Таксите за обучение на студентите и докторантите държавна поръчка да отпаднат още през тази академична година. Това реши правителството в оставка с предложените промени в Закона за висшето образование, съобщи Правителствената информационна служба.
Целта е да се подобри достъпът до висше образование на студентите, както и държавните висши училища да станат по-привлекателни за тези кандидат-студенти, които се колебаят дали да продължат своето образование и житейски път в чужбина или в България. С отпадането на таксите за студентите и докторантите съответните разходи за обучение ще бъдат поети от държавата. Необходимата сума се изчислява на близо 136 млн. лева за 2024 г.
Предвижда се заплащаната годишна такса от студентите и докторантите да бъде наполовина от вече утвърдения размер за 2023/2024 г. За целта в едномесечен срок от влизането в сила на промените в Закона за висшето образование от Министерския съвет ще бъдат отпуснати допълнителни средства на университетите и научните организации, които имат право да провеждат обучение в образователната и научна степен „доктор”, за компенсирането им за намалените приходи от такси. В двумесечен срок висшите училища и научни организации трябва да възстановят разликите на тези студенти и докторанти, които са заплатили годишни такси в размер по-голям от половината от вече утвърдения за 2023/2024 г.
Мярката е в продължение на политиката на държавата за осигуряване на достъпно, всеобхватно и качествено образование. Със законодателните промени от началото на 2022 г. в подкрепа на родителите и достъпа до ранно детско развитие детските градини станаха безплатни за гражданите. Училищното образование в държавните и общинските училища винаги е било безплатно за учениците, а от следващата учебната 2024/2025 г. учебниците и познавателните книжки за всички деца и ученици от I до XII клас ще бъдат безплатни.
Определен е заместник-управител за България в Европейската банка за възстановяване и развитие
Със свое решение правителството определи подуправителя на Българската народна банка и ръководител на управление „Банков надзор“ Радослав Миленков за заместник-управител за България в Европейската банка за възстановяване и развитие.
Решението е във връзка с извършени промени в състава на Управителния съвет на Българската народна банка, като заради това възниква необходимостта от актуализиране на представителството на страната ни в ЕБВР. Съгласно установената практика, позицията заместник-управител в ЕБВР се заема от подуправител на централната банка.
Така се осигурява представителство на България в международната финансова институция, което да спомогне за разширяване и стабилизиране на международните контакти и защита на интересите на страната ни.
Закрива се Консултативният съвет по контрол и одит в публичния сектор
Министерският съвет отмени свое Решение № 662 от 2017 г. за създаване на Консултативен съвет по контрол и одит в публичния сектор.
С прекратяването на съществуването му се избягва дублирането на функции и отговорности, тъй като с цел по-добра оперативност при съвместната работа между основните контролни органи, са сключени няколко споразумения за сътрудничество, повишаване ефективността на контрола и одита, и подобряване на управлението на публични средства.
Съгласно измененията в Закона за обществените поръчки (Обн. ДВ, бр. 88 от 20.10.2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) и с оглед координиране на практиките на контролните органи е създаден и постоянно действащ експертен консултативен съвет към министъра на финансите, подпомагащ осъществяването на контролната дейност в областта на обществените поръчки. В новия съвет влизат представители на Министерството на финансите, Агенцията по обществени поръчки, Агенцията за държавна финансова инспекция и Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз”. За участие в работата ще се канят представители на Сметната палата. Предвидена е и възможност при необходимост в заседанията да се привличат представители и на други институции с компетентност в областта на обществените поръчки.
Заместник-министър Георги Ангелов е определен за председател на българската част на Постоянната междуправителствена комисия „България-Бавария“
Правителството определели заместник-министъра на иновациите и растежа, проф. д-р Георги Ангелов, за председател на българската част на Постоянната междуправителствена комисия „България-Бавария“ и одобри състава на комисията.
Създадената през 1995 г. Постоянна междуправителствена комисия „България-Бавария“ се утвърди като ефективен инструмент за координация и развитие на сътрудничеството във всички области от взаимен интерес между Република България и германската федерална провинция Бавария.
Дейността на комисията съществено допринася за разширяване на двустранните връзки в приоритетните области като иновации, стартиращи предприятия, трансфер на технологии, дигитализация на икономиката, насърчаване на партньорството между малките и средни предприятия.
