Много хора признават, че палят по цигара на партита или в компания. По различни оценки около 10% от американците се определят като „социални пушачи“ – хора, които пушат единствено в определени ситуации.
Макар изследванията върху този тип навици да са ограничени, експертите са категорични: цигарите остават водещата предотвратима причина за заболявания и смърт, а дори и инцидентното пушене носи рискове – най-вече риск от пристрастяване.
Специалисти по кардиология и пулмология подчертават, че тютюнопушенето вреди по два начина. От една страна, то нанася щети на сърцето и белите дробове, а от друга – повишава вероятността от развитие на хронични заболявания в дългосрочен план. „Поразително е колко токсично е пушенето, дори когато става дума за една цигара на ден“, казва пред „Ню Йорк Таймс“ д-р Майкъл Блаха от Центъра за превенция на сърдечно-съдовите заболявания към Университета „Джонс Хопкинс“.
При всяко вдишване в организма попадат никотин и хиляди химически съединения. При изгарянето на тютюна се отделят над 7000 вещества, а около 70 от тях са пряко свързани с развитието на рак. Дори единична цигара може да раздразни дихателните пътища, да причини кашлица и болки в гърлото и да повиши податливостта към респираторни инфекции. С времето пушенето води до трайни увреждания на малките въздушни мехурчета в белите дробове и увеличава риска от заболявания като хронична обструктивна белодробна болест и емфизем.
Кардиолозите предупреждават, че и спорадичното пушене временно повишава кръвното налягане, свива кръвоносните съдове и натоварва сърцето. В сравнение с непушачите, редовните пушачи са изложени на значително по-висок риск от сърдечни заболявания и са заплашени от двойно по-голяма вероятност от инсулт, причинен от кръвни съсиреци.
Рискът от рак също нараства. Пушенето е водещ фактор за рак на белия дроб и значително увеличава вероятността от злокачествени заболявания на главата и шията. Нови изследвания сочат, че тютюнът може да повиши и риска от смърт вследствие на заболявания, които обикновено не се свързват пряко с пушенето, включително инфекции и бъбречна недостатъчност.
Проучванията показват още, че просто намаляването на броя изпушени цигари не води до съществено понижаване на рисковете за здравето. За разлика от това, отказването от пушене има моментален положителен ефект, макар че са нужни години, а понякога и десетилетия, за да се изравни рискът с този при непушач.
Лекарите подчертават, че дори рядкото пушене не е напълно безобидно. Една цигара годишно едва ли ще доведе до инфаркт или инсулт, но всяка изпушена цигара увеличава вероятността от изграждане на навик. Особено рискова е „партийната цигара“ за бивши пушачи, при които връщането към редовното пушене често става неусетно.
Експертите съветват хората, които искат да избегнат изкушението, да разчитат на подкрепа от приятели, да имат алтернативи като дъвка и да си задават въпроса защо посягат към цигарата – за да се впишат в компанията, да се отпуснат или по навик. Осъзнаването на причината може да помогне за по-лесно отказване от този импулс.
В заключение, специалистите са единодушни: дори „само с повод“ пушенето не е безопасно, а най-сигурният избор за здравето остава пълният отказ от цигарите.
