Вероятността на сме на 3% дефицит за 2024 клони към нула.
В нито един месец от 2024 година не сме покривали инфлационния критерий за еврозоната.
На този етап не отговаряме на изискванията за еврозоната.
Това заяви Калин Христов, бивш подуправител на БНБ и бивш финансов министър, пред БТВ.
За съжаление дискусите в българското общество по важни тема като еврозоната и фискалната политика са паднали на ниво спор между футболни атики – влизат в мелета, хвърялт се бомбички и никой не знае какво става, коментира той в тв ефира.
Христов подчерта, че за да влезем в еврозоната ще ни оценят на база на дефицита за 2024 г. и бюджета за 2025 г., какъвто обаче все още няма. По думите му вероятността да сме с 3% дефицит за 2024 г. клони към нула и на този етап не отговоряме на необходимите критерии, за да приемем еврото. Трябва ясно да имаме първо резулата за 2024 г. и на база на това да се направи новия бюджет.
„На първо място, трябва да е ясно, че политиката, която сме водили на постоянни дефиците по същество е изчерпане на парите. Исторически не сме имали такива бюджети. От 1997 до 2000 г. имахме политика на балнсирани бюджети, дефицити само, ако има дълбока икономическа криза. След Ковид-19 тръгнавхме в грешна политика, системни дефици от 3%, което водни до постоянно задлъжняване.Увеличават се парите за заплати, без да се увеличат данъците“, разкри той грешната политика на управлението на публичните финанси досега.
„Има данни на касова и на начислена основа. На касова основа означава какво събирате и какво харчите и с тази дефиниция работи България, и тя не е добра. Законът за бюджета се работи на касова основа, но за състоянието на публичните финанси, трябва да се гледа начислената основа. Това се гледа и за влизане в еврозоната, исторически винаги сме имали различия между двете. БНБ не е контрольор на финансото министерство, тя е независим орган“, обясни оше бившият финансов министър.
Тези, които управляват в момента имат две опции – или да отменят обещани социални политики или да се прегледа данъчната политика и да се прецени дали не трябва да се увеличават данъци, подчерта той.
На среща в Брюксел на г-жа Петкова са й дали знак, че няма да ни дадат положителен конвергентен доклад и затова България се отказа да иска такъв доклад.
Трябва да си дадем ясна сметка какво сме правили досега.
6% от БВП консолидация на бюджета не е възможна, изтъкна банкера.