Удължава се срокът на договор в сферата на отбраната
Министерският съвет прие решение за удължаване на срока на действие на Договор, подписан в резултат на Решение № 790/20.10.2022 г. на Министерския съвет, определящо наличието на основен интерес, свързан със сигурността на страната, който да бъде защитен, при сключване на договор за обществена поръчка за доставка на хранителни продукти и напитки, необходими за нуждите на Въоръжените сили на Република България по чл. 50 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, в това число и Силите за незабавно действие.
Бързо променящата се международна среда на сигурност и спецификата на дейност на различните категории военни формирования от състава на видовете Въоръжени сили изискват осигуряването на необходимите им материални средства, в т.ч. и хранителни продукти и напитки да се извършва в режим на спешност, сигурност и експедитивност.
Осигуряването на Въоръжените сили на Република България и на Силите за незабавно действие с полагащите им се хранителни продукти и напитки в необходимите количества и качествено състояние ще повиши възможностите за противодействие и ще доведе до намаляване на риска от застрашаване на основния интерес, свързан със сигурността на страната.
„България Еър“ АД ще е въздушен превозвач по международната линия София-Баку
Кабинетът назначи „България Еър” АД за въздушен превозвач, който да оперира по международната въздушна линия София-Баку-София. Авиопревозвачът е заявил готовност да започне редовни пътнически полети по линията София – Баку – София с честота два пъти седмично.
Редовната въздушна линия ще подобри свързаността на страната ни с региона на Каспийско море. Създават се нови възможности за пътувания на гражданите от двете страни, за привличане на транзитни пътници от съседни на България и Азербайджан държави и за развитието на бизнеса.
Осигурява се държавна гаранция за временна експозиция „Франц фон Щук“ в Квадрат – 500
Министерският съвет прие Решение за осигуряване на държавна гаранция за временна експозиция „Франц фон Щук“ в Квадрат – 500 на Националната галерия, представяща движими културни ценности притежание на Музей „Вила Щук”, гр. Мюнхен, Федерална република Германия.
Изложбата ще се проведе в Квадрат – 500 на Националната галерия в периода от 15.04.2024 г. до 13.10.2024 г. Франц фон Щук е световно известен германски художник-символист, привърженик на естетиката на символизма и експресионизма, един от водещите художници на Сецесиона в Мюнхен и професор в Академията там. В изложбата ще бъдат представени 12 броя движими културни ценности, след които са и най-известните произведения на художника, като „Пазителят на Рая“ и „Грях“. Картините са създадени в периода от края на XIX и първата четвърт на ХХ век. Те са част от германското културно наследство и са държавна собственост, притежание на Музей „Вила Щук“, гр. Мюнхен, Германия. Същите са с висока художествена стойност, като застрахователната им оценка е на стойност 7 537 000 евро.
Националната галерия притежава картината „Луцифер“ (1980 г.), която е една от най-знаковите творби на Франц фон Щук. Същата участва в множество международни изложби от 1972 г. до момента. Изложбата „Франц фон Щук“ е част от активните усилия, които полага Националната галерия да бъде развивано сътрудничеството и значително увеличен обменът в областта на визуалните изкуства. Галерията издирва, събира, документира, съхранява, изучава и популяризира културни ценности в областта на българското и чуждестранното визуално изкуство с познавателна, образователна, научна и естетическа цел на територията на Република България.
Осигуряването на държавна гаранция на експонатите е общоприета европейска практика, която позволява реално да се намалят разходите за организиране на изложби, стимулира двустранното сътрудничество между музеите и мобилността на колекциите.
Министерският съвет определи стойностите, които служат за изчисляване на тавана на пазарните приходи на производителите на електроенергия
В изпълнение на § 3, ал. 2 във връзка с § 29 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. (обн. ДВ, бр. 108 от 30.12.2023 г.), АЕЦ „Козлодуй“ ще изчислява своя таван на пазарните приходи при 150 лв./МWh стойност на произведената електрическа енергия.
За производителите на електрическа енергия от кондензационни централи на въглища тази стойност е 300 лв., увеличена с умножената по 1.32 средномесечна цена на тон СО2 емисионни квоти за MWh, а за производителите на електрическа енергия от въглища с добавено гориво от биомаса (твърди или газообразни горива от биомаса) и/или отпадъци и/или нефтопродукти и/или комбинация от тях – 300 лв. увеличена с умножената по 0.9 средномесечна цена на тон емисионни квоти СО2, за един MWh. ,,Национална електрическа компания“ ЕАД като производител на електрическа енергия от водноелектрически централи ще изчислява своя таван на пазарните приходи при 200 лв. за един MWh.
