България се структурира в четири региона за планиране от ниво 2 – Северен, Източен, Южен и Столичен. Това окрупняване цели повишаване на ефективността на системата за регионално развитие и създаване на условия за по-прецизни политики в областта на инвестициите, инфраструктурата и иновациите. Новите региони ще подпомогнат намаляване на вътрешнорегионалните дисбаланси и повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на регионите.
Това предвижда проектът на Националната концепция за регионално и пространствено развитие на България за периода 2026-2040 г. (НКРПР). Стратегическият документ е разработен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) с финансиране от Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. и е публикуван за обществено обсъждане.
На национално ниво се наблюдава силно изразено моноцентрично развитие на София, като Варна, Бургас и Пловдив имат ограничена функция на балансьори. Агломерационният ареал на София се разширява от 12 към 18 общини до 2040 г. На регионално ниво, само Варна, Бургас и Пловдив запазват изявени центрове, докато Русе и Плевен губят качествата на активни регионални центрове. На областно ниво, малките градове и селата губят агломерационен потенциал, а някои малки градове с туристически функции формират ограничени агломерационни образувания.
Основни проблеми
►Прекомерно неравномерно разпределение на населението и концентрация на икономическите дейности
►Недостатъчни балансиращи регионални центрове
►Деградация и свиване на агломерационните ареали на регионални и малки градове
►Обезлюдяване и застаряване на периферните райони
►Липса на ефективна регионална инфраструктура и услуги
►Недостатъчни инвестиции извън София
Стратегическа визия и цели
Целта на НКРПР е намаляване на териториалните дисбаланси и постигане на по-балансирано, конкурентоспособно и устойчиво развитие на всички региони с подобрен жизнен стандарт и достъп до качествени услуги. Концепцията надгражда предходната Национална концепция за пространствено развитие 2013–2025 г., интегрирайки нови инструменти и мерки за справяне с демографски промени, регионални дисбаланси и ускорен зелен и цифров преход.
Териториално сближаване – укрепване на мрежата от градове центрове, подобряване на свързаността и функционалната интеграция между териториите, активно участие в европейските и трансгранични пространства.
Икономическо сближаване – насърчаване на икономически растеж, използване на ендогенния потенциал на регионите чрез инвестиции, иновации и повишаване на производителността, ограничаване на икономическите различия.
Социално сближаване и растеж – намаляване на социалните неравенства, демографските проблеми и неравния достъп до услуги чрез развитие на човешкия капитал и подобряване на жизнената среда.
Екологична устойчивост – интегриране на климатичния и екологичния аспект като хоризонтален принцип във всички политики с териториално измерение.
МРРБ
Урбанизация и селищна мрежа
Според европейската методика за урбанизация, общините се разделят на:
- Силно урбанизирани (централни) – градове над 50 хил. жители, 16 общини
- Средно урбанизирани (междинни) – градове 5–50 хил. жители, 96 общини
- Слабо урбанизирани (периферни) – градове и села под 5 хил. жители, 153 общини
Тези три типа покриват цялата територия на страната. Националната територия се разглежда и на слоеве, например: райони със специфични характеристики, неурбанизирани природни територии и съсредоточия с критично социално-икономическо състояние.
Политики и инструменти
Концепцията предвижда:
- Интегрирано пространствено планиране
- Полицентричен модел с йерархия на градовете
- Подкрепа за зелени технологии и кръгова икономика
- Намаляване на въглеродните емисии
- Ефективно управление на културните, природните и ландшафтните ценности
- Усилване на регионалното и трансграничното сътрудничество
- Развитие на инфраструктурата и цифровата свързаност
Мониторинг и финансиране
Разработена е система от индикатори – демографски, социално-икономически, инфраструктурни, екологични и пространствени – за проследяване на напредъка към целите за 2030 и 2040 г.
Финансирането ще се осъществява чрез държавния и общинските бюджети, фондовете на ЕС, частни средства, международни финансови институции и значение за бъдещето.
НКРПР ще играе ключова роля в програмирането на политиката за сближаване след 2027 г., при формирането на национални стратегически приоритети за териториално развитие и подкрепа на устойчиви, конкурентоспособни и зелени региони.
Селищна мрежа и моноцентрично развитие
На национално ниво се наблюдава силно изразено моноцентрично развитие на столицата София, което се съчетава с относително по-слабо развитие на Варна, Бургас и Пловдив, които изпълняват ролята на балансьори.
Агломерационният ареал на София ще се разширява, като през 2040 г. ще обхваща 18 общини, докато понастоящем обхватът е 12 общини.
istock
Регионално ниво: Изявени регионални центрове ще бъдат само Варна, Бургас и Пловдив, чиито агломерационни ареали не се разширяват териториално. Русе и особено Плевен губят активността си като регионални центрове, а агломерационните им ареали се свиват в част от собствената община. Единствено Стара Загора играе двойствена роля на балансьор спрямо ЮИР и ЮЦР, като нейният агломерационен ареал също се ограничава в част от общинската територия.
Областно ниво: Градовете-центрове нямат потенциал да бъдат ефективни балансьори. Техните агломерационни ареали се свиват до ядрото на града или до обхвата на агломерационното ядро. Някои областни градове изостават спрямо по-малки градове от 3-то ниво, а центрове от 4-то ниво със значение за повече от една община са ограничен брой. Налични са и малки туристически градове, които формират специфични агломерационни образувания.
Последици от моноцентричното развитие
Селищната мрежа губи относителната си стабилност и равновесие.
Сформира се малък брой силни центрове (1-во и 2-ро ниво) и голям брой слаби центрове (3-то и 4-то ниво), от които 18 са с демографски спад над 20% за периода 2011–2021 г.
Фрагментарни агломерационни процеси се проявяват в Софийското поле, по долината на Марица и по Черноморското крайбрежие (Варна и Бургас). В трансграничните оси агломерационни процеси не се очакват.
Проблеми и предизвикателства
За преодоляване на модела „краен моноцентризъм“ се идентифицират следните ключови проблеми:
Прекомерно неравномерно разпределение на населението и концентрация на икономическите дейности и социалната сфера в София.
Липса на достатъчно балансиращи регионални центрове.
Деградация и свиване на агломерационните ареали на регионални и по-малки градове.
Остро обезлюдяване и застаряване на периферните райони.
Недостатъчна регионална инфраструктура и услуги.
Ограничени регионални политики за развитие и инвестиции извън столицата.
