Възможни ли са допълнителни инвестиции в икономиката ни покрай два от големите проекти за модернизация на армията. Отговорът засега не е много ясен. Едно от последните решения на правителството в оставка беше държавният завод „Авионамс“ да поеме ремонта и поддръжката на изтребителите Ф-16. Подобна схема се предвижда и за новите машини „Страйкър“ в „Терем“. Достатъчно обаче ли е това?
Решението на правителството „Денков“ от последните дни на практика означава, че подчиненото на Министерството на икономиката предприятие ще подпише споразумение по сключеното рамково през 2019-та с „Lockheed Martin“ за индустриално сътрудничество. Предвидено е и привеждане на съществуващите мощности и инфраструктура на „Авионамс“ АД в съответствие с изискванията на „Lockheed Martin Global“, доставка и инсталиране в „Авионамс“ на безвъзмездно предоставеното оборудване, инструменти, запасни части, образци и средства за обучение, както и набиране и обучение на персонал.
От решението на кабинета става ясно, че самите „Lockheed Martin“ са преценили, че „Авионамс“ отговаря на условията и може да изпълнява дейности, предвидени в Програмата за индустриално сътрудничество за Ф-16.
Но макар и да има решение за договор, концепцията за индустриалното сътрудничество по Ф-16 чака благословията на парламента от ноември миналата година.
Документът трябва да определи по-широката процедура за индустриалното сътрудничество. През януари той беше обсъден в отбранителната комисия. Но от заседанието ѝ се разбра, че МИ и МО имат търкания. И отделно трето министерство – на иновациите – би трябвало да има отношение към проекта.
Извън конкретното решение за договора на „Авионамс“, остана неясно как всичко това се вписва в идеята МО да дава график за година напред на планираните поръчки за придобиване на способности. Дали е добре министерствата и на икономиката, и на иновациите да имат думата при анализите на индустриалното сътрудничество, избора на изпълнител и подготовка на договор в рамките на междуведомствената работна група.
Едно от предложенията в концепцията беше дори договор да не се подписва до окончателното договаряне на споразумението за индустриално сътрудничество. Но не липсата на движение по документа, а друго обстоятелство може да е препъникамъкът в това да има изобщо индустриално сътрудничество по който и да е от проектите за модернизация.
„Освен, че е вече е сключен, договорът за изтребителите е между българското и американското правителство“. И това, според Иван Жерков, е основният проблем. Той е водил подобни разговори от името на държавата с военни фирми за допълнителните споразумения преди 20-ина години.
Преди 20-ина години България пак пробвала с инвестициите покрай модернизационните проекти. Законодателството тогава предвиждало директни – във военната промишленост инвестиции, индиректни – в цивилен сектор и инвестиционно вложение. Най-често чуждестранната фирма прави инвестиция на стойността на поръчката с изграждане на поддържащи съоръжения за внесеното от нея оборудване. Така покарай проектите за новите „Мерцедес“-и, транспортните самолети „Спартан“ и вертолетите имало инвестиции в обучения на технически състав, доставка на техника за ремонт, експорт на високотемпературни сензори, изграждане на завод (на зелено) за производство на нисковолтово електрическо оборудване, дори 60 дка оранжерия за рози. Като първата успешна инвестиция Иван Жерков отчита трансферът на ноу-хау за производство и софтуер за програмиране на радиостанции Harris в България. Но договорът бил само за 8 години.
Забавянето на плащанията по основните проекти, борбите между министерствата за управлението на допълнителните инвестиции, новите европейски правила след 2007-ма и интересът на оръжейните фирми да инвестират само в бойна продукция провалила плановете. И към 2010-та година практиката на допълнителните инвестиции била прекратена.
С днешна дата Константин Зографов от АФСЕА – международна асоциация, която обединява държавни органи, отбранителен бизнес, обяснява, че след сключване на основната сделка, пак би било трудно да се правят договори за допълнителни инвестиции. От обясненията му става ясно, че дори не може да се търси съдействие от американското правителство, дори и то да е продавачът на изтребителите.
Тези допълнителни инвестиции могат да минат единствено през програмите за военна помощ, които Съединените щати имат в бюджета, обяснява Зографов. Но според него не са инвестиция в чисто икономическия смисъл на думата.
Към този момент само по текущия проект за двата многоцелеви патрулни кораба има трансфер на технологии, припомня Константин Зографов от АФСЕА. Но трансферът е свързан само с изпълнението на този проект. А не и за бъдещо строителство на кораби.
Докладът за състоянието на отбраната за 2023 година припомня, че по проекта за новите машини за пехотата е предвидено индустриално сътрудничество, включващо финалното асемблиране на бойните и специалните машини от фамилията Stryker да се извършва у нас. Ремонтът и поддръжката им пък да става в предприятията на „ТЕРЕМ“. Това би трябвало да стане със създаването на регионален център за поддръжка и развитие в предприятието. Докладът не споменава за индустриално сътрудничество за изтребителите.
