Заключителният етап от подготовката на законопроектите за държавния бюджет на България, за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2025 година ще бъде съобразен с избора на 51-вото Народно събрание. Това стана известно през тази седмица, в която изтече заложеният в закона срок правителството да внесе за разглеждане проектобюджетите за догодина – 31 октомври 2024 г.
Срокът не може да бъде спазен, защото няма заседания на парламентарни комисии и пленарни заседания. Проектобюджетите ще бъдат внесени в новия парламент.
Проектобюджетът за 2025 година ще бъде с 3 процента дефицит, не се предлагат промени в ставките на основните данъчни закони
Проектобюджетът на България за 2025 година ще бъде с 3 процента дефицит, каза на 28 октомври служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова след заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
От служебното правителство не предлагат промени в ставките на основните данъчни закони – Закона за ДДС, Закона за данъците на фирмите и на данъка върху доходите на физическите лица, посочи Петкова.
От КНСБ заявиха, че искат да се започне дискусия за промяна на данъчната система, тъй като сегашната, според синдикалната организация, повишава неравенствата. 20-те процента най-богати българи получават 6,6 пъти повече доходи от двадесетте процента най-бедни българи, заявиха от КНСБ. В Европейския съюз (ЕС) 20-те процента най-богати получават 4,7 пъти повече от 20-те процента най-бедни.
КНСБ предлага въвеждане на допълнителни фискални мерки, които да доведат до още 4,7 млрд. лв. нетни приходи в бюджет 2025. Тази визия на конфедерацията за бюджета за 2025 г., с предложения, които да доведат до запазване на дефицит от 3%, който покрива критериите за влизане в езрозоната, бе представена на 25 октомври.
От синдиката искат въвеждане на необлагаем минимум на доходите на физическите лица, равен на размера на минималната работна заплата за съответната година. Повишение на ставката на данък дивидент на минимум 10% е друго искане на КНСБ. Да се въведе данък върху финансовите транзакции и дигитален данък е също сред предложенията на конфедерацията. Синдикатът предлага и данък „вредни храни“, като в това се включват чипсове, вейпове, енергийни напитки, уточни президентът на КНСБ Пламен Димитров, който посочи, че тази идея е отдавна. Облагането на свръхпечалбите според действащите регламенти на европейското законодателство е предложение, зад което стои КНСБ, каза също Димитров.
Повишаване на размерите на данъчни облекчения за работещи семейства с деца, искат също от КНСБ. Според синдиката те могат да се вдигнат на 1200 лв. за едно дете и 1500 лв. за две деца. КНСБ са за използване на единна данъчна ставка по ДДС и възстановяването на временно намалените такива за хляб и ресторантьорски услуги.
КТ „Подкрепа“ настоява да се премине към прогресивно облагане на доходите, за да се намалят подоходните неравенства и да облекчат най-нископлатените работници и служители, както и да се запази настоящата данъчно-осигурителната тежест за средните доходи, като необлагаемият минимум да е обвързан с жизнения минимум, средните доходи да се облагат с ефективна ставка от 10%, а доходите над прага на богатство ефективна данъчна ставка от 15%.
От синдиката искат необлагане с данъци и осигуровки на социалните разходи като – ваучери за храна, транспорт, облекло, храна, здравни и образователни услуги, лекарства и други подобни, когато разходите са за сметка на работодателя. Освобождаване от данък върху доходите на физическите лица и задължителни осигуровки на социалните разходи на работещите – за транспорт, доплащане за здравни и образователни услуги, технически средства и лекарства, независимо дали са за сметка на работещия, или работодателя.
В проекта за бюджет е заложено връщане на ставката на ДДС от 20 процента върху хляба и за дейността на ресторантьорите
В проекта за бюджет е заложено връщане на ставката на ДДС от 20 процента върху хляба и за дейността на ресторантьорите. Годишният ефект от връщането на ставката е 400 млн. лева, каза финансовият министър Людмила Петкова.
ДДС ставката от 9 процента за спортните съоръжения в планинските курорти, за ресторантите и за входящия туризъм трябва да остане, каза за БТА Румен Драганов. По думите му министерството поддържа оставането на ставката на ДДС от 9 процента за спортните съоръжения в планинските курорти и за трансферите на туристите до курортите, включени в туристическите пакети, защото услугата е договорена като цени при тази ставка година по-рано, и вече е разпродадена във Великобритания, Германия, други европейски страни, както и в съседните държави, коментира Драганов. По тази причина според него всякакво повишение на цената с връщането на ставката на 20 процента ще се отрази негативно за туроператорите и на туристическите курорти, които трябва да работят на загуба.
