Ако оприличим т.нар. сглобка с акционерно дружество, в което всеки е влязъл с определени акции, в момента, когато ще се раздават дивиденти – на 6-и март (когато ще е ротацията – б.р.), всеки иска да усили своите позиции.
Това каза пред БНР Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“ и добави:
„Очевидно и двете страни в сглобката – и ПП-ДБ, и ГЕРБ-СДС – имат своите претенции за поста на външния министър„.
По думите ѝ процесите преди ротацията са комбина от несигурности, която може да доведе до различни лавинообразни ефекти:
„Първата степен на несигурност е на личностно равнище – кой какъв министерски пост ще запази, какви нови лица могат да влязат в правителството, сега на масата се постави и въпросът за външният министър. Следващото ниво на несигурност е по отношение на редица ключови политици. Имаме вече едно преместване на Десислава Атанасова в Конституционния съд, а следват и редица назначения в регулаторните органи, председател на Народното събрание, представители в Европарламента. Това поражда следващо ниво на несигурност, където виждаме, че от слухове и догадки се заформят минискандали. На трето място е напрежението между партньорите в т.нар. сглобка“.
Боряна Димитрова изказа мнение, че би следвало вече да има споразумение между формациите в т.нар. сглобка:
„Ако по някакви причини не се готвят след тази ротация да бъде прекратена дейността на тази коалиция, би следвало да има споразумение. … Не бих се учудила, ако в рамките на договореностите, които ще се обсъждат, бъде поставен и въпросът за евентуално споразумение. Би било белег за несигурност, ако няма споразумение. Това би означавало една широко отворена врата за липса на последваща ротация„.
„Алфа Рисърч“ има изследване, направено за определена политическа партия, потвърди Димитрова и допусна, че „апокрифният“ начин на разпространението му е продиктуван от вътрешнопартийни интриги и битка за влияние:
„Това проучване тестваше нагласи, политики, които хората биха искали да бъдат следвани от българските евродепутати в следващия Европейски парламент. Къде има допирни точки между ПП и ДБ, по кои въпроси се различават. И вместо тази съдържателна част, то беше сведено до някаква вътрешна интрига кой колко депутата би имал, коя политическа сила има по-голямо вътрешно влияние. Нещо, което не смятам, че е на дневен ред в момента. Има много време до европейските избори на 9 юни. … Намирам това контролирано изпускане на информация за нередно и за част от интригантството в политическия живот, а не мисленето с помощта на данни“.
В предаването „Нещо повече“ социоложката коментира и т.нар. война между председателя на ПГ на ДПС Делян Пеевски и президента Румен Радев:
„Този конфликт много се различава от цялостния стил на поведението на политиците на ДПС през всичките им години на политическата сцена. Те винаги са били по-обрани, търсещи компромиси и пътеки. Стилът на поведение на Пеевски е много противоречащ и на избирателите на ДПС. … Търсят се позитиви и изместване на фокуса към изпълнителната власт, към по-сериозни позиции по отношение на партийните и на вътрешнополитическите отношения“.
Според Боряна Димитрова, когато и да тръгне проектът „3-ти март“, свързващ се с Румен Радев, ще бъде с фалстарт и с малшанс:
„Ако един национален празник, имащ същина да обединява, ти го вземеш като име за една от политическите сили, това означава противоречие в самото него. Прилича на наименование от типа „Единна Русия“. Така се изявява месианска претенция, че този проект няма да е един от многото политически проекти в една демократична страна, а нещо като метапроект над всички останали, което означава, че въобще не се вписва в разбирането на партиите в демократичното политическо пространство, а е с претенциите на партиите на властта, каквито сме виждали. … Фалстартът в този проект е, че той не може да обясни основанията, поради които приема това име„.
По думите ѝ малшансът на проекта „3-ти март“ е, че на хоризонта не се задават национални избори.
