Вчера сутринта журналистът Ива Стойкова получава обаждане от непознат номер за рекламно събитие в София. Мъжът не пожелал да се представи.
,,Отговорът беше, че са го намерили телефонния ми номер от интернет, тъй като той бил публичен“, разказва журналистът Ива Стойкова.
Според гласа в слушалката номерът циркулирал свободно в интернет.
,,На въпроса ми как така в интернет и къде беше, посочена интернет платформа, където според човека, който ми се обади се намират 80 процента от телефонните номера в България“, уточнява тя.
Проверяваме интернет платформата заедно с експерта по киберсигурност Деян Аврамов. Публикуваните номера са без имена, съществува обаче и опция под конкретен телефон да се пишат коментари с информация за собственика. Сайтът е регистриран в САЩ.
,,Не всеки номер е напълно функционален. Това са възможните телефонни номера във всички мобилни оператори в България. Не се знае дали този телефонен номер е работещ или актуален, или просто възможен, който може да бъде даден на потребител“, каза Деян Аврамов – специалист по киберсигурност.
Според експерти част от базата данни с телефони, които циркулират свободно в интернет, вероятно са събирани и чрез мобилни апликации, които искат достъп до списъка с контактите ни при инсталиране.
,,Сами позволяваме тези телефонни номера да бъдат събрани и съответно продадени и използвани на трети лица. При такава ситуация това също е законно“, допълни специалистът по киберсигурност.
Лични данни се продават и в тъмната мрежа.
,,Много институции стават жертва на кибератаки , вледствие на които се източват база данни, тази база данни се продава, закупува и използва, затова тази информация е толкова ценна , защото няма как да се сдобиеш с толкова детайлна информация“, обясни Деян Аврамов – специалист по киберсигурност.
Списъкът с телефони може да се прозвъни чрез чат-бот, който използва изкуствен интелект. Целта е по този начин да се извлече конкретна информация като например – име, адрес, години, пол и социален статус.
,,Това е ваш личен номер, нали така“.
,,Необходимо ви е име и фамилия, за ви запазим места. Местата са силно ограничени“.
,,Вашият подарък е интелигентен часовник, който следи тревожни симптоми на тялото в реално време“.
,,Когато ви се обаждат по телефона и ви говорят как сте късметлия и избран това по-скоро е сиренце в капана, отколкото кацнала птичка на рамото“, коментира Богомил Николов – ,,Активни потребители“.
От ,,Активни потребители“ предупреждават, че подобни събития понякога могат да приключат с договор за кредит на стойност 4-5 хиляди лева.
,,В момента са на мода, буквално преди една година ги нямаше“, уточнява Богомил Николов – ,,Активни потребители“.
В края на презентацията някои търговци предлагат да съдействат за издаване на еднократен електронен подпис, с който потребителят може да подпише договор за кредит без да се разкарва до банка. За целта се снима личната карта, а всичко отнема около 20 мин. Практиката на Комисията за защита на личните данни показва, че те се издават от удостоверителни фирми извън България.
,,Канада, други места, където българският надзорен орган не може да упражни надзорните си правомощия“, каза Венцислав Караджов – председател на КЗЛД.
От комисията коментират, че зад подобни практики са установени и големи търговски дружества, които оперират в цяла Европа.
,,Схемата, която са измислили очевидно за техния бизнес е ок. От гледна точка правата и защитата на българските граждани за мен тя е на ръба на закона“, уверен е Венцислав Караджов – председател на КЗЛД.
,,Голяма част от хората като преспят на следващия ден искат да се откажат от такива договори , но там вече започват техните перипетии“, допълва той.
От ,,Активни потребители“ предупреждават още, че организаторите на подобни презентации не уважават правото на отказ в 14 дневен срок , когато сделката е извън търговския обект.
,,Имали сме случаи, в които представител на фирмата идва у вас, у потребителя, казва ще дойда да го взема на място. Идва взима уреда не ви дава никаква разписка, става и си тръгва. Той го открадва“, разказва Богомил Николов – ,,Активни потребители“.
Опитът на експертите показва, че търсенето на справедливост в съдебна зала може да отнеме дълго време, тъй като все още няма установена съдебна практика.
