Международният валутен фонд (МВФ) препоръчва да бъдат затегнати разходите в следващия бюджет.
Това каза Фaбиан Борнхорст, който оглавява мисията на МВФ у нас.
Днес той се срещна с представители на бюджетната комисия към парламента. Мисията се очаква да приключи на 23 септември.
„България трябва спешно да вземе мерки за овладяване на разпуснатите публични финанси. Те трябва да заработят още с Бюджет 2026 и да са както по отношение на приходите, така и на разходите“.
Това послание отправиха към депутатите от бюджетната комисия в Народното събрание представителите на редовната есенна мисия на Международния валутен фонд (МВФ).
Откъм приходите сред най-важните препоръки на МВФ са увеличаване на пенсионните осигуровки с 1 процентен пункт още от 1 януари 2026 г. и премахване на максималния осигурителен праг, който в момента е 4130 лв.
Фондът препоръчва още вдигане на данъците върху недвижимите имоти, които у нас са ниски и биха могли да подобрят приходите в бюджетите на общините.
МВФ продължава да държи и на препоръката си, която отправя за поредна година, България да смени плоския данък върху доходите от 10% с въвеждане на прогресивно облагане.Целта е не само да се увеличат постъпленията в бюджета, но мярката да намали високото за европейска държава ниво на неравенствата у нас.
По отношение на рязането на разходи основното е с Бюджет 2026 да се овладее увеличаването на заплатите в публичния сектор, което влияе на цялата икономика и подсилва инфлацията. Освен това някои социални плащания, които сега са обвързани автоматично с ръста на минималната работна заплата, е добре да се отвържат от нея, препоръчва още МВФ.
От името на управляващите председателят на бюджетната комисия Делян Добрев от ГЕРБ каза, че мнозинството споделя почти всички изводи и препоръки на фонда без две – замяната на плоския данък с прогресивен (въпреки различното мнение на БСП), както и премахването на максималния осигурителен праг.
„Всичко останало ще бъде възприето в следващия бюджет от гледна точка на необходимите мерки за овладяване на инфлацията. Изключително добре сте идентифицирали, че трябва да се овладее покачването на заплатите в публичния сектор и на социалните разходи, които са обвързани с ръста на минималната работна заплата“, коментира Добрев.
От думите му може да се направи извода, че управляващите са склонни на повишаване на пенсионните осигуровки с поне 1% още от 2026 г. В средносрочната рамка се предвиждаше покачването да бъде с 1% през 2027 г. и с още 2% през 2028 г., но от МВФ коментираха, че отлагането на мярката с още една година няма да я направи по-лесна.
Според Борнхорст е необходимо разходите в следващия бюджет да бъдат свити с 1%. Това трябва да стане именно чрез овладяване на ръста на заплатите в държавния сектор.
В резултат на икономическото развитие в страната и фактори, които все още не подлежат на оценка, поради тяхната непредвидимост, включително изключението в ЕС, даващо възможност за повишаване на разходите за отбрана, може да се стигне до ситуация бюджетният дефицит на България да надхвърли границата от 3 на сто от брутния вътрешен продукт както през настоящата 2025 година, така и през следващата 2026 година, стана известно от думите на Фабиан Борнхорст, който e ръководител на редовната мисия на Международния валутен фонд (МВФ) у нас, по време на среща в парламента с членове на Комисията по бюджет и финанси.
Борнхорст, който представи пред комисията анализите и оценките на МВФ за развитието на българската икономика, заяви, че за да подобри фискалната си позиция България би следвало да обмисли политики в посока на фискално затягане и такива в посока на повишаване на събираемостта.
МВФ посочва, че такива политики биха могли да бъдат преминаване към прогресивна данъчна система, премахване на максималния осигурителен доход, увеличаване на вноската за пенсионно осигуряване, овладяване на разходите за възнаграждения в публичния сектор, както и преосмисляне на модела в социалните разходи, където много плащания са обвързани с размера на минималната или средна работна заплата в страната.