Производителите на електрическа енергия от ВЕИ без договор за компенсиране с премии ще определят своя таван на пазарните приходи при 300 лв./МWh стойност на произведената електрическа енергия. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, одобрено на днешното му заседание, с което се определят стойности за изчисляване на тавана на пазарните приходи на различните типове производители на електрическа енергия. Над тези тавани производителите дължат вноски във фонд „Сигурност на електроенергийната система“, чрез които се осигурява необходимият финансов ресурс за справяне с последиците от високите цени на енергията.
Решението влиза в сила от 1 януари 2024 г. и се прилага спрямо приходи на производители на електрическа енергия за периода 1 януари 2024 г. – 30 юни 2024 г.
Отпуснаха 7535 лева за рехабилитация на военноинвалиди
Правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 7 535 лв. по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 година. Със средствата ще се разплатят извършени разходи за престой и ползване на дейности и услуги в базите на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД от правоимащи лица по Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.
За ратификация е предложено Споразумение за сътрудничество между Виенския икономически форум и Българската агенция за инвестиции
Министерският съвет прие Решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Споразумение за сътрудничество, сключено между Виенския икономически форум и Българската агенция за инвестиции.
Споразумението ще спомогне за популяризиране на възможностите за инвестиции в България чрез участие в дейността на Виенския икономически форум. То дава възможност за представяне на страната ни като привлекателна инвестиционна дестинация.
Българската агенция за инвестиции като основен партньор по споразумението ще получи възможност за популяризиране на нейната дейност чрез публикуване на информация за услугите, които предоставя, и възможностите за инвестиции в България на интернет страницата на Виенския икономически форум и в годишната брошура на ВИФ.
Виенският икономически форум е международна неправителствена организация, основана през 2004 г. съгласно австрийското законодателство. Основната цел на ВИФ е да насърчава регионалното икономическо сътрудничество, да предоставя информация и да рекламира инвестиционните възможности в региона, определян като „Регион от Адриатическо до Черно море“. Организацията има за цел да идентифицира инвестиционни проекти от общ интерес за икономическото развитие на региона и да насърчава тяхното изпълнение.
За ратификация се предлага Административно споразумение между Съвместното предприятие „Интегрални схеми” и Министерството на иновациите и растежа
Министерският съвет прие решение за предложение до Народното събрание за ратифициране Административно споразумение между Съвместното предприятие „Интегрални схеми“ и Министерството на иновациите и растежа на Република България.
Интегралните схеми са градивен елемент на техническия прогрес. Недостигът на полупроводници в последно време демонстрира колко важни са полупроводниците за цялата европейска промишленост и в частност за България, която има изграден професионален капацитет в сферата.
Активната роля във водещите инициативи на Европа, подкрепящи ключови технологии и иновации, е важен знак за превръщането на България в място, където се създават продукти и услуги с висока добавена стойност чрез научна и развойна дейност, които да привличат високотехнологични инвестиции.
Участието в европейските партньорства е съществена крачка именно към утвърждаването ни като страна с потенциал за дълбоко-технологични иновации.
България има отдавнашни традиции в областта на микроелектрониката – силна научна база и иновативни предприятия. Също така имаме потенциал да развием европейски хъб за таланти в областта на микроелектрониката и полупроводниковите технологии и по този начин да се утвърдим като инвестиционна дестинация в областта на интегралните схеми.
Участието на България в инициативите по Европейския законодателен акт за интегралните схеми (EU Chips Act) посредством Съвместното предприятие „Интегрални схеми“ ще засили конкурентоспособността и устойчивостта на страната ни в областта на полупроводниковите технологии и постижения и ще спомогне за осъществяването на двойния цифров и зелен преход.
България финализира подписаното на 10 февруари 2024 г. споразумение за премахване на визите за египетски граждани, притежатели на дипломатически и служебни паспорти
Министерският съвет утвърди подписаното на 10 февруари 2024 г. Споразумение между Правителството на Република България и Правителството на Арабска република Египет за взаимно освобождаване от изискванията за притежаване на визи за краткосрочно пребиваване на притежателите на дипломатически и служебни паспорти.
Споразумението бе подписано по време на официалното посещение в Кайро на заместник министър-председателя и министър на външните работи на Република България г-жа Мария Габриел.
Египет е най-големият търговско-икономически партньор на България в Близкия изток и Африка. Обемите на двустранната търговия в момента надхвърлят 1 милиард евро за 2023 г. и съществува огромен потенциал за тяхното разширяване и диверсификация. Страната има бързо развиваща се икономика и модернизиращ се енергиен сектор, с потенциал за износ на енергийни ресурси за Европа.
