Строителният бранш се съживява, има капацитет и мотивация да е партньор на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в изпълнението на всички задачи. Това каза служебният министър Виолета Коритарова по време на деветата кръгла маса на тема „Перспективи, предизвикателства и визия за развитие на строителния сектор“, организирана от Камарата на строителите в България (КСБ) и в. „Строител“.
Министърът посочи, че за добрите възможностите на бранша говори и увеличеният брой на фирмите в професионалния регистър на камарата, като те вече са 7500.
Проекти ще има за всички – малки, средни и големи компании. За нас е важно да възстановим и дейностите по големите инфраструктурни проекти, заяви министърът и напомни, че вече са започнали и дейностите по рестартиране и строителство на нови трасета от републиканска пътна инфраструктура, които са били задълго замразени.
Коритарова отбеляза, че строителният бранш премина през много изпитания в последните години, породени от ковид криза и войната в Украйна, като тя изрази увереност, че тези трудности вече са в миналото. Министърът изтъкна поставените цели за възстановяване на всички строителни дейности. Знам, че за вас е важно да имате предвидимост, да работите с ясен хоризонт, така че да можем – и вие и ние, да планираме нашите дейности, обърна се министърът към представителите на бранша.
Тя акцентира върху предстоящото изпълнение на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост, големите инфраструктурни проекти, пътното поддържане, развитието на регионите.
По думите на министъра общественият интерес е да се стартира максимално бързо програмата за саниране. Да, ние заварихме с моя екип доста капани в министерството, но вярвам, че оценявате тяхното преодоляване в кратки срокове, каза Коритарова и декларира, че вече се наваксва забавянето по Етап 1 от програмата, което ще позволи до края на годината да бъдат сключени договорите с общините за саниране.
Димитър Недялков, зам.-министър на транспорта и съобщенията, представи проектите, по които работи ведомството. За момента има 13 одобрени проекта по програма „Транспортна свързаност“ 2024-2027, каза Недялков. Той съобщи, че през новия програмен период средствата ще бъдат инвестирани в едни от най-големите пътни и железопътни проекти в страната, в закупуването на специализирано оборудване във водния транспорт, както и за намаляване на вредните емисии от транспорта. По думите на заместник-министъра изпълнението на подготвителните дейности по програмата дава своите резултати и все повече от предвидените по програмата проекти се одобряват. По някои от тях, като например изграждане на автомагистралата Русе – Велико Търново, вече се работи и се извършат строителни дейности, като предстои подаване и одобрение на апликационната форма по програмата, съобщи заместник-министърът. Той каза, че в началото на октомври е получено одобрение на проекта на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ за 38 милиона лева, който е за рехабилитация на вълнолома в пристанището в Бургас.
По програма „Транспортна свързаност“ в момента се извършва оценка на още 7 проекта на обща стойност 414 млн. лева. Пет от проектите са за изграждане на железопътна и пристанищна инфраструктура и те включват модернизацията на железопътната линия София-Драгоман, сръбска граница, участък Волуяк-Драгоман, фаза 2, възстановяване и изграждане на тягови подстанции, внедряване на радарни системи за наблюдение в реално време, като два от проектите са за техническа помощ за изграждане на жп връзка с летище Пловдив и за развитие на железопътен възел Пловдив, етап 2, каза заместник-министърът.
Той напомни, че страната разполага и с други два източника на финансиране на транспортната инфраструктура и това са Механизмът за свързване на Европа и Планът за възстановяване и устойчивост. Над 1,4 милиарда лева е предвидената сума по Плана за закупуване на нов железопътен подвижен състав, напомни заместник-министърът и отбеляза, че първият електрически маневрен локомотив по проекта за доставка на 9 такива вече е произведен и е в експлоатация. До края на тази година се очакват още две машини. В ход е изпълнението на договора за доставка на 20 едноетажни нулевоемисионни електрически мотрисни влака. По Механизма за свързване на Европа ЕК е одобрила проект за подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на река Дунав на стойност 230 милиона евро, напомни заместник-министърът. Другият важен проект за подобряване на свързаността между България и Румъния е за втория мост при Русе, където е започнато предпроектно проучване за изграждането му, посочи Димитър Недялков.
Инж. Илиян Терзиев, председател на Управителния съвет на КСБ, посочи, че браншът се нуждае от предвидимост, ясен хоризонт и стратегия за устойчиво развитие в предстоящите пет, седем, десет години – документ, в който след политически и обществен консенсус, да бъдат заложени важни инфраструктурни проекти, които ще се реализират. По думите на Терзиев бизнесът се интересува от това какво предстои в сферата на развитието на градовете и регионите, транспорта, околната среда, енергийната ефективност, конкурентоспособността, приоритетите по всички програми, по които браншът може да кандидатства, както и на какви финансови инструменти може да разчита.
Пред журналисти министър Коритарова изтъкна, че ведомството и пътната агенция работят за преодоляване на проблемите с пътнотранспортния травматизъм в цялата страна. По тази причина са възстановени дейностите по магистрала „Хемус“, като се очаква лот 1 от Боаза по пътен възел „Дерманци“ да бъде завършен в края на тази или началото на следващата година, за да може там да бъде пуснато движението, каза министърът и призова да се спазват правилата за движение, както и ограниченията.
