днес всички погледи на католиците по света отново ще бъдат насочени към Рим. Във Ватикана започва конклавът, който трябва да избере 267-ия папа.
Мистичната традиция ще събере 133 кардинали под покрива на Сикстинската капела, където те ще заседават до избирането на новия глава на Римокатолическата църква. Право на глас имат 135 кардинали, но двама ще отсъстват по здравни причини. Кардиналите са от 66 различни страни.
За да бъде избран новият папа, трябва да събере подкрепата на 3/4 от кардиналите.
Конклав означава „под ключ“ и в капелата кардиналите ще са откъснати от света без мобилни телефони и преводачи, а обслужващият ги персонал няма право да общува с тях.
Вече е монтиран коминът, от чийто дим – черен или бял, ще стане известно кога е избран папа.
Според правилата на конклава през първия ден кардиналите ще положат клетва за тайна. Те ще бъдат без всякаква възможност за комуникация с външния свят, а преди да подадат своя вот ще бъде обявено на латински „екстра омнес“.
В първия ден от конклава е предвидено само едно гласуване, чиито резултати се очакват привечер.
Ватиканът обяви, че ще прекъсне телефонния сигнал по време на папския конклав, но това няма да засегне площад „Свети Петър“.
Всички 133-ма кардинали под 80-годишна възраст с право на вот за избор на нов папа са вече във Ватикана. По жребии, са разпределени стаите им в резиденциите „Санта Марта“. Оттам до Сикстинската капела, където ще бъде избран нов папа – разстояние от около километър, ще ги превозва автобус.
Обслужващият ги персонал за Конклава положи клетва за спазване на пълна тайна.
Офисът на председателя на Губернаторството на Ватикана заяви, че „всички системи за предаване на телекомуникационния сигнал за мобилни телефони на територията на Ватикана… ще бъдат деактивирани“ от 15:00 часа на 7 май.
Сигналът ще бъде възстановен след обявяването на новия понтифик. Деактивирането обаче няма да засегне площад „Свети Петър“, заяви говорителят на Ватикана Матео Бруни.
Хиляди вярващи ще дойдат на площада пред базиликата „Свети Петър“, за да очакват обявяването на наследника на папа Франциск, който почина на 21 април.
Преди началото на гласуването ще има литургия в базиликата „Свети Петър“. После кардиналите ще се отправят към Сикстинската капела, където ще започнат да гласуват в 16,30 ч. местно време (17,30 ч. българско време). Очаква се към 19 ч. местно време (20 ч. българско време) да стане ясно дали е избран папа или не.
Ако папа не бъде избран, то гласуването продължава с четири вота утре – два преди обед и два следобед.
През годините католическата църква осъзнава, че първите реакции след избора на нов папа биха могли да бъдат неочаквани, и затова във Ватикана беше създадена така наречената „Стая на сълзите“.
Какво представлява „Стаята на сълзите“ за новоизбрания папа?
Разположена до Сикстинската капела, точно където се провежда конклавът, това е малко тайно преддверие със семпло обзавеждане. Новоизбраният папа може да влезе само след като е провел на латински диалог лице в лице с декана (или неговия заместник, или първия от кардинал-епископите), по време на който се рецитират следните формули: „Приемате ли избирането ви, което се е случило канонично, за Върховен папа?“ и „С какво име искаш да те наричат?“
На това място на 28 октомври 1958 г. Анджело Ронкали, току-що станал папа Йоан XXIII, избухва в неудържими ридания при вида на расото, дългата бяла роба на свещениците, въпреки 77-те си години и дългия си дипломатически опит, от Париж до Истанбул.
Тук Бенедикт XVI говори за „гилотина“, когато определя избора си от конклава.
Тук Франциск се обръща с рязкото „Карнавалът свърши, аз запазвам моя“ към Майстора на папските церемонии, който иска той да носи според традицията червените обувки, които в папското облекло символизират следването и послушанието на Слугата на слугите Божии към кръвта, пролята от Христос за изкуплението на човечеството.
Така че „Стаята на сълзите“ във Ватикана е нещо като съблекалня, където новият папа прекарва последните си мигове като кардинал и се запознава с новата си роля.
