Българската икономика посрещна края на 2025 г. с исторически висок растеж на депозитите и кредитите, като динамиката им ясно отразява подготовката за присъединяването към еврозоната на 1 януари 2026 г. Тези данни са последният “кадър” от действието на валутния борд и показват едновременно натрупана ликвидност и силно кредитно разгръщане, концентрирано около пазара на недвижими имоти.
В края на декември 2025 г. най-широкият измерител на количеството пари в икономиката М3 достига приблизително 179.4 млрд. лв., което е годишен растеж от 6.6% (79.9% от оценката на Българската народна банка за брутния вътрешен продукт). На пръв поглед това изглежда умерен темп, но зад него стои силно специфична месечна динамика – през четвъртото тримесечие, и особено през декември, растежът на депозитите изпреварва обичайните сезонни и доходни фактори.
Основният двигател е процесът на замяна на лева с евро в навечерието на присъединяването към еврозоната, при когото част от домакинствата действаха изпреварващо и не чакаха последния момент или дълги опашки за касов обмен. Още през третото тримесечие, с наближаване на датата 1 януари 2026 г., значителен обем налични левове, традиционно държани в кеш, започнаха да се внасят в банковата система под формата на депозити. Общо за годината наличните пари извън банките са се понижили с над 12.7 млрд. лв. или свиване с 44.1%, докато понижението само през декември е почти 5.2 млрд. лв.
Този процес е съзнателно насърчен от банковата система чрез временно нулеви такси за внасяне в брой, което понижава трансакционните разходи и прави депозирането доминиращ избор пред кешовия обмен в последния момент. Така текущите сметки на домакинствата нарастват със 16.7 млрд. лв. (27.5% на годишна база през декември), като 80.8% от тях са деноминирани в левове, 9.8% в евро и останалите са в други валути (почти изцяло щатски долари). Разбира се, не всеки нов депозит през 2025 г. е мотивиран от смяната на лев с евро, но това определено е значим фактор за значителен дял от тях.
-4.jpg)
Най-динамичен е сегментът на жилищните кредити, които нарастват с над 28% на годишна база.
В края на 2025 г. депозитите на домакинствата достигат около 107.1 млрд. лв. (депозитите общо са 163.5 млрд. лв.), или близо 47.7% от БВП, при годишен растеж около 19.8%. Само през декември увеличението е приблизително 6.2 млрд. лв. Това е пример как институционална промяна, съчетана с правилно насочени стимули, могат за кратък период (поне временно, но би могло да се окаже и трайно) да изменят предпочитанията от държане на налични пари към депозити.
Важно е да се подчертае, че този внезапен “депозитен шок” не означава, че средствата са замразени и стоят в трезори или по сметки при централната банка. В банковото счетоводство привлечените депозити представляват пасив, който банката трябва да трансформира в доходоносни активи – кредити към частния сектор или инвестиции в ценни книжа. Популярното виждане, че “депозитът просто стои”, е в разрез с идеята на банковото дело – именно чрез управление на падежи, рискове и ликвидност банките реализират основния си доход.
Повишената депозитна база през 2025 г. създава условия за допълнително увеличаване на ликвидността в банковата система, като позволява финансиране на кредитирането при запазване на ниската цена на привлечения ресурс. Стабилизираните и относително ниски лихвени проценти в комбинация със силно нарасналите очаквания за доходност от недвижими имоти, създават среда, в която банките са стимулирани да разширяват кредитните си портфейли.
Така кредитите за неправителствения сектор в края на декември 2025 г. достигат приблизително 119.2 млрд. лв., или около 53.1% от БВП. В рамките на този общ обем кредитите за нефинансови предприятия нарастват с около 10.1% на годишна база до 53.5 млрд. лв., което към момента изглежда като здравословно разширяване предвид спада на лошите и преструктурирани кредити с 560 млн. лв. на годишна база.
Преобладават дългосрочните кредити, които вероятно се използват за инвестиционни цели, но нарастването им през 2025 г. е едва с 2.7 млрд. лв. (12.4%), което не би било достатъчно, за да допринесе за осезаема модернизация на производството или за въвеждане на високи технологии. Все пак по този начин може да се образува реален капитал и да се увеличи производственият капацитет.
Този сценарий обаче става по-малко вероятен, ако съществена част от средствата се насочва към финансиране на придобиване или строителство на недвижими имоти от фирми (офиси, търговски площи, жилищно строителство за продажба), към спекулативни проекти или към рефинансиране на съществуващ дълг без реално увеличение на продажбите. В такъв случай кредитите засилват цикъла на надуване на цените на активите, а банковите баланси формално изглеждат добре обезпечени, но зависят критично от цените на имотите.
