Богоявление или Йордановден е един от най-традиционните празници у нас. Години наред хората свързват празника с хвърлянето на кръст в ледени води. Смята се, че който го извади – ще бъде жив и здрав през цялата година.
Ето какво ни казват народните поверия за Йордановден, които са по-малко известни:
В Родопите има още една традиция на този ден да се хвърлят във водата младоженците (тези двойки, които са се оженили през изминалата година), за да са живи и здрави през новата година. Къпането се извършва от специални хора, наречени „хаскари“ или „къпинчари“. Ако няма наблизо река, тогава церемонията се провежда до кладенец. Народът нарича празниците Богоявление и Йордановден по общо име „Водици“, заради връзката им към вода.
На места у нас девойките, също по свой начин вземат участие в този празник. Още преди изгрев слънце, те отиват към кладенеца или извора на реката да си налеят „света“ вода. На реката се обмиват домашната икона и своите лица.
За изцеление болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът.
Млади мъже се хвърлят, въпреки студа и ниската температура, и изваждат кръста от водата. Който го извади, бива честит и здрав през цялата година.
Какво ни казват поверията за времето на този ден:
Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.
Ако замръзнат хвърленият във водата кръст и китката на свещеника, то годината ще бъде плодовита, а народът здрав.
В какви други поверия са вярвали българите в миналото, а някои вярват все още:
През нощта срещу Богоявление небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което желае най-силно.
Някога хората смятали, че ако се роди дете на Йордановден или около деня, то трябва да се лекува, защото, ако е момче, ще го залюби змеица, ако е момиче, ще го залюби змей. Три жени трябва да изпредат, изтъкат и ушият под комина вълнена ризка за детето, в която го обличат веднага щом се окъпе.
Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая – с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве.
На Йордановден се меси обреден хляб, за направата на който се използва част от светената вода. Вярва се, че всеки от дома трябва да си вземе късче, за да бъде здрав и да се радва на късмет и успехи през годината. След празничната вечеря се чупят орехи и по тях се гадае за бъдещето – здравата ядка означава здраве, а развалената – болест.
Свещта от трапезата се запазва и когато гърми през годината се пали, за да не пада гръм.
Празничната трапеза на Богоявление се състои от постни ястия, а на масата задължително се поставят орехи, сурово жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери (например от Бъдни вечер). Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.
Ето и какво не бива да се прави на този ден, според народните поверия:
Не е прието да се работи женска работа – не се бродира, мете, преде;
Не се тръгва на път;
Не се вдигат сватби;
Не се опяват мъртъвци и не се раздава помен;
Не е добре да се зачева през тези дни, защото нищо добро не чака детето, което ще се роди.