„Стаята на сълзите“ си остава недостъпно място във Ватикана, почти тайно и малко обсъждано, но преди всичко скромно – за разлика от престижа на Сикстинска капела, която е само на няколко крачки разстояние.
Произходът на папството
Първоначално папата е бил просто епископ на Рим—позиция, заемана първо от Свети Петър, един от 12-те апостоли на Христос, според Католическата църква. Според т.нар. Петрова теория, властта, която Христос дава на Петър (когато той заема поста през 30 г. сл. Хр.), впоследствие се предава на всеки следващ папа.
Самият Петър бил наричан папа—дума, която идва от латински (papa) и изразява почит и уважение. В ранното християнство този термин се използвал за различни висши духовници, но чак през VI век римският епископ официално започнал да носи титлата папа. С времето се утвърдила концепцията за папско първенство—идеята, че римският папа е върховният лидер на Църквата, поставяйки го над останалите епископи.
Как се е оформил днешният процес на избор на папа?
До XI век изборът на папа бил повлиян както от духовенството, така и от обикновените вярващи. Това често водело до оспорвани избори и появата на антипапи—лица, които претендирали за папския престол без легитимен избор.
През 1059 г. папа Николай II издал указ, който реформирал процеса на избор. Той възложил правото на глас само на кардиналите епископи, елиминирайки влиянието на римската аристокрация и нисшето духовенство. Това било решаваща крачка към създаването на Колегията на кардиналите, официално оформена през 1150 г.
През вековете правилата за избор на папа продължавали да се променят.
– През 1179 г. било въведено изискването за мнозинство от две трети.
– Броят на кардиналите се увеличавал—от около 30 през Средновековието до 70 през 1586 г.
– През 1970 г. папа Павел VI определил, че кардиналите над 80 години губят правото си на глас.
– През 1975 г. броят на кардиналите с право на глас бил ограничен до 120.
Днес Колегията на кардиналите включва 222 членове, като 120 от тях имат право на глас. До края на годината още осем кардинали ще загубят това право, след като навършат 80 години.
Избирането на нов папа в днешно време
Когато папата почине или подаде оставка, започва процесът на избор, известен като конклав. Всички кардинали с право на глас са задължени да присъстват, освен ако не са възпрепятствани по здравословни причини или поради възрастовата граница.
Оставката на папа е изключително рядко явление. Преди Бенедикт XVI през 2013 г., последният папа, който се оттеглил, бил Григорий XII през 1415 г.
След като папската катедра остане вакантна, конклавът започва в рамките на 15 до 20 дни. Това правило било установено през 1922 г., за да позволи на кардиналите достатъчно време да пристигнат в Рим.
Как се избира папата?
Всички кардинали са както избиратели, така и потенциални кандидати. Когато пристигнат в Рим, всеки от тях получава „титулярна“ църква, която трябва да наблюдава по време на престоя си. Това също им дава възможност да станат по-видими сред вярващите.
В неделята преди конклава се провеждат литургии, но папските претенденти избягват да правят изявления, които биха могли да се възприемат като политическа кампания.
След като конклавът започне, кардиналите чакат в Сикстинската капела, докато не изберат нов папа. Тайните са строго съхранявани, а външни лица имат достъп единствено в извънредни случаи.
Процесът на гласуване включва три фази:
1. Pre-scrutiny – раздаване и попълване на бюлетини.
2. Scrutiny – тайно гласуване.
3. Post-scrutiny – преброяване, потвърждение и изгаряне на бюлетините.
Първото гласуване се провежда още в първия ден. Ако никой не бъде избран, се провеждат до четири гласувания на ден. Неуспешните бюлетини се изгарят, а ако изборът се проточи над три дни, кардиналите прекарват един ден в молитва и размисъл. Ако този цикъл се повтори седем пъти, се стига до балотаж между двамата най-силни кандидати.
Значението на белия и черния дим
За света извън Сикстинската капела единственият знак за резултата от гласуването е димът от комина.
- Черният дим означава, че не е постигнат консенсус.
- Белият дим сигнализира, че е избран нов папа.