С премахването на визовите изисквания за притежателите на дипломатически и служебни паспорти ще бъде даден тласък за активизиране на политическия диалог и бизнес контактите между Република България и Арабска република Египет.
Самото споразумение ще започне да се изпълнява на 30-тия ден от датата на получаване на последното писмено уведомление по дипломатически път, с което двете държави се информират взаимно за изпълнение на националните си изисквания за влизането му в сила.
Прекратява се Спогодбата за пощенски и далекосъобщителни служби между България и КНДР от 1972 г.
Правителството одобри денонсирането на Спогодбата за пощенски и далекосъобщителни служби между правителството на Народна република България и правителството на Корейската народно-демократична република. Причината за прекратяването му е, че договорът е подписан през 1972 г. и не отговаря на съвременните условия в този сектор.
България подкрепя назначаването на трима съдии и двама генерални адвокати в Съда на ЕС от Франция, Германия, Латвия и Люксембург
България подкрепя назначаването на трима съдии и двама генерални адвокати в Съда на ЕС от Франция, Германия, Латвия и Люксембург. Това се посочва в българската позиция за заседанието на постоянните представители на държавите членки в ЕС (КОРЕПЕР II), което ще се проведе на 27 март 2024 г. в Брюксел.
На заседанието ще бъдат разгледани предложенията на четирите страни.
България подкрепя двете предложения на Френската република за преназначаване на г-н Жан Ришар де ла Тур на поста генерален адвокат и за назначаване на г-н Стефана Жервасони на поста съдия, на Федерална република Германия – за преназначаването на г-н Томас фон Данвиц на поста съдия, предложението на Латвия – за преназначаването на Инета Зимеле на поста съдия, както и предложението на Великото херцогство Люксембург за назначаването на г-н Деан Спилман на поста генерален адвокат в Съда.
Всички те ще са с мандати до 6 октомври 2030 г.
Одобрен е докладът с резултатите от участието на България в неформалната среща на Съвета на ЕС по общи въпроси, част „Кохезионна политика”
Министерският съвет одобри доклад за резултатите от неформалната среща на Съвета на Европейския съюз по общи въпроси, част „Кохезионна политика“, която се проведе на 5-6 февруари 2024 г. в гр. Монс. По покана на Белгийското председателство държавите членки обмениха мнения по основните приоритети на бъдещата политика след края на настоящия програмен период през 2027 г.
Съветът е единодушен, че Кохезионната политика трябва да бъде запазена като обща европейска политика за солидарност и инвестиции, като следва основните си цели по Договора за ЕС за намаляване на различията между европейските региони. Някои държави, сред които и България, посочиха необходимостта от адекватен финансов пакет от следващата многогодишна финансова рамка, други настояват за достатъчно национално съфинансиране. Страната ни подчерта, че подкрепата от ЕС за слабо развитите региони трябва да бъде още по-категорична.
Налице е широко съгласие, че Кохезионната политика в следващия програмен период трябва да се фокусира върху Зеления и Цифровия преходи, борбата с климатичните промени и постигането на социална конвергенция. България, заедно с други държави, добави, че е важно демографските предизвикателства, особено в слабо развитите региони, да намерят по-осезаемо отражение в бъдещите приоритети.
Съветът обсъди принципите, по които следва да бъде прилагана Кохезионната политика в бъдеще, както и какви допълнителни мерки за опростено изпълнение биха могли да бъдат взети. Участниците бяха единодушни, че трябва да бъдат запазени като ключови елементи режимът на споделено управление между Европейската комисия и държавите членки, участието в управлението на всички нива – европейско, национално и регионално, принципът на партньорство, подходът за инвестиции, базиран на нуждите на отделния регион и подходът „отдолу-нагоре“ във вземането на решения.
Отчетена е необходимостта от известна гъвкавост при разходването на средствата от политиката за сближаване, вкл. по отношение на изискването за тематична концентрация, което да вземе предвид регионалните особености. Някои държави членки предлагат гъвкавостта да бъде заложена законодателно с цел по-бърз отговор на нови предизвикателства или кризи. Други считат за необходимо обвързването на целите с Европейския семестър и настояват за по-силна връзка на инвестициите с реформите и постигнатите резултати, както и за спазване на върховенството на закона.
