Доверието към руския президент Владимир Путин, както на вкъщи, така и на международната сцена, се разпада в очите на президента Доналд Тръмп, ключовите съюзници на Москва по света и провоенните кръгове в Русия, които са все по-възмутени от безкрайната война в Украйна.
Докато лидерите на съюзниците на Русия, като Венецуела, Сирия и Иран, биват преследвани и задържани, международните послания на Путин звучат все по-кухо, а много прокремълски ястреби изискват по-решителни действия за възстановяване на доверието в страната, пише The Washington Post.
„Русия е длъжна да извърши нещо ужасно, за да възстанови статуса си. Много е тъжно, че трябва да използваме такива аргументи. Но нямаме избор. В свят като този на Тръмп, само жестокостта, силата, масовото унищожение и зверствата имат значение“, обяви крайнодесният руски идеолог Александър Дугин.
Путин, който лично подписа споразумения за стратегическо партньорство с Венецуела и Иран миналата година, сега запазва мълчание след изненадващото залавяне на Николас Мадуро от американски командоси и обещанията на Вашингтон да помогне на иранските антиправителствени протестиращи. В четвъртък той само поиска от САЩ да спазват международното право.
Според наблюдатели, руският лидер е възпрепятстван от необходимостта да поддържа добри отношения с Тръмп, дори след като американските сили завзеха руски петролен танкер, а неспособността му да подкрепи съюзниците в моменти на нужда е нанесла сериозен удар по позицията на Русия в чужбина.
„Реакцията на Путин изглежда странна, но е напълно логична: той не атакува Тръмп, защото се надява на симетрично разбиране на нуждите на Русия. Путин знае, че ако реагира прекалено, ако покаже болка, всички ще видят слабостта му“, каза политологът Владимир Пастухов, почетен професор в University College London.
Тръмп усеща това и то е в съответствие със споделеното разбиране на двамата лидери за света и политическото лидерство. „Тръмп ще продължи да играе играта си, без да прави изключения за Путин, ако последният покаже слабост или глупост“, прогнозира Пастухов. „Когато е силен, ще бъде третиран като силен; когато е слаб, ще бъде наказан.“
Задържането на петролния танкер показа, че Тръмп не приема влиянието на Русия толкова сериозно, колкото Москва, и че не се страхува да се изправи срещу нея.
„Ескалацията с танкера беше голяма дипломатическа грешка за Кремъл. Тя причини сериозни щети на репутацията както на вътрешната, така и на международната сцена“, каза бившият петролен магнат и критик не Кремъл Михаил Ходорковски, според когото евентуална ескалация е малко вероятна.
Друг ключов момент, подчертаващ намаляващия авторитет на Путин в очите на Тръмп, бяха изненадващите, лесно опровержими твърдения на Кремъл за украинска атака по резиденцията на Путин във Валдай. Тези обвинения бяха очевидно прекомерни и след първоначален преглед Тръмп публично ги отрече.
„Убеден съм, че Тръмп вече не вярва на Путин, но това не е причина да се откаже от преследването на сделки, както икономически, така и политически“, каза Ходорковски. „Тръмп разглежда подобни изявления като дипломатическа игра, в която не е в негов интерес да дава на Путин допълнителни точки.“
В интервю за Ройтерс в четвъртък Тръмп отново настоя, че Путин е готов за мирно споразумение и че Украйна е пречка.
И двамата редовно използват изопачаване на фактите, за да оправдаят свои агресивни действия. Но Русия сега се сблъсква с непредсказуема и също толкова амбициозна американска администрация, която радикално се е отклонила от нормите на своите предшественици, и Москва трудно се адаптира към тази нова реалност.
„Президентът на САЩ беше мамен (от Кремъл) през цялата 2025 г. Специално разработената „Доктрина Путин 2025“, която позволяваше продължаване на военните действия и държеше Тръмп в относителната сфера на влияние на Кремъл, може и да не проработи след Нова година“, пише политологът Андрей Колесников.
Все по-прагматичната американска администрация, по-загрижена за пари и сделки, отколкото за демокрация, всява объркване във външната политика на Русия.
„Всички (международни) закони се нарушават и Путин сега е в доста странно положение“, каза бивш висш служител на Кремъл. „Не бих казал, че отношенията му с Тръмп са приоритет; той не е готов да жертва всичко за това. Неговият приоритет е да приключи войната с Украйна с достойнство.“
Но с преминаването на червените линии Русия се оказва в затруднено положение, а възможностите ѝ като съюзник намаляват, докато САЩ се сближават с руските съюзници, като Беларус или с някога приятелски държави като Армения и Азербайджан.
„Русия избира ужасни, неефективни партньори, защото никой друг не иска да бъде приятел с нея“, смята Александър Габуев от Центъра Карнеги. „И когато тези режими се сринат, както видяхме в Сирия, Русия вече не е в състояние да ги поправи… Русия не може да помогне на тези режими да станат по-ефективни или да отговорят на нуждите на населението си… или да им помогне ефективно да се противопоставят на САЩ.“
Тесните отношения с Венецуела исторически са служили като важен сигнал за Вашингтон, че Москва има опора в съседна територия, точно както Съединените щати имат в Украйна, добави той. „Венецуела беше символ на глобалното влияние на Русия. Сега цялата то беше хвърлено обратно в лицето на Кремъл.“
Това отслабване на международната сцена идва на фона на нарастващо недоволство сред населението, което изглежда уморено от безкрайната война, разбила мита за непобедимостта на Русия и заплашва да потопи страната в икономически и социален упадък.
Войната срещу Украйна продължи по-дълго от участието ѝ във Втората световна война – мрачен факт, отбелязан миналата седмица от критиците в провоенната общност, много от които го наричат знак за поражение.
„СССР спечели онази война. Съвременна Русия, след 1418 дни – в така наречената Специална военна операция – претърпя поражение“, написа потребител в популярния Telegram канал Regnum. „Много малко в Русия са готови да признаят поражението, което би могло да ни даде поне някакъв шанс да променим настоящата мрачна ситуация.“
Макар че е трудно да се оцени общественото мнение и доверието в Путин в авторитарна среда със строги закони за цензура, политологът Екатерина Шулман вижда улики в анкетите, включително скорошно проучване, което показа, че песимизмът в руското общество се е увеличил рязко през последната година.
„Сега в руското общество почти всички се стремят към мир. С идването на администрацията на Тръмп имаше вълна от надежда: краят на войната най-накрая беше близо, но тази надежда не се осъществи“, каза Шулман, добавяйки, че според нея руското общество е претърпяло психологически удар.
Тъй като нормален политически дебат е невъзможен, руснаците нямат нито решение, нито стратегия за излизане, а вместо това трупат недоволство, тревожност и разочарование. Президентът Путин се възприема като въплъщение на статуквото, като някой, който стои между тях и света, посочи тя.