За да стане димът по-видим, още преди началото на конклава се монтира специална печка. Не е ясно кога точно започва практиката с дима, но белият дим като знак за избор на нов папа се проследява само до края на XIX или началото на XX век.
До 2005 г. Ватикана използвал натурални материали като мокра слама (за бял дим) и катран (за черен дим). През 2013 г. беше разкрито, че от 2005 г. насам се използва специална химическа смес:
Бял дим – калиев хлорат, лактоза и иглолистна смола.
Черен дим – калиев перхлорат, антрацен и сяра.
През 2013 г. четири пъти се появи черен дим, преди накрая бял облак да обяви избора на нов папа. Само часове преди това на комина кацна самотна бяла чайка—знак, който мнозина приеха като предвестник на избора на папа Франциск.
Предстои да разберем кога ще се появи белият дим и дали и този път ще има знак за вярващите.
Най-дългите конклави:
Конклавът през 1268 година
Продължителност: 2 години и 9 месеца
Местоположение: Витербо, Италия (1268–1271)
Причина: Дълбоко разделение между френските и италианските кардинали. В отчаянието си, местните власти заключват кардиналите и дори махат покрива на сградата, за да ускорят избора.
Избраник: Папа Григорий X
Това е най-дългият конклав в историята се провежда през 1268 година в град Витербо, на север от Рим – той продължава цели 1005 дни или две години, девет месеца и пет дни. През това време двама от кардиналите починали. За да ги принудят да стигнат до единодушие, им давали само хляб и вода.
Избраният папа Григорий X е отговорен за обнародването на Ubi Periculum, Конституцията, която в края на Втория Лионски събор въвежда термина „конклав“ за първи път.
Конклавът от 1314–1316 г.
Продължителност: 2 години и 3 месеца
Лион, Франция
Причина: Политически противоборства между френската и италианската фракция.
Избраник: Папа Йоан XXII
Конклавът от 1415–1417 г.
Продължителност: 2 години
Констанц, Германия (в рамките на Констанцкия събор)
Причина: Опит за прекратяване на Великата западна схизма, когато трима претенденти спорят за престола.
Избраник: Изборът на папа Мартин V слага край на схизмата
Най-кратките конклави:
Октомври 1503 г.
Продължителност: Само няколко часа
Избраник: Папа Юлий II
Контекст: Джулиано дела Ровере е влиятелен кардинал и се ползва с голямо одобрение – избран е почти веднага след откриването на конклава.
Март 1939 г.
Продължителност: 1 ден (1–2 март)
Избраник: Папа Пий XII
Контекст: Еудженио Пачели, държавен секретар при предишния папа Пий XI, е явен фаворит и получава огромна подкрепа при третото гласуване.
Април 2005 г.
Продължителност: 2 дни (18–19 април)
Избран: Папа Бенедикт XVI
Контекст: Кардинал Йозеф Ратцингер, известен богослов и декан на Кардиналската колегия, е избран бързо, след само четири гласувания.
Начело на конклава е доайен. Предишният конклав беше оглавяван от Джовани Батиста Ре, който преди 12 години беше на прага на 80-те години. Днес доайенът е италианецът Пиетро Паролин, който при папа Франциск беше държавен секретар на Ватикана.
В редица медии се появиха имена на кандидатите за папа. Ето кратка справка за най-често споменаваните кандидати в редица италиански медии и в световните агенции.
Европа
Пиетро Паролин, на 70 години, роден в Скиавон в Италия. Държавен секретар на Ватикана при папа Франциск. Владее италиански, френски, испански и английски. С богат дипломатически опит в отношенията с Мексико, Испания, Андора, Сан Марино, Виетнам, Северна Корея, Израел и Китай. Паролин допринесе за подобряването на отношенията между Ватикана и Китай. Възприеман е като опитен дипломат и умерен духовник, което е подходящ профил в настоящата нестабилна геополитическа ситуация. Той би могъл и да върне доверието на онези в Църквата, които смятат, че Франциск е бил прекалено голям реформатор. В негов ущърб е обаче това, че е с малко опит в ръководенето на епархии, а с по-голям опит в дипломацията.
