Президентът на САЩ Джо Байдън обяви днес, че Вашингтон ще наложи над 500 нови санкции, насочени срещу Русия, в стремежа си да засили натиска върху Москва по повод втората годишнина от войната в Украйна, предаде Ройтерс.
Вашингтон ще наложи и нови експортни ограничения на близо 100 организации за предоставяне на подкрепа на Русия и ще предприеме действия за по-нататъшно намаляване на руските приходи от продажби на енергийни източници, гласи изявление на Байдън.
Мерките имат за цел да потърсят отговорност от Русия за войната в Украйна и за смъртта на опозиционния лидер Алексей Навални, заяви Байдън в момент, когато Киев е изправен пред остър недостиг на боеприпаси, а американската военна помощ се бави с месеци в Конгреса на САЩ. Новите санкции засягат и разплащателната система „Мир“ и производството на електроенергия, в това число мащабен проект за втечнен природен газ.
„Те ще гарантират, че Путин ще плати още по-висока цена за агресията си в чужбина и репресиите у дома“, каза Байдън за санкциите.
Мерките ще бъдат насочени към лица, свързани с изпращането на Навални в затвора и отношението му към него, както и с финансовия сектор на Русия, отбранителната индустриална база, мрежите за доставки и лицата, които заобикалят санкциите на различни континенти, каза още президентът на САЩ.
„Две години след началото на тази война народът на Украйна продължава да се бори с огромен кураж. Но (украинците) изпитват недостиг на боеприпаси. Украйна се нуждае от повече доставки от Съединените щати, за да удържи срещу непрестанните атаки на Русия, които се подпомагат от оръжия и боеприпаси от Иран и Северна Корея“, посочи Байдън. „Ето защо Камарата на представителите трябва да приеме двупартийния законопроект за допълнение на националната сигурност, преди да е станало твърде късно“, продължи Байдън.
„Американският народ и хората по света разбират, че залогът на тази борба далеч надхвърля Украйна“, заяви президентът в изявлението, в което обяви санкциите, предаде Асошиейтед прес. „Ако Путин не плати цената за причинените от него смърт и разрушения, той ще продължи да действа. А разходите за Съединените щати – заедно с нашите съюзници и партньори от НАТО в Европа и по света – ще нарастват“, заяви американският президент.
Финансовото министерство на САЩ е набелязало за налагане на санкции близо триста души и организации, Държавният департамент е взел под прицел над 250 физически и юридически лица, а министерството на търговията добави 93 компании в санкционния списък. Фирмите са от Русия – 63, Турция – 16, Китай 8, ОАЕ – 4, както и от Киргизстан, Индия и Южна Корея. Те са обвинени в подпомагане на Москва във водената от нея война в Украйна.
Броят на санкционираните е по-голям в сравнение с миналата година, когато с навършването на първата година от войната на Русия в Украйна САЩ наложиха санкции на над 200 души и организации, а министерството на търговията постави в списъка 90 дружества.
Днешните американски санкции бяха съгласувани с ограниченията, наложени от страните членки на ЕС и от Великобритания. От началото на руската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г., по време на която бяха убити десетки хиляди души и бяха разрушени цели градове, САЩ и съюзниците им наложиха хиляди санкции по отношение на Москва.
Ройтерс отбелязва, че насочената основно към износа руска икономика с оборот на стойност от 2,2 трилиона долара се е оказала по-устойчива от очакваното както на Запада, така и на самата Русия.
„Трябва да поддържаме нашата подкрепа за Украйна, дори само за да изтощим руската военна машина. Жизненоважно е Конгресът да действа, за да се приобщим към усилията на съюзниците ни по света в осигуряването на средствата, с които Украйна да защити територията и свободата си срещу варварското нападение на Путин“, каза министърката на финансите на САЩ Джанет Йелън.
Нейното ведомство направи изявление, че е санкционирало руската разплащателна система „Мир“ – приложение, което е разработено от Националната система за картови разплащания на Руската централна банка. То е достъпно само чрез мобилни устройства, които са с операционна система „Андроид“. „Мир“ е една от малкото системи за безконтактно плащане, които са достъпни за хората в Русия.
Ройтерс посочва, че разплащателната система е придобила особена важност за Москва, откакто САЩ преустановиха платежните си операции в Русия с началото на инвазията в Украйна. „Популяризирането на „Мир“ от страна на руското правителство позволи на Русия да изгради финансова инфраструктура, с помощта на която да се заобиколят санкциите и да се възстановят прекъснати връзки с международната финансова система“, се казва в изявлението на финансовото министерство на САЩ.
Мишена на санкциите са и над десет руски банки, инвестиционни компании, фондове за рисков капитал, финтех компании, включително и банка „Санкт Петербург“ – собственост на едноименната фондова борса, втората по големина в Русия, специализирана в търговия с чужди акции.
САЩ се прицелиха и в бъдещото производство и износ на енергия от страна на Русия, по-специално в проекта за втечнен природен газ в Сибир „Арктик СПГ-2“, сега финансиран от руската компания „Новатек“ и с предназначение да продава газ на спотовия пазар. Поради това в санкционния списък е попаднала и руската корабостроителна компания „Звезда“, която според американското финансово министерство има за задача да осигури 15 танкера за превоз на втечнен природен газ в рамките на проекта „Арктик СПГ-2“.
Санкции са наложени и на две компании, уличени в участието си дейността на руския комплекс за втечнен природен газ в балтийското пристанище Уст Луга.
Заместник-финансовият министър на САЩ Уоли Адейемо заяви, че по-късно днес САЩ ще наложат допълнителни санкции, продиктувани от практиката на Русия да продава петрола си над наложения от Г-7 таван от 60 долара за цената за барел, което Москва прави на пазарите в Индия и Китай, докъдето горивото се доставя от така наречения „сенчест флот“ от танкери (наети от трети държави).
Американските санкции засягат и дружества в Китай, Турция, ОАЕ, Казахстан и Лихтенщайн, уличени в заобикалянето на западните санкции над Русия с изпращането на части, на които Москва разчита за своите оръжейни системи.
В издадения днес санкционен списък попаднаха и трима служители на руската Федерална служба за изпълнение на наказанията, които САЩ обвиняват за смъртта на руския опозиционер Алексей Навални. Сред тях е заместник-директорът на службата, за когото има информация, че е инструктирал служителите си да се отнасят по-сурово с Навални.
Според казаното от затворническите власти 47-годишният опозиционер, славещ се като най-отявления критик на руския президент Владимир Путин, е изпаднал в безсъзнание и е починал внезапно миналата седмица в наказателната колония „Полярен вълк“ в Арктика след разходка. Федералната служба за изпълнение на наказанията обяви смъртта му миналия петък.
Вашингтон наложи санкции и на иранското министерство на отбраната и логистиката на въоръжените сили, което вече присъства в американски санкционен списък, но този път във връзка с мерки спрямо Русия. Обвиненията на държавния департамент са за участие в прехвърлянето на оръжие от Иран в Русия и, в това число боеприпаси и дронове. Мишена е Специалната икономическа зона с мрежа от заводи на компанията „Алабуга“, в която Русия произвежда проектирани от Иран дронове.
Под санкции попада и пристанищната компания „Восточна“, през чийто терминал на пристанищния комплекс Восточни са били прекарани над 7400 контейнера с боеприпаси и части за военно оборудване от Северна Корея за Русия. Засегнат е още Александровският изследователски технологичен институт, издържан от руската държавна корпорация „Росатом“, който според Държавния департамент на САЩ проектира и изпитва ядрени реактори, включително и за задвижващите системи на руски подводници.
