Изтече крайният срок за обжалване на решението на Съда на ЕС на Европейската комисия относно размяната на текстови съобщения между председателя Урсула фон дер Лайен и производител на ваксини в разгара на пандемията от Covid, съобщава Politico.
Това означава, че решението на Общия съд на ЕС (на английски General Court,) от месец май ще остане в сила. Съдът постанови, че Комисията не е обяснила защо съобщенията, споделени между Урсула фон дер Лайен и главния изпълнителен директор на „Пфайзер“ (Pfizer) Алберт Бурла, не съдържат важна информация, която би изисквала запазване.
В случая, станал известен като „Пфайзергейт“ (Pfizergate), репортери поискали да видят съобщенията, след като в интервю за New York Times от 2021 г. с Урсула фон дер Лайен беше разкрито, че тя е разменила текстови съобщения с Бурла преди сделката за ваксина на стойност няколко милиарда евро, договорена между Pfizer и ЕС.
Казусът се превърна в гореща точка за активистите за прозрачност, които заявиха, че той демонстрира липсата на отчетност в Комисията на Фон дер Лайен – и за хората, които се противопоставиха на употребата на ваксината на първо място.
Вот на недоверие
Крайният срок за оспорване на решението от страна на изпълнителната власт на ЕС в Съда на ЕС изтече по-рано този месец, без Комисията да го обжалва, потвърди говорител на съдилищата на ЕС.
В началото на юли Фон дер Лайен се изправи пред вот на недоверие в Европейския парламент по случая, иницииран от десния румънски евродепутат Георге Пиперя.
Въпреки че председателят на Комисията лесно оцеля след гласуването, след като мнозинството от евродепутатите подкрепиха нейното лидерство, дебатът беше първият път, в който тя публично се защити по случая. Тя заяви пред законодателите в Страсбург, че някои от обвиненията, отправени срещу нея, са „просто лъжа“.
Дали отказът на Европейската комисията да обжалва означава, че съобщенията ще бъдат публикувани, е друг въпрос.
В решението на съда се признава, че извличането на текстовете ще бъде трудно, а говорител на ЕК заяви, че в съответствие с решението тя ще предостави „по-подробно обяснение защо не притежава поисканите документи“.
Говорителят заяви, че съдът „не е поставил под въпрос политиката на Комисията за регистрация по отношение на достъпа до документи“, добавяйки, че изпълнителната власт на ЕС „остава напълно ангажирана с поддържането на откритост, отчетност и ясна комуникация с всички заинтересовани страни, включително институциите на ЕС, гражданското общество и представителите на интереси“.
Общият съд на ЕС
Общият съд, заедно със Съда, е едно от съдилищата на ЕС, които съставят Съда на Европейския съюз. Целта на тези съдилища е да осигуряват единното тълкуване и прилагане на правото на ЕС. Решенията на Общия съд могат да се обжалват пред Съда, но само по същество. Преди влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. той беше известен като Първоинстанционен съд.
Общият съд е компетентен да разглежда:
-дела, заведени от физически лица или дружества срещу актове на институциите на ЕС, на които те са адресати или които ги засягат пряко и лично, включително дела във връзка с трудовите правоотношения между институциите на ЕС и техните -служители и искове, свързани с права върху интелектуалната собственост;
-искове, заведени от държави — членки на ЕС, срещу Европейската комисия;
-искове, заведени от държави — членки на ЕС, срещу определени актове на Съвета;
-искове за обезщетение за вреди, причинени от институции или органи на ЕС.
Общият съд е съставен от по двама съдии от всяка държава — членка на ЕС. Съдиите се назначават по общо съгласие от правителствата на държавите — членки на ЕС, за мандат от 6 години, с възможност за подновяване. Съдиите назначават секретар за мандат от 6 години.