Анджело Баняско, на 82 години, роден в Понтевико в Италия. Бил е начело на Съвета на епископалните конференции на Европа и архиепископ на Генуа. Днес е почетен архиепископ на Генуа. Възприеман е като духовник с остър ум, богата култура и силно чувство за съпричастност. Смята се, че той би могъл да насърчи традиционния подход в Църквата и да преодолее вътрешните разделения.
Пиербатиста Пицабала, на 60 години, роден в Колоньо ал Серио в Италия. Владее италиански, иврит, арабски и испански. От 2020 г. е Латински патриарх на Йерусалим, като на тази позиция е номиниран от папа Франциск. Неговите действия се вписват в линията на действията на Франциск по отношение на грижите за бедните и страдащите. Смятан е за добър познавач на близкоизточния конфликт. Участва в усилията на Ватикана за постигане на диалог между израелците и палестинците и в по-общ план между евреите и арабите. Дълги години духовната му кариера преминава именно по Светите земи.
Фернандо Филони, на 79 години, роден в Мандура в Италия. Възприеман е като духовник с богат културен и дипломатически опит. Но няма опит в ръководене на църковни структури и се смята, че би могъл да запази статуквото в Църквата, такова, каквото е наследено от Франциск, без да предприема повече реформи и промени. В миналото е бил на дипломатически мисии в Ирак, Йордания, Иран, Шри Ланка, Хонконг, Бразилия и Филипините. Сега оглавява католическия Орден на Светия гроб Господен. Като цяло е възприеман като голям експерт по близкоизточните и по китайските въпроси.
Матео Дзупи, на 69 години, роден в Рим. Той е председател на Италианската епископална конференция и архиепископ на Болоня. Защитава идеята за диалог с всички. Беше емисар на папа Франциск за Украйна. Противник е на крайнодесните движения. Възприеман е като прогресивен по въпроси, свързани с разведените и представителите на ЛГБТ общността, но е способен и да адаптира наратива си, така че да не възмущава традиционалистите. Говори италиански и английски език.
Мауро Пиаченца, на 80 години, роден в Генуа в Италия. Заемал е различни постове в структурите на Ватикана при папа Йоан Павел Втори и папа Бенедикт Шестнадесети. Смятан е за много дискретен. Демонстрирал е през годините големи административни способности и дълбока духовна съпричастност.
Анджело Скола, на 88 г. , роден в Малграте в Италия. Бил е патриарх на Венеция и архиепископ на Милано. Сега е почетен архиепископ на Милано. Противник на джендър идеологията, но не се е месил в дебатите за благославяне на еднополовите двойки. Защитавал е Франциск от критиките. Възприеман е като много ерудиран.
Клаудио Гуджероти, на 69 г., роден във Верона в Италия. От 2022 г. е префект на Дикастерията за източните църкви. Смятан е за експерт по славянския свят и е бил нунций в няколко страни от региона, като Грузия, Армения, Азербайджан, Беларус и Украйна, но също и във Великобритания. До него папа Франциск се е допитвал във връзка с войната в Украйна. Говори италиански, гръцки, арменски, английски, френски, руски и кюрдски. Автор е на няколко книги на италиански, посветени но литургиите в Източните църкви, както и на редица есета по въпроса.
Жан-Клод Олериш, на 66 г., роден в Диферданж, в Люксембург. Архиепископ е на Люксембург. Йезуит е и е страстен почитател на немскоезичната литература и на японската култура. В Япония той е живял между впрочем и няколко години в миналото. Бил е член на Дикастерията за култура и образование и на Дикастерията за междурелигиозен диалог. Специалист е по връзките в областта на културата между Европа и Далечния изток. Интересува се и от екологичните въпроси. Твърд по догматичните въпроси, но прогресивен по социалните въпроси.
Марио Грек, на 68 г., роден в Кала в Малта. Бивш епископ на Гозо и настоящ ръководител на Ватиканския секретариат, организиращ синодите. Верен и предан довереник на Франциск, чиято визия за бъдещето на Църквата споделя. Първоначално е бил консервативен и критик на Франциск, но с течение на времето се превръща образно казано във факлоносец на реформите на Франциск. Владее малтийски, италиански и английски.
