България отбелязва днес Деня на народните будители. Празникът е посветен на делото на книжовниците, на просветителите и на борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на българската нация и нейния морал.
Сред народните будители са Паисий Хилендарски, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
Общото между тях е, че са се борили българите да са образовани и свободни, като повечето от тях са живели през 18-и и 19-и век. Това е периодът на Българското възраждане. Народни будители е имало и преди повече от 1000 години – светите братя Кирил и Методий, цар Борис Първи и синът му цар Симеон Велики, които се живели през 9-и и 10-и век. По тяхно време България приема християнството и е била в най-голям разцвет.
Най-известният народен будител е Паисий Хилендарски. Той е живял през 18-и век, когато българската националност е била на път да изчезне, да се претопи. Населението било неграмотно, почти никой не е знаел, че някога държавата е била велика. На запад по това време са били написани книгите „Дон Кихот“ и „Хамлет“, а богатите по това време българи се правели на гърци. Затова и Паисий пише „История славянобългарска“ – за да повдигне духа на българите.
Няма обаче пълен и конкретен списък с българските народни будители. Всеки, който по някакъв начин допринася за благоденствието на България, може да бъде наречен будител,
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася предложение за отбелязване на 1 ноември като празник на народните будители, прието от 19-ото Обикновено народно събрание на 13 декември 1922 г. със Закон за допълнение на Закона за празниците.
С указ 23 от 3 февруари 1923 г. на цар Борис Трети 1 ноември е определен за празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. денят е забранен. Честването му се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и за неприсъствен ден за училищата и университетите в страната.
