С настъпването на есента мнозина си задават въпроса: Да се ваксинирам ли против грип? За кого е препоръчитална противогрипната ваксина? И защо всяка година има нови ваксини? Преди да се пристъпи към ваксинацията, трябва да се отговори на няколко важни въпроса, пише Deutsche Welle.
Защо всяка година има нова ваксина срещу грип?
Грипните вируси се променят постоянно – за да преодолеят имунната система. Дори и при здравите хора, които са си създали силен имунитет срещу различните грипни вируси благодарение на множеството инфекции и ваксинации, новите вируси могат да заобиколят имунната система и да предизвикат инфекция. Създаденият вече имунитет не винаги успява да предотврати заразата, но ни предпазва от тежко протичане на заболяването.
Около две трети от грипните инфекции преминават леко или дори изобщо без симптоми, но в една трета от случаите става дума за истински грип с тежки симптоми. Това може да е опасно и дори смъртоносно – най-вече за по-възрастните хора или за хората с предходни заболявания. Затова имунизацията на тези групи хора е особено важна и се препоръчва, обяснява АРД.
Как се решава срещу кои варианти да се направи имунизацията?
Лабораториите по цял свят проучват постоянно кои групи вируси се разпространяват точно в момента и се опитват да преценят кои варианти са най-настъпателни. След това данните се изпращат на Световната здравна организация.
Оттам нататък през февруари тя излиза с прогноза кои четири вирусни щама вероятно ще доминират в Северното полукълбо през следващия грипен сезон. Така производителите на ваксини разполагат с време да адаптират своите препарати.
Те по правило вече са получили одобрение и не са необходими допълнителни задълбочени изследвания. Сигурността и ефективността на ваксините обаче постоянно се проучват – и след получаването на одобрението.
На кого се препоръчва да се ваксинира?
В Германия Комисията по ваксинациите препоръчва и през тази година да се имунизират най-вече рисковите групи. Това са хората над 60, бременните и хората с определени основни заболявания, както и онези, които – служебно или частно – имат много контакти с такива рискови пациенти. Освен това би трябвало да се ваксинират хората, които са под завишен риск от инфекции – например ако на работното си място влизат в контакт с мнозина.
Това, че към останалите не е отправена специална препоръка, не означава, че комисията би искала да ги възпре да се имунизират. При здравите деца, младежи и възрастни инфекцията по правило преминава толкова леко, че няма рискове от тежко заболяване. Затова препоръки за тях няма, но въпреки това те могат да се имунизират и така да намалят вероятността да се заразят, както и да заразят и други.
Каква част от европейците се ваксинират?
В Германия делът на хората, които се ваксинират срещу грип, е сравнително нисък. По време на пандемията числата нараснаха, след което обаче пак намаляха. В почти всички изследвани възрастови групи делът на ваксинираните е средно под 50 процента.
За хората над 65 години ЕС е отправил препоръка за ваксинирането на 75 процента. Както излиза от данните на Евростат, Германия с 43 процента е далеч от тази цел – само Дания, Португалия и Ирландия постигат целевата квота.
Колко ефективни са ваксините?
Тъй като вирусите и ваксините постоянно се променят, ефективнистта на имунизациите може да се определи много трудно. Тя се базира основно на това колко добра е прогнозата на СЗО, но и на индивидуални фактори. Така например при по-възрастните хора отражението на ваксините е по-слабо – затова за тях е препоръчително да се поставят по-високи дози.
По данни на института „Роберт Кох“ между 2010 и 2019 ефективността на противогрипните ваксини в Германия е била между 20 и 60 процента. Но трябва да се има предвид, че имунизацията смекчава протичането на заболяването, дори да не може да го предотврати.
Какви странични явления има?
По правило проблеми с поносимостта на ваксините няма – рядко има съвсем слаби странични явления, като например симптоми като при настинка или болки при мястото на убождането. Ваксината срещу грип има и добра съвместимост с други ваксини, например срещу коронавируса.
Повечето грипни ваксини се произвеждат в инкубирани кокоши яйца. И макар в готовите препарати да не би трябвало да има останки от яйцата, хората с алергия към яйчения белтък трябва да бъдат внимателни и да обсъдят въпроса с лекаря си.
В редки случаи може да се стигне и до тежки алергични реакции. Има и ваксини, които се изготвят в клетъчни култури. При тях няма риск от алергична реакция, породена от яйцата.
Продължават ли да се усъвършенстват ваксините?
От няколко години има и ваксини под формата на спрей за нос. Те се препоръчват най-вече за децата. Новост са и РНК и ДНК ваксините – по примера на препаратите за имунизация срещу коронавируса. Те в момента са в процес на разработка и биха могли да излязат на пазара след няколко години.
Тяхното решаващо предимство е, че могат много бързо да се приспособят към актуалните варианти на грипа, а производството им е по-лесно. Паралелно учените се опитват да създадат и универсална ваксина, която да е ефективна срещу всички грипни вируси и няма да е необходимо постоянно да бъде приспособявана. Засега обаче не е ясно дали тя изобщо ще стане факт.