Жозе Толентино де Мендоса, на 59 г. , роден на остров Мадейра в Португалия. Израснал е на Мадейра, но и в Ангола. Владее португалски, италиански и английски. Близък е до позициите на Франциск. Смятан е за модернист, който би могъл да привлече поддръжници от Португалия и Бразилия, но също и от периферията на Европа и от Африка. Префект е на Дикастерията за културата и образованието.
Хуан Хосе Омея, на 79 г., роден в Кретас в Испания. Архиепископ на Барселона, бил е сред кардиналите съветници на Франциск. Подобно на покойния папа и Омея води скромен начин на живот и е привърженик на един състрадателен и приобщаващ католицизъм. Бил е ръководител на Испанската епископална конференция. Привърженик е и на гъвкавите църковни мерки, които се налагат в случай на извънредни ситуации, като например коронавирусната пандемия.
Анхел Фернандес Артиме, на 64 г. Роден е в Госон Луанко в Испания. Десети ръководител е на Салезианския орден и е първи испанец, който заема този пост. Привърженик е на подкрепата за мигрантите и смята, че те не са заплаха за другите. Привърженик е и на линията на папа Франциск относно войната в Украйна.
Жан-Марк Ноел Авлин, на 66 години. Роден в Сиди Бел Абес в Алжир. Сега е кардинал от Франция. Архиепископ е на Марсилия и се твърди, че ако Франциск трябваше да избира кой да го наследи, той би избрал именно него. Специалист е по миграционните въпроси и междурелигиозния диалог. Разбира проблемите на хората от скромен и мигрантски произход, както и на болните. Редовно се срещаше с папа Франциск. Ценен е много от левите среди в политиката и в Църквата. Негови критици го наричат протеже на папата.
Петер Ердьо, на 72 г., роден в Будапеща в Унгария. Говори унгарски, италиански, немски, френски, испански и английски. Председател е на Унгарската епископална конференция и е бил председател на Съвета на европейските епископални конференции. Заемал постове и в Генералния секретариат на Ватикана. Архиепископ е на Естергом-Будапеща. Автор е на 250 статии и на 25 книги, смятан е за изключително ерудиран. Привърженик е на балансирания подход по миграционните въпроси, признава правото на мигриране, но и отчита опасностите за политическата стабилност, свързани с интегрирането на бежанците. Говори за баланс между солидарност и милосърдие по миграционните въпроси. Възприеман е като духовник, който има позитивно отношение към Православната църква и който може да бъде мост между Изтока и Запада. Ердьо е обаче в много отношения по-консервативен от Франциск.
Микола Бичок, на 45 г., роден в Тернопил в Украйна. Ръкоположен е за кардинал от Франциск миналата година и е най-младият в Кардиналската колегия. Сега служи в Австралия и де факто се води, че е от тази страна и че е представител на региона Океания. Епископ е на епархията „Свети Павел и Петър“ към Украинската гръкокатолическа църква в Мелбърн. Получава подкрепата на украински бежанци, на гръкокатолическата общност и на бежанците от конфликти като цяло. Говори украински, полски и английски. Привърженик е на литургиите на английски, които по-лесно приобщават младежите към Църквата. Настоява за по-радикални права в защита на вярващите. Името му е споменавано за евентуален кандидат за папа, но анализатори смятат, че едва ли би имал някакви шансове.
Курт Кох, на 75 г., роден в Еменбрюке в Швейцария. Бил е епископ на Базел и заместник-председател на Швейцарската епископална конференция. Оглавявал е Папския съвет за насърчаване на християнското единство, превърнат днес в Дикастерия. Бил е и член на различни ватикански дикастерии. Говори немски, италиански, френски и английски. Смятан за подходящ за постигане на единство сред германоезичните и германоговорящите вярващи. Избягва полемиките и спорните въпроси, възприеман е като спокоен и дори стеснителен човек. В миналото е бил привърженик на ръкополагането на жени за свещеници, но вече е поизоставил това свое виждане. Като цяло е възприеман като модернист по църковните въпроси, но би могъл с времето да възприеме по-умерени позиции.
