През февруари 2022 г., докато Русия настъпваше към Киев, Александър Дмитриев измисли как да спре московските войници. Той трябваше да разруши язовирната стена, която пресичаше река Ирпен североизточно от столицата, и да възстанови отдавна изгубената блатиста заливна низина.
Дмитриев, консултант по отбрана, който е организирал офроуд състезания в района преди войната, познаваше добре терена. Той знаеше точно какво ще причини наводняването на речния басейн – огромно пространство от блата и мочурища, пресушени по съветско време – с руската военна техника, пише Politico.
„Ще се превърне в непроходима кал“, докладва той на командира на отбраната на Киев и получава разрешение да взриви язовира. Идеята проработи. „По принцип това спря руското настъпление от север“, каза той. Снимките на руски танкове, заседнали в кал, станаха вирусни.
Три години по-късно отчаяният ход вдъхновява страните от източния фланг на НАТО да възстановят блатата си, обединявайки два европейски приоритета, които все повече се конкурират за финансиране: отбрана и климат.
Не става въпрос само за подготовка за евентуална руска офанзива. Усилията на ЕС за борба с глобалното затопляне разчитат отчасти на помощта на природата, а богатите на торф блата улавят въглеродния диоксид, който затопля планетата, както и улавят в капан вражеските танкове.
Но половината от блатата на ЕС са пресушени, за да се създаде земя, подходяща за отглеждане на култури. Пресушените торфени площи от една страна отделят парникови газове, а от друга са лесни за преминаване от тежки превозни средства.
Някои европейски правителства сега се чудят дали съживяването на умиращите блата може да реши няколко проблема едновременно. Финландия и Полша заявиха, че активно проучват възможността за възстановяване на блатата като многоцелева мярка за защита на границите си и борба с изменението на климата.
Мащабен проект за защита на границите „Източен щит“ на стойност 10 милиарда злоти (2,3 милиарда евро), стартиран в Полша миналата година, „предвижда опазване на околната среда, включително чрез… създаване на торфени площи и горски насаждения в граничните райони“, се казва в изявление на Министерството на отбраната на страната.
В първоначалното си състояние блатата са покрити с фин мъх, който не може да се разложи напълно и постепенно се превръща в мека, богата на въглерод почва, наречена торф. Това ги прави най-ефективните съоръжения за съхранение на въглероден диоксид на Земята. Въпреки че торфищата заемат само 3% от повърхността на планетата, те съхраняват една трета от световния въглерод – два пъти повече от горите. Когато обаче се пресушат, торфищата започват да отделят въглерод, натрупан в продължение на стотици и хиляди години, което увеличава глобалното затопляне.
Около 12% от торфищата в световен мащаб са деградирани и произвеждат 4% от замърсяването, причиняващо глобално затопляне. За сравнение, световната авиационна индустрия е отговорна за около 2,5%.
В Европа, където торфищата отдавна се считат за непродуктивна земя, която трябва да бъде превърната в земеделска, картината е особено драматична – половината от торфищата в ЕС са деградирани, главно поради отводняване за селскостопански цели.
В момента се изпълняват различни проекти за тяхното възстановяване, а възстановяването на блатата набра скорост съгласно новия Закон на ЕС за възстановяване на природата, който изисква от страните да възстановят 30% от деградиралите торфища до 2030 г. и 50% до 2050 г.
На източния фланг на НАТО, експертите казват, че възстановяването на блатата би било сравнително евтина и проста мярка за едновременно постигане на целите на ЕС за опазване на околната среда и отбрана.
В действителност, торфените полета на ЕС са концентрирани на границата на НАТО с Русия и съюзника на Кремъл Беларус, простирайки се от финландската Арктика през Балтийските страни, покрай Сувалкския пролом в Литва и в Източна Полша.
Блатистият терен е опасен капан за военни камиони и танкове. Тази година, четирима американски войници, разположени в Литва, бяха убити, когато техният 63-тонен бронетранспортьор M88 Hercules затъна в блато.
Защитата в блатисти полета не е нова идея. Блатистият терен е спирал войските през цялата европейска история, от германските племена, които побеждават римските легиони, като ги прогонват в блатото през 9 г. сл. Хр., до финландските гранични земи, където руснаците се оказват в капан през 40-те години на миналия век. Коварните блата северно от Киев представляват сериозна заплаха за армиите и в двете световни войни.
Но стратегическото повторно овлажняване на отводнените торфени полета, за да се подготвят за вражеска атака, би било новост. Идеята обаче набира скорост сред природозащитниците, военните плановици и политиците.
Дебатът за възстановяване на природата за целите на отбраната се развива най-бързо в Полша – Варшава като цяло не е склонна да разширява усилията си за борба с изменението на климата.
„Министерството на отбраната иска да възстанови колкото се може повече влажни зони по източната граница“, казва полският еколог Виктор Котовски. „И това е хубаво по отношение на възстановяването на природата и климата.“
Министерството на околната среда на Литва заяви, че възстановяването на влажните зони, свързани с отбраната, „в момента се обсъжда“, като отказа да предостави допълнителни подробности.
Естонското министерство на отбраната и латвийските въоръжени сили заявиха, че новите планове за укрепване на границите на трите страни като част от Балтийската отбранителна линия предвиждат използването на естествени бариери, включително влажни зони, но не включват възстановяване на торфища.
Не всички страни са склонни да използват торфища за отбрана. В Германия, където над 90% от тях са пресушени, Бундесверът не е показал желание да обсъжда идеята.
„Връщането на влажните зони в предишното им състояние може да бъде или предимство, или неизгодно за операциите на НАТО, в зависимост от страната“, заяви говорител на Дирекцията за инфраструктура и околна среда на Бундесвера.
В случай на руска атака на изток, войските на Алианса ще трябва да преминат през Германия, а торфищата ограничават движението на военна техника. „Идеята за увеличаване на препятствията на земята чрез наводняване и заблатяване… обаче се използва във военните дела от много дълго време и остава актуална и днес“, каза говорителят.
