Пенсионерите ще получат много по-малко увеличение, отколкото им беше обещано и отколкото им се полага по така нареченото Швейцарско правило.
Това става ясно от публикувания от Министерството на финансите проектобюджет за годината и структурния план до 2028-ма.
Според Швейцарско правило от 1 юли пенсиите трябваше да бъдат вдигнати с между 8 и 9 процента. Толкова беше заложено и в предишния проектобюджет.
В новия проектобюджет. обаче увеличението е орязано почти двойно и ще е само 5%.
Вместо Швейцарското правило, при което увеличението е 50% ръста на инфлацията и 50% ръста на осигурителния доход, кабинетът на ГЕРБ, в който социалният министър е от БСП, предлага ново правило – 80% ръста на инфлацията и само 20% ръста на средния осигурителен доход.
Швейцарското правило беше въведено преди 20 години с идеята индексацията на пенсиите да зависи от обективни критерии, а не от прищевките на политиците.
То не действаше само в първите години от управлението на ГЕРБ, когато 3 години поред пенсии не бяха индексирани, а Бойко Борисов обясняваше, че предишните управляващи са ги вдигнали толкова много, че за него не са останали пари.
6,4 милиарда лева е планираният дефицит за настоящата година, което прави 3% от брутния вътрешен продукт на касова основа.
Малко преди 23 часа снощи на сайта на министерството на финансите бяха публикувани новите разчети на държавната хазна.
За целия период целта е разходите да не превишават 40% от брутния вътрешен продукт.
В проектобюджета продължава да е залегнала инвестиционната програма за общините.
ДДС-то за ресторантьорите, хляба и брашното остава на 20-процентата възстановена ставка, след като заради ковид кризата имаше намалена – съответно 9 % за ресторантьорите и нула за хляба и брашното.
От структурния план – новото изискване по европейските правила, което представлява и мотивите към законопроекта, се вижда, че целта е за постепенно намаляване на дефицита, като единствено през 2027-ма година ще се стигне до отклонение заради придобиването на военна техника.
За периода 2025 – 2028 недостигът по консолидираната фискална програма (държавен бюджет и бюджетите на Здравната каса и общественото осигуряване) ще се движи между 2,2 и 3 на сто от брутния вътрешен продукт.
Годишната инфлацията по европейската методология ще бъде 2,4 на сто през 2025 година, а след това ще варира около две на сто.
Брутният вътрешен продукт ще расте с подобен темп.
За настоящата година – максималният размер на държавния дълг към края на 2025 г. не може да надвишава 59,8 млрд. лв, а новопоетите задължения – 16,9 млрд. лв.
С преходните и заключителни разпоредби се правят промени в данъчните закони.
Въвежда се нов акцизен календар, а при ДДС облагането – освен запазването на ставките при ресторантньорите, хляба и брашното на 20 %, се предлага връщането на задължителната регистрация при годишен оборот от 100 000 лева (50 000 евро), а не при 166 000 лева, както е сега.
По отношение на мерките за изсветляване на икономиката – целта е чрез лимитиране на възможността неполучени на бензиностанциите касови бележки да се използват за предоставяне на други субекти с цел издаване на фактури, по които да се приспада неправомерно данъчен кредит по ДДС, се очаква да доведе до допълнителни приходи от 200 млн. лв. през 2025 г.