Андерш Арборелиус, на 75 г., роден в Соренго в Швейцария, но е израснал в Швеция и днес е епископ на Стокхолм. Описван е като открита и оптимистично настроена духовна фигура. Бил е ръководител на Скандинавската епископална конференция и член на редица ватикански ведомства. Възприеман е като скромен и смирен, качества, които папа Франциск харесваше. Автор е на трудове, посветени на живота на видни църковни дейци. Способен е внимателно да изслушва събеседниците си и да обяснява детайлно светите писания. Призовава за диалог между религиите и за приобщаване на мигрантите. За себе си казва, че не е кариерист. Владее шведски, испански, френски, немски и нидерландски.
Вилен Якобус Ейк, на 71 г., от Дуйвендрехт в Нидерландия. Архиепископ на Утрехт. Бил е председател на Нидерландската епископална конференция. Владее нидерландски, английски и италиански. Експерт по биоетичните въпроси, обявява се против благословиите за еднополовите двойки, избирането на жени за дякони, джендър идеологиите и абортите.
Герхард Лудвиг Мюлер, на 77 г., роден в Майнц в Германия. Почетен префект на Конгрегацията за доктрината на вярата. Противник на ръкополагането на жени за дякони, а също и гласовит критик на някои действия на Франциск. Въпреки това обаче той е смятан за лоялен на папата и за сътрудник, чието мнение е ценено. Привърженик е на традиционния подход в Църквата. Говори немски, испански и английски.
Африка
Питър Търксън, на 76 г., роден в Нсута-Васав в Гана. Канцлер на Папската академия за науки и социални науки. Харизматичен, говори с лекота и има относително либерални възгледи относно социалната справедливост, но е против абортите, въпреки че подкрепя идеята за предписване на противозачатъчни хапчета. Той е противник и на евтаназията, защитава идеята за брака само между мъжете и жените, но се смята, че е възприел по-либерални позиции относно хомосексуалността.
Робърт Сара, на 79 г. от Урус в Гвинея. Смятан е за негласен съмишленик на традиционалиста Бенедикт Шестнадесети. Почетен префект е на Дикастерията за божествения култ и дисциплината на свещенодействията. В миналото е бил и архиепископ на Конакри. Владее френски, английски и италиански. Противник е на благословиите за еднополовите двойки.
Фридолин Амбонго Бесунгу, на 65 г. от Бото в Демократична република Конго. Архиепископ на Киншаса. Той защитава традиционните ценности на Църквата по въпросите, свързани със семейството, но демонстрира и желание за диалог по други въпроси, като този за жените дякони. Привърженик е на идеята, че човек не трябва да променя вярата си.
Стивън Брислин, на 68 г. от Уелкъм в Република Южна Африка, архиепископ на Йоханесбург. Привърженик на приобщаването на ЛГБТ общността към Църквата и на избиране на жени за дякони. Говори английски и африкански езици. Познава добре проблемите на Африка, свързани с бедността и корупцията, и говори за необходимост от етично лидерство в африканските страни. Подчертава важността на Църквата в разрешаването на проблемите на континента.
Кристобал Роберо Лопес, на 72 г. Роден е във Велес Рубио в Испания. Сега е архиепископ на Рабат, в Мароко. Привърженик е на междурелигиозния диалог и на доброто отношение към мигрантите. Но броени дни преди конклава той обяви, че ако бъде избран за папа, няма да приеме и буквално ще избяга от Ватикана, припомня телевизия Бе Еф Ем. Пред италианското издание „Месаджеро“ архиепископът на Рабат споделя, че няма абсолютно никакви амбиции и че никога не е могъл да си се представи в ролята на папа. Кардиналът също така критикува жаждата за власт във Ватикана и казва, че онези, които искат да станат папа, са водени от това чувство.
Азия
Чарлз Маунг Бо, на 76 г., роден в Монхла в Мианма. Архиепископ на Янгон. Има голям опит като духовник в една страна със сложна вътрешна ситуация и разбира добре предизвикателствата пред Азия като цяло. Първи кардинал в историята на страната си. Възприеман е като традиционалист по социалните въпроси. Ръководил е и на Федерацията на азиатските епископални конференции.
