На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо на сектор „Държавно управление“ за 2023 г. да бъде дефицит в размер на около 2,2 процента от прогнозния БВП, оценен по методологията на Европейската система от национални и регионални сметки (ЕСС 2010), съобщиха от Министерството на финансите (МФ).
Предварителните оценки сочат, че е постигнато подобрение спрямо заложеното целево ниво на индикатора за 2023 г. в мотивите към Закона за държавния бюджет на България за 2023 г. (дефицит в размер на 3 процента от прогнозния БВП), отбелязват от министерството.
Постигнатият по-добър дефицит по държавния бюджет за 2023 г. даде възможност правителството да одобри 1,2 млрд. лв. по сметка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, при спазване на утвърденото от Народното събрание салдо за 2023 г., за разплащане проекти на общините. Това дава увереност и предвидимост, че държавата застава зад поетите ангажименти за инвестиции във всички общини в България през 2024 г., като инвестициите в инфраструктура и подобряване на средата за бизнес и живот на местно ниво се очаква да допринесат за ускоряване на икономическия растеж в средносрочен план, заявяват от МФ. След осигуряването на посочените средства за финансиране на Инвестиционната програма за общински проекти, дефицитът на касова основа по консолидираната фискална програма (КФП) е 2,9 процента от прогнозния БВП.
От МФ отчитат, че на база на данните от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет приходите, помощите и даренията по КФП за 2023 г. са в размер на 67,057 млрд. лв. и нарастват номинално с 2,269 млрд. лв. спрямо отчетените за 2022 г., за което основен принос имат данъчните приходи. Приходите по КФП са по-ниски от планираните с разчетите към закона за държавния бюджет за 2023 г., основно поради забавянето на вторият транш за България по Плана за възстановяване и устойчивост, който се очаква да постъпи през 2024 г., отбелязват от МФ. Те посочват още, че в частта на данъчните приходи превишение на годишните разчети се отчита при повечето данъци и осигурителни вноски, с изключение на приходите от ДДС от внос, мита и корпоративни данъци. Приходите от ДДС от внос и мита бяха негативно засегнати от текущата конюнктура на цените на суровия петрол, внесен за преработка, курсът на щатския долар, както и намалелите количества на внесените стоки, пораждащи ДДС, в т.ч. на суровия петрол. Подобрението от предходните месеци при ДДС от сделки в страната и вътреобщностни придобивания продължи и през декември, с което изоставането при този данък беше компенсирано, отбелязват от министерството.
Данъчните постъпления (включително приходите от осигурителни вноски) са в размер на 52,324 млрд. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 5,541 млрд. лв. (11,8 процента) спрямо отчетените за предходната година, като формират 78 процента от общите постъпления по КФП. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 11,206 млрд. лв., като нарастват с 12,9 процента спрямо 2022 г. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 22,755 млрд. лв. и нарастват с 5,6 процента спрямо предходната година. Приходите от други данъци (включват други данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане, имуществени и други данъци) са в размер на 2,734 млрд. лв. (в т. ч. 949,2 млн. лв. целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“), като нарастват със 73,1 процента спрямо 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 15,627 млрд. лв. и спрямо предходната година нарастват с 13,8 процента.
Неданъчните приходи са в размер на 10,903 млрд. лв., което представлява 97,8 процента от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 3,830 млрд. лв., като се отчита спад с 2,175 млрд. лв. спрямо 2022 г. От МФ посочват, че при съпоставката с предходната година в частта на постъпленията от помощи и дарения следва да се има предвид постъпилия през декември 2022 г. първи транш по Плана за възстановяване и устойчивост, в размер на 2,677 млрд. лева.
Разходите по КФП (включително вноската на България в бюджета на ЕС) за 2023 г. възлизат на 72,677 млрд. лв., което е 98,1 процента от годишните разчети. В номинално изражение разходите нарастват спрямо 2022 г. с 6,565 млрд. лв. (9,9 процента). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при капиталовите разходи, социалните разходи, както и в частта на разходите за персонал.
Нелихвените разходи са в размер на 69,996 млрд. лв., което представлява 98,8 процента от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 60,729 млрд. лв. Капиталовите разходи (включително нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 9,202 млрд. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 64,2 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 830,8 млн. лв. (100,8 процента спрямо планираните за 2023 г.).
Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 31 декември 2023 г. от централния бюджет, възлиза на 1,849 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Салдото по КФП към края на декември 2023 г. е дефицит в размер на 2,9 процента от прогнозния БВП и се формира от дефицит в размер на 2,8 процента от прогнозния БВП по националния бюджет и дефицит в размер на 0,1 процента от прогнозния БВП по европейските средства. От МФ коментират, че салдото по КФП съответства на изискването на фискалното правило по смисъла на чл. 27, ал. 4 от Закона за публичните финанси. Предварителните данни сочат, че е постигнато подобрение спрямо заложеното целево ниво на индикативното салдо по КФП в очакваното изпълнение за 2023 г. към Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2024-2026 г. в размер на 3 процента от БВП.
Размерът на фискалния резерв към 31 декември 2023 г. е 13,4 млрд. лв., в т.ч. 10,9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 2,5 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
