България е една от страните в Европейския съюз с най-дългата работна седмица – 39 часа, при средно малко над 36 часа за съюза. Това показват най-новите данни на Евростат. Преди нас в класацията по този показател са само Гърция с почти 40 часа, както и Румъния и Полша – с по над 39 часа. На другия полюс е Нидерландия – с малко над 32 часа седмично.
Според синдикалистите една от основните причини за продължителността на работната седмица у нас се дължи на ниските доходи.
Според Величка Микова, национален секретар на КНСБ и специалист по трудово право, вероятно статистиката се дължи на това, че в България доста хора работят над законоустановеното работно време от 8 часа дневно или 40 часа седмично, защото се налага да компенсират ниските си доходи с допълнителни часове труд.
„Търсим в ниските възнаграждения една от сериозните причини за по-продължителната работна седмица“.
Моделът на 4-дневната работна седмица вече се тества в Испания, Белгия, Германия, посочи Микова. Тя уточни обаче, че това не е само експеримент:
„Тя стои зад икономически подкрепени действия от страна на държавата. Навсякъде в тези държави 4-дневната работна седмица е установена по силата на финансиране, минало през Плановете за възстановяване и устойчивост на отделните държави“.
По думите ѝ в България този модел се обсъжда, но все още социалните партньори не са седнали сериозно на масата за преговори, за да се види дали можем да съкратим работната седмица и часове, но да запазим всички права на работещите.
Продължава практиката за наемане на работници на 4-часов работен ден, но всъщност да работят по 8 и дори повече часа, отбеляза Микова в предаването „Преди всички“.
„Успяхме да намерим баланса за хората, работещи от разстояние, и да се даде по-добра и по-актуална нормативна уредба, която да позволява работещите от разстояние да могат да имат повече от едно място на работа, т.е. едно лице, работещи от разстояние, може да е назначено да работи от София, но може да си промени мястото на работа и да заработи от Варна. Не се счита за изменение на трудовото му правоотношение, ако това се случва в рамките на 30 дни в една календарна година. Лицето може свободно да се придвижва да работи от вилата си, от дома си и т.н.“, коментира тя.
По думите ѝ в България за първи път се регулира правото на изключване:
„Всеки работник и служител може да не отговаря на инициирана комуникация от страна на работодателя във времето, което му е отредено за междудневна и междуседмична почивка. Нито един работодател няма право да го безпокои в това време. Ако работникът откаже да отговори на повикване, мейл или съобщение след редовното си работно време или в почивни дни, не биха могли да бъдат санкционирани от работодателя“.
Предстои създаването на нов Закон за насърчаване на заетостта, каза още Величка Микова.