Кредитите за домакинства достигат около 56.1 млрд. лв. в края на 2025 г., при годишен растеж приблизително 21.1% със силно изпреварващ темп спрямо тези за нефинансовите предприятия. В рамките на това общо увеличение най-динамичен е сегментът на жилищните кредити, които възлизат на около 32.9 млрд. лв. и нарастват с над 28% на годишна база, докато потребителските кредити достигат 21.3 млрд. лв. при ръст около 13.3%. Следователно въздействието на пазара на недвижими имоти е по-силно, отколкото на стоките и услугите с по-краткотрайно потребление.
Още преди 2025 г. нарастването на цените на имотите създаде очаквания за постоянно бъдещо поскъпване, което стимулира домакинствата да търсят кредити, за да “влязат” на пазара преди следващото покачване. Повишеното кредитиране от своя страна подхранва търсенето на имоти и поддържа висока динамика на цените, особено в най-големите градове. При наличие на изобилна банкова ликвидност имотният пазар се превръща в основния канал за трансформация на новите депозити в реални активи, а относителният дял на сделките, финансирани със собствени средства, постепенно намалява за сметка на тези с банково финансиране.
Този процес се развива на фона на лихвени проценти по кредитите в България, съществено по-ниски от тези в еврозоната през 2025 г. При такива условия домакинствата вземат заеми с убеждението, че конюнктурата няма да се промени съществено, допълнително подхранено от вярването, че цените на имотите ще продължават да растат заради членството в еврозоната. Тази комбинация представлява класически случай на кредитна и ценова илюзия.
Само че високият дял на нови жилищни кредити при ниски лихви увеличава уязвимостта на домакинствата спрямо паричната политика в еврозоната, като евентуалното є затягане ще се предава по-пряко и по-бързо към българския пазар след приемането на еврото. Ако доходите не растат със същото темпо, а лихвите се повишат, съотношението обслужване на дълга към дохода може да стане проблемно за немалка група заематели. Ако в някакъв момент цените на имотите спрат да растат или се коригират надолу след период на силно увеличение, част от домакинствата ще се окажат с дълг, надвишаващ пазарната стойност на имота, което намалява стимулите за обслужване на кредита при шокове върху доходите.
Натрупването на жилищни кредити при ниски лихви и високи цени на активите увеличава вероятността от проциклична корекция. В период на шок (например рецесия в еврозоната или по-дълготрайно по-високи лихви) домакинствата са принудени да свият потреблението си, а част от имотите излизат принудително на пазара, като създават натиск върху цените да се понижават и едновременно с това се влошава качеството на кредитните портфейли.
Приемането на еврото означава, че в средносрочен план лихвената динамика в България ще се определя от лихвената политика в еврозоната и общите условия на пазара на пари и облигации. В момента на прехода към еврото лихвените проценти в еврозоната са по-високи от историческите нива у нас, което предполага постепенна конвергенция нагоре на цената на кредита, особено при плаващи лихви или кратки фиксирани периоди. Това превръща днешната “евтина” задлъжнялост в потенциален източник на напрежение, ако не е съпроводена с устойчив растеж на доходите и производителността.
В този контекст банките трябва да оценяват кредитоспособността на домакинствата и фирмите при по-неблагоприятни сценарии от текущия. Успоредно с това надзорните органи трябва да ограничават свръхрискови практики (високи съотношения кредит/стойност, дълг/доход) в периоди на еуфория на имотния и кредитния пазар, когато данните не будят притеснения, а латентните рискове се подценяват.
От наличните парични и банкови данни трудно може да се изведе еднозначен извод за размера на неформалната икономика, макар динамиката на наличните пари и депозитите да дава косвени сигнали. Част от наличните средства просто се натрупват от населението и не се насочват към инвестиции или финансови продукти, което отразява комбинация от ниска финансова грамотност, неефективен маркетинг на алтернативните на депозитите продукти и дългогодишно слабо представяне на фондовата борса (с изключение на положителното развитие през 2025 г., вероятно свързано с очакванията около еврото).
Част от наличните пари несъмнено се използват за недекларирани трансакции, но засега няма убедителни доказателства, че самото въвеждане на еврото води до съществено свиване на сенчестата икономика. Значителен дял от средствата, излезли от сивия сектор, изглежда бе насочен към недвижими имоти, където собствениците възприемат покупката като своеобразното им “изпиране”, докато при самия обмен на левове в евро събирането на информация за произхода на средствата се оказа недостатъчно ефективен механизъм за корекция.
Данните за декември 2025 г. са последните, които описват функционирането на валутния борд и показват, че основните цели на режима са постигнати – стабилизиране на лева, нормализиране на лихвените проценти, възстановяване на доверието в банковата система и по-строги бюджетни ограничения за публичния и финансовия сектор. Именно посочените групи и определени бизнеси се превърнаха в защитниците на отмяната на борда и въвеждането на еврото, което им дава по-широко поле за експанзия и ценови корекции, вече видими през 2025 г.