Малкъм Ранджит, на 77 г., роден в Полгахавела в Шри Ланка. Архиепископ на Коломбо. Смятан е за следовник на Бенедикт Шестнадесети. Силен критик на властите в родината си.
Луис Антонио Тагле, на 67 г. от Манила във Филипините. Той е харизматичен, жизнен и сърдечен и знае как да общува с медиите. Смята се, че неговите левичарски позиции са сходни с тези на Франциск, най-вече по социалните въпроси. Бил е префект на Конгрегацията за евангелизацията на народите, а сега е начело на Дикастерията за евангелизацията.
Лазаро Ю Хън-сик, на 73 г., роден в Теджън в Южна Корея. Префект на Дикастерията за духовенството. Известен е като духовник с добра памет, с голяма интелигентност, с перфектни маниери и с добро чувство за хумор. Клони към прогресивни виждания и би могъл да постави под натиск традиционните църковни принципи, според анализатори.
Латинска Америка
Даниел Фернандо Стурла Берует, на 65 г., роден в Монтевидео в Уругвай. Архиепископ на Монтевидео. Възприеман е като следовник на папа Бенедикт Шестнадесети. Заемал е позиции в редица ватикански дикастерии. Силен традиционалист.
Леонардо Улрих Щайнер, на 74 г. Роден е във Форкилиня, в Бразилия. Сега е архиепископ на Манаус. Щайнер е добре известен с прогресивната си позиция по различни социални и екологични въпроси. Смята, че еднополовите двойки имат право на граждански съюзи, защото се нуждаят от правна защита в обществото, в допълнение на подкрепата на Църквата за тях. Щайнер е твърд привърженик на теорията за изменението на климата и е силно загрижен за евентуалното му въздействие, особено по отношение на Амазония и на коренното население. Щайнер критикува и консуматорския и меркантилен манталитет, който стимулира обезлесяването. Бразилският кардинал е привърженик и на правото на католическите свещеници да се разрешава брак.
Северна Америка
Реймънд Лио Бърк, на 76 г., роден в Ричланд сентър в щата Уисконсин, в САЩ. Заемал е различни постове във Ватикана. Силен традиционалист. Противник е на отреждане на повече роля за жените в Църквата, на благославянето на еднополовите двойки, причестяването на разведените, тайните договорки с Китай и освен това неотдавна изрази подкрепа за Доналд Тръмп. Владее английски, италиански и испански.
Джоузеф Тобин, на 72 г., роден в Детройт в щата Мичиган в САЩ. Архиепископ е на Нюарк. Известен е като привърженик на отварянето на Църквата за ЛГБТ общността и на справедливото наказание на извършителите на посегателства над деца в лоното й. Противник е на имиграционните политики на президента Доналд Тръмп и подкрепя приобщаването на имигрантите.
Блейз Джоузеф Къпич, на 76 г., роден в от Омаха в щата Небраска, в САЩ. Архиепископ на Чикаго. Известен е като близък съюзник на папа Франциск. Противник на абортите, въпреки че в миналото е бил набеждаван, че е прекалено толерантен към политици, които подкрепят правото на аборт. Владее английски, испански и италиански.
Робърт Франсис Привъст, на 69 г., роден в Чикаго в щата Илинойс, в САЩ. Префект на Дикастерията за епископите. Бил е на мисии в Перу и познава много добре ситуацията в тази страна.
Тимъти Долан, на 75 г., роден в Сейнт Луис, в Мисури, в САЩ. Архиепископ на Ню Йорк е. Бивш ръководител е на Конференцията на американските епископи. Харизматичен е, общува добре с медиите и има силно присъствие в социалните мрежи, но има консервативни виждания. Яростен противник е на аборта. Води и ожесточена борба срещу педофилията и детската порнография. Почитател е на спорта. Откроява се с чувството си за хумор, като често пъти го използва и за самокритика и самоирония.
Марк Уеле, на 80 г., роден в Ламот в Канада. Почетен префект на Дикастерията на епископите. Смятан за консерватор, но с по-модерни схващания за консерватизма в Църквата, въпреки че е против ръкополагането на жени за свещеници и е против хомосексуалните бракове.
