Честит Димитровден – ден на строителя!
Празникът на строителя честват архитекти, проектанти, строителни инженери и всички работещи в сферата на строителството.
В народните традиции Свети Димитър се смята за покровител на зимата и студа. Според поверието, от Димитровден започва зимата – светецът „яхва белия си кон“ и „поръсва първия сняг“. Празникът бележи края на активния селскостопански сезон.
Димитровден е голям християнски празник. На този ден почитаме паметта на Свети великомъченик Димитър Мироточиви, роден в Солун през ІІІ век, син на градоначалник, дълбоко вярващ християнин. По онова време властите преследвали християнството, затова семейството пазело в тайна религиозната си принадлежност.
Според църковните текстове, Св. Димитър е роден с чудодейна помощ. Родителите му дълго били бездетни, страдали от това и усърдно се молели на своя Бог да им изпрати наследник.
Синът, който им се родил, бил надарен с изключителни качества. Получил добро образование, красивият младеж също станал ревностен християнин. Загинал мъченически заради вярата си, а на гроба му в Солун издигнали малка църква. Още преди това слугата на Св. Димитър извършил безброй чудодейни изцеления с дрехата и пръстена на светеца. На мястото на малкия храм днес има великолепна базилика, в която се съхраняват мощите на Св. Димитър.
В българския фолклор на Св. Димитър е отредено специално място, а името на октомври е „Димитровски месец”.
В българските народни приказки Св. Димитър притежава и неземни духовни сили. Образът му напомня на прабългарските жреци, на легендарните лечители и предсказатели. Той може да предсказва времето – затова народът ни вярва, че ако времето на Димитровден е хубаво, такова ще е и на Гергьовден /6 май/.
На Димитровден се очаква първият сняг, а на Гергьовден – благословеният дъжд. Нещо повече – според поверието, ако на Димитровден вали, ще вали на всеки празничен ден от годината.
Падне ли сняг на Димитровден, а луната е в първата или последната четвъртина, зимата ще е мека. Ако Димитровден се случи срещу пълнолуние, пчелите ще се роят, а кошерите ще са пълни с мед. Кой знае, тези предсказания може и да са верни. А може да са просто поредният мост между познатата реалност и непознатото, което от векове поставя човека в очакване, неизвестност и надежда за добро и закрила.
Друго българско народно предание представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му се зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги.
После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата. От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден – така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер.
Името на Св. Димитър е свързано и с българската история. На 26 октомври 1185г, на храмовия празник на Св. Димитър, в построен от братята Асен и Петър храм, те обявяват край на двувековното византийско робство. Вярва се, че закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост до успешен край и през пролетта на 1187г, след неуспешна обсада на Ловеч, византийския император признава властта на Асен и Петър над Северна България. Така започва Второто българско царство.
Според народните предания от този ден започва зимният период. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите задушници.
Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна – пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите.
На Димитровден се извършва обичаят „полазване“ – старинна практика да се гадае в този ден по първия гост в дома. Вярва се, че ако в къщата първо влезе момче, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако посетителят е добър, сръчен и имотен човек, годината ще е здрава, богата и успешна.
Времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято”.
Ритуали и обичаи за Димитровден
Ритуалите и обичаите за Димитровден се определят от това, че празникът е на границата между лятото и зимата. По тази причина в този ден се правят множество гадания. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Поверието гласи, че в нощта срещу Димитровден небето се отваря и сбъдва най-съкровените желания. Не пропускайте да отправите молба към Бога в полунощ. Ако сте праведен, молбата ще бъде изпълнена.
Характерното за празника е и обредното гадаене по първия гост, стъпил в дома /полазник/, добър и заможен ли е гостът, такава ще е и годината.
Ако в навечерието на Димитровден луната е пълна, това означава, че през зимата ще има много сняг и посевите ще бъдат на топло, плодородна година и пълни кошери с мед.
На Димитровден започва подготовката за така наречените „миши празници“, които са на следващия ден. Жените не трябва да подхващат никаква домакинска работа, за да не разсърдят мишките, които могат да проядат всичко, изработено през годината. Не се шие, тъче, преде или плете.
В съботата преди празника, се прави Димитровска задушница, на която се раздават питки и жито за помен. На празника в православните храмове в страната се отслужва празнични литургии.
Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. По тази причина този ден е празник на строителя.
На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи. На места този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните ратаи стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце.
Празникът на строителя, който е с дълбоки исторически корени е възстановен през 1996г. когато Министерският съвет с постановление обяви 26 октомври за Ден на строителя.
На 26 октомври – Димитровден имен ден празнуват много именници, които носят името на светеца: Димитър, Димитрина, Димка, Димо, Митра, Митьо, Димитра, Димитрана, Димана и производните им имена.
По стар обичай на имен ден се ходи неканен. На Димитровден се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците цяла година.
На Димитровден трапезата е богата. Готви се петел за именника или кокошка за именницата. На масата трябва да има много месо. Приготвя се курбан от овче месо, гювеч с овнешко, печени ябълки, рачел от тиква, пита с ябълки. Сервират се зеленчуци. Също се слага варена царевица и пестил.
Честит Димитровден на всички!