Всички делегации посочиха, че са необходими опростени правила за програмиране и изпълнение на инвестициите от Кохезионната политика. България отново отбеляза значението на набор от уеднаквени правила за хармоничното управление на отделните фондове на европейския бюджет със сходни цели. Като други възможни мерки за намаляване на административната тежест се очертаха принципът на единствения одит, разширеното прилагане на опростените форми на разходи и нови цифрови решения.
Одобрени са резултатите от българското участие в неформалното заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност (вътрешен пазар и индустрия)
Министерският съвет одобри резултатите от участието на българската делегация в неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност (вътрешен пазар и индустрия), което се проведе на 8 и 9 февруари 2024 г. в Генк, Белгия. Българската делегация беше ръководена от заместник-министъра на икономиката и индустрията г-жа Ирина Щонова.
Дневният ред на срещата включваше пленарна сесия на тема 11 „Към силен единен пазар и конкурентоспособна европейска индустрия“ и три паралелни работни сесии, свързани със засилване на ролята на обществените поръчки, с индустрията и иновациите, както и с насърчаване на развитието на отворена стратегическа автономност.
В рамките на дебата за силен единен пазар и конкурентоспособна европейска индустрия министрите подчертаха, че ЕС се нуждае от индустриална политика, която е гъвкава и бързо приспособима към динамичните промени, поинтегрирана, иновативна, екологично устойчива и устойчива на кризи.
Правителството одобри доклада с резултатите от заседанието на Съвет „Общи въпроси“
Министерският съвет одобри доклада с резултатите от заседанието на Съвет ,,Общи въпроси“ (СОВ), което се проведе на 20 февруари 2024 г. в Брюксел. България бе представена от заместник-министъра на външните работи, г-жа Елена Шекерлетова.
Съветът започна подготовката на заседанието на Европейския съвет на 21-22 март 2024 г., въз основа на проект на анотиран дневен ред, включващ темите Украйна, сигурност и отбрана, Близък изток и други въпроси, вкл. подготовката на следващия Стратегически дневен ред на ЕС.
Съвет „Общи въпроси“ беше запознат с инициативи на Полша в областта на върховенството на закона, с които да отговори на препоръките на ЕК в рамките на процедурата по чл. 7 от Договора за ЕС.
В рамките на точка „Разни“ беше засегната необходимостта от по-нататъшни усилия в борбата срещу чуждестранната намеса в европейските изборни процеси, постигнатия напредък от Черна гора в процеса на реформи и предприети едностранни мерки на Обединеното кралство в областта на рибарството.
За ратификация се предлага Устава на Асоциация „FOEDUS Euгopean Organ Exchange“
Министерският съвет прие Решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Устава на Асоциация „FOEDUS Euгopean Organ Exchange“.
Участието на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) в Асоциацията разширява възможностите за спасяване на човешки животи на нуждаещи се от трансплантация пациенти чрез получаването/предоставянето на органи за трансплантация при донорски ситуации в страната и Европа. То е в съответствие с националното ни законодателство – Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, съгласно който ИАМН е компетентен орган за координация на вноса и износа на органи, както и за международното сътрудничество по процесите на донорството и трансплантациите.
Членството в Асоциацията не ограничава участието на България и в други настоящи и бъдещи механизми на ЕС, международни организации за обмен на органи, както и сключването на двустранни споразумения за сътрудничество.
Студентски общежития в София, Пловдив и Велико Търново ще се ремонтират с 30 млн. лв.
Капиталът на „Студентски столове и общежития” ЕАД се увеличава с 30 млн. лв., като със средствата ще бъдат обновени по два блока в София и Пловдив и .един във Велико Търново. Решението на Министерския съвет е в съответствие с приетата Програма за саниране, ремонт и обзавеждане на студентските общежития.
Съгласно нейните условия средствата за одобрените за финансиране общежития към ,,ССО” ЕАД се предоставят чрез увеличение на капитала на дружеството.
В момента голяма част от местата за живеене на студентите се нуждаят от цялостен ремонт, включващ енергийна ефективност, ремонт на покриви, подмяна на всички видове инсталации, ремонт на санитарни възли, вътрешен ремонт на отделните помещения и общи части, както и съвременното оборудване и обзавеждане.
С отпуснатото финансиране всички места за настаняване в общежитията на дружеството ще отговарят на съвременните условия за задоволяване на жилищните нужди на студентите, докторантите и специализантите. Това ще допринесе да се подобрят възможностите за продължаване на учебния процес в извънаудиторни условия и за отдих.