По отношение на ставката на ДДС от 9 процента за ресторантьорите, която действа до края на тази година, Драганов посочи, че това е благоприятна мярка, която е дала резултат. Работата беше значително осветлена от една страна, от друга – стабилизирана, а това, което обещаха ресторантьорите – да увеличат значително приходите, ние сега виждаме и то е в рамките на около 25 процента повече в периода между 2019 и 2025 година, коментира Драганов.
Поне 10 процента ръст на заплатите искат от КНСБ, от АИКБ се обявиха за замразяване на възнагражденията и 20 процента съкращения в публичния сектор
В частта на политиката по доходите за 2025 г. исканията на КНСБ са за поне десетпроцентно увеличение на заплатите и хоризонтална политика по доходите, за която трябват около 1 милиард и 800 милиона лева, коментира президентът на синдикалната организация Пламен Димитров.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) пък призовават бъдещите народни представители в 51-вото Народно събрание и правителството (редовно или служебно) да проявят фискална дисциплина и да предприемат мерки за овладяване на растящия бюджетен дефицит, като за бюджетната 2025 г. „замразят“ възнагражденията и съкратят с 20 на сто заетите в публичния сектор, както и да „замразят“ пенсиите и разходите в сектор „Отбрана и сигурност“ на и без това свръхвисокото им според АИКБ равнище и като дял от БВП, и като възможности на страната.
От Асоциацията изразиха загриженост за състоянието на публичните финанси в страната, особено по отношение на неконтролираното увеличение на бюджетните разходи и дефицит.
Според представената информация на пресконференцията, проведена от заместник министър-председателя и министър на финансите Людмила Петкова на 4 октомври във връзка с подготовката на Националния средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 г. и бюджетната процедура за 2025 г., се очаква значително увеличение на бюджетните разходи, особено в сферите на възнагражденията на заетите лица в публичния сектор и на социалните и здравноосигурителните плащания, включително пенсиите, посочват от АИКБ.
От Асоциацията изтъкват, че се наблюдава експоненциален ръст на разходите за персонал, които от 14,6 млрд. лева за 2022 г. се планира да достигнат 18 млрд. лева през 2024 г. – увеличение, надхвърлящо 23 на сто. Паралелно с това от АИКБ отчитат още по-драстично нарастване в сферата на социалните и здравноосигурителните плащания, включително пенсии, като скокът е от 25,7 млрд. лева за 2022 г. до очаквани 34,9 млрд. лева за 2024 г., което представлява ръст от близо 36 на сто.
Особено тревожен за тях е фактът, че тези непропорционални увеличения се реализират в контекста на сравнително умерена инфлация, но при продължаващ спад на индустриалното производство. „За периода януари 2023 г. – август 2024 г. кумулативната инфлация е едва 4,5 на сто. Следователно – налице е значителен реален ръст както на разходите за персонал, така и за пенсии и социални трансфери, който многократно надхвърля инфлационните нива, при задълбочаваща се криза в реалния сектор в ЕС и България“, посочват от АИКБ.
Темпът на нарастване на бюджетните разходи значително изпреварва този на приходите, изтъкват от Асоциацията и допълват, че прогнозите сочат към нов дефицит от 11,9 млрд. лева за 2025 г., който, прибавен към планирания дефицит за 2024 г. от 6,2 млрд. лева, формира потенциален бюджетен дефицит от 18,1 млрд. лева за следващата година, приближаващ 9 процента от БВП. Според АИКБ тази прогноза е изключително тревожна и очертава риск от неустойчива фискална спирала, застрашаваща макроикономическата стабилност и средносрочния и дългосрочен икономически растеж на страната.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) внесе и жалба до Върховния административен съд, с която иска отмяна на Постановлението на Министерския съвет за минималната работна заплата за 2025 година като незаконосъобразно. То беше прието, въпреки възраженията на едната от страните в социалния диалог и без да бъдат взети под внимание аргументите им, като от 1 януари 2025 г. определя минималната работна заплата (МРЗ) в страната ни на 1077 лв, смятат от АИКБ.
Правителството предлага максималният осигурителен доход да стане 4130 лева
От коментари на синдикатите стана известно, че от правителството предлагат максималният осигурителен доход да стане 4130 лева. Според КНСБ максималният осигурителен доход трябва да е 4275 лева, защото така ще се отчете ръстът на средния осигурителен доход за тази година, който КНСБ очаква да нарасне с около 14%.