„Предвид цикличните развития в икономиката нашата позиция е че за следващата година фискалната политика не трябва да е експанзионистична, а трябва да е политика за стягането на фиска“, каза Борнхорст.
По думите му фискалната политика в страната би следвало да се преориентира от подкрепа на потреблението към подкрепа на инвестициите.
Изложението на Фабиан Борнхорст пред членовете на Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание, започна с изброяването на три „важни постижения“ на България през тази година – приемането на бюджета, предоговарянето на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост и присъединяването към еврозоната.
Той посочи, че икономиката се развива много добре, като прогнозира, че годишният ръст на БВП ще бъде около 3 на сто, подкрепен основно от потреблението в резултат на повишаващите се доходи, от облекчената фискалната политика и от кредитната експанзия. Рекордно ниската безработица подсказва, че пазарът на работна сила у нас е много затегнат.
В резултат на тези наблюдения, мисията на МВФ смята, че икономиката на България се представя в момента над своя потенциал и това е един от факторите, пради които се наблюдава повишаване на инфлацията.
Борнхорст посочи, че друг фактор, които подхранва инфлацията е динамиката при възнагражденията и по конкретно повишаването на минималната работна заплата, която е обвързана със средното възнаграждение в страната и води до индексация в частния сектор, като също така е обвързана и със социалните плащания.
Застаряващото население, разходите за отбрана, сектора на образованието, водният сектор, ще изискват много по-високи инвестиции в бъдеще, стана известно от изложението.
Ръководителят на мисията на МВФ у нас подчерта, че веднъж, след като бъде подобрена ефективността на разходите, е редно да се постави въпроса дали данъчният модел е достатъчно добър, за да позволява финансиране на всички нужди.
„Именно в средносрочен план и в контекста на тези съображения не за първи път поставяме въпроса дали не е редно да се обсъди и да се премине към един по-прогресивен модел на данъчно облагане, което от една страна ще увеличи приходите в бюджета, а от друга – ще помогне да с преодолеят неравенствата в обществото“, каза Борнхорст.
Сред другите мерки е подобряването на модела при втория и третия стълб в пенсионната система чрез въвеждане на мултифондов модел.
Относно повишаването на пенсионните осигурителни вноски, препоръката на МВФ е да се започне с 1 на сто от 2026 година, а не както е заложено в средносрочната прогноза на правителството от 2027 г.
По отношение на максималния осигурителен доход, МВФ постави въпроса, че при постоянни ръст на заплатите у нас, максималният праг стои на сравнително едно и също ниво.
Борнхорст посочи, че каквото и да реши българското общество по отношение на данъчната система и социалните плащания, предприетата политика за повишаване на събираемостта трябва да продължи да се устоява и в бъдеще, като паралелно трябва да се разработят мерки, тъй като конкретно в пенсионната система страната ни ще среща един и същи проблем през идните години.
В края на срещата председателят на бюджетната комисия Делян Добрев от ГЕРБ-СДС изказа благодарност към професионалното отношение на мисията на МВФ у нас.
Добрев посочи, че политиката на правителството не съвпада с две от препоръките на МВФ, а именно преминаването към прогресивна данъчна система и премахването на максималния осигурителен доход, като поясни, че правителството няма да предприема такива стъпки.
„Всичко останало, което казвате и препоръчвате ще бъде възприето в следващия бюджет. Съгласни сме, че трябва да се предприемат мерки за да се овладее покачващата се инфлация„, каза Добрев.
„Изключително добре сте идентифицирали, че това което трябва да се овладее е покачването на заплатите в публичния сектор, както и в социалния, които се покачват автоматично, тъй като много от тях са обвързани с минималната работна заплата“, добави Добрев.
Редовната мисия на МВФ, водена от Фабиан Борнхорст, е на посещение в България в периода от 10 до 23 септември 2025 година, като през този период провежда срещи с експерти от Министерството на финансите, Българската народна банка, други държавни институции, частния сектор и неправителствени организации.
