„Това, което аз съм си поставила като цел през следващия мандат, е да подобрим социалната среда за младите учени. Смятам, че в академията трябва да създадем един дискусионен клуб за младите хора, в който те не само да обменят научни знания, но и неща от живота, своите интереси да споделят, средата, в която живеят.“ Това каза в ефира на БНТ химикът член-кореспондент проф. Евелина Славчева и първата жена оглавила БАН.
„Привличането на млади хора е постоянна грижа на академията и тя ще продължи през този мандат. Различно е. Има млади хора, които наистина са дошли, защото обичат науката. И те пренебрегват понякога материалните неща. Но ние, разбира се, не можем да разчитаме на това. Искаме да задържим и онези умове, които все пак имат нужда от материални средства за своето съществуване. Така че се опитваме с различни програми за докторанти и за млади учени да ги привличаме, да ги включваме в проекти“, каза още Славчева.
Ниските заплати в БАН принуждават част от учените да търсят втора работа, за да се издържат.
„В момента с доста усилия и с мащабните проекти, които в академията в момента се реализират има възможност за тяхното включване с допълнителна работа в такива проекти. И това е нашият стремеж, защото друго работно място, в друга среда раздвоява и те не могат и своята научна работа концентрирано да извършват.“
Евелина Славчева има идея да се изгради жилищна сграда за младите учени.
„Ние се партнираме с университетите, специално за общежитието за младите хора, които не са от София. Но там, трябва да бъде откровена, средата, жилищната среда не е особено привлекателна. И на мен ми се струва важно и много бих искала БАН да намери средства и начини да изгради един дом за младите хора. Това е важно. В този смисъл говоря и за социална среда също.“
42 автономни научни звена, около 3000 учени, или иначе казано 15% от всички научни работници в страната работят в БАН. Според новия председател на институцията е важно да се подобри доверието и комуникацията между отделните институти.
„Да се подобри доверието, да се подобри комуникацията между отделните институти и звена на БАН. Знаете, че това е един доста сложен организъм, академията, и винаги има място за повече и повече дискусии, споделяне на добри и на лоши практики.“
Евелина Славчева подчерта, че ще търси решение на един от наболелите проблеми – остаряващия сграден фонд.
„Мога да кажа, че в момента по отношение на научната апаратура в голяма степен ние имаме съвременна, модерна научна апаратура. Това обаче, което липсва, е работната среда и сградният фонд на институтите. Той е много остарял. В Плана за възстановяване и устойчивост имаме възможност 12 сгради да реновираме, но това е крайно недостатъчно. Имаме сгради, които са и паметници на културата, които са в много трагично състояние. И това е голямата ми грижа, защото вие виждате колко добре сега изглежда фасадата на академията, каква беше само преди 5-6 години. Имаме сгради, които изискват помощ от държавата, за да бъдат съхранени.“
