бившият финансов министър.

След като водещата Мария Цънцарова го подкани да каже какво визира с почивката в Бали, той даде пример с новите автомобили БМВ в МВР.

„Като пример почивката в Бали – МВР искат БМВ, а не Шкода. На принципа – толкова коли ни трябват, толкова взимаме. В бюджета се казва колко пари имат. За да се стигне до по-разумна картина, но преценката е тяхна – дали 100 Шкоди или 50 БМВ-та. 

Министърът на финансите трябва да ви убеди да не ходите в Бали, а да отидете в Созопол, защото разполагате с по-малко средства. Решението обаче си остава ваше“, посочи Василев.

„На всяко министерство се казва – няма да ви се пипат парите, ако сте по-малко хора ще можете да вдигнете заплати. В Министерството на финансите имаше 15% съкращения. На по-малко се разпределят същите пари. Ако МВР искат по-високи заплати – да си махнат пенсионерите от системата и средствата да се разпределят. 

Но това е решение на МВР. Не може Министерството на финансите да наложи такова нещо. В отбраната също не е работа на Министерството на финансите къде се разпределят средствата. С генералния щаб трябва да решат 4 млрд., които получават, колко да отидат за служещи, за самолети, за заплати и т.н. Това е преценка на Министерството на отбраната“, каза още той.

„Ако не поискаме конвергентен доклад за влизане в еврозоната, това ще е изключително пагубно за българския бизнес и българските граждани“, предупреди бившият финансов министър.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук