Министерският съвет одобри позициите на Република България и състава на българската делегация за участие в 80-та редовна сесия на Общото събрание на ООН, която ще бъде ръководена от министър-председателя Росен Желязков. Сесията започва работа на 9 септември.
В нея влизат още министърът на външните работи Георг Георгиев, министърът на здравеопазването Силви Кирилов, министърът на енергетиката Жечо Станков, министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов, съобщиха от правителствената пресслужба.
Темата на тазгодишния Общ политически дебат е: „По-добре заедно: 80 години и занапред в името на мира, развитието и правата на човека“ (Better Together: 80 years and more for peace, development and human rights).
Тя отразява необходимостта от укрепване на мултилатерализма чрез дипломация, диалог и партньорства, като подчертава равнопоставеността и взаимнозвързаността на трите стълба на ООН – мир и сигурност, развитие и права на човека.
През 2025 г. се навършват 80 години от подписването на Устава на ООН и 70 години от членството на България в организацията.
Юбилейната 80-та сесия на Общото събрание на ООН се провежда в критичен момент, белязан от множество глобални кризи — военни конфликти, хуманитарни катастрофи, климатични промени, тероризъм, киберзаплахи и предизвикателства, свързани с изкуствения интелект. В същото време отслабва подкрепата за многостранната система, което налага реформи в глобалното управление и укрепване на ролята на ООН. Само чрез обединение около общи цели държавите могат да възстановят доверието в мултилатерализма.
Участието на българската делегация е възможност за представяне на националните позиции и приоритети, както и за провеждане на двустранни срещи с високопоставени представители на ООН и държави членки.
Припомняме: Тази година се навършват 80 години от създаването на Организацията на обединените нации (ООН). Идеята за създаване на ООН възниква по време на Втората световна война и е съгласувана от страните, участващи в антихитлеристката коалиция. Името „Организация на обединените нации“ е използвано за първи път в Декларацията на Организацията на обединените нации, подписана на 1 януари 1942 г. от четири сили: Съединените щати, Великобритания, СССР и Китай.
Държавите, подписали Декларацията, се присъединиха към съвместната програма, изложена в Атлантическата харта (декларация, приета на 14 август 1941 г. от британския министър-председател У. Чърчил и президента на САЩ Ф. Д. Рузвелт) и се ангажираха да използват всичките си ресурси – военни и икономически – срещу страните от Оста, а не да сключват сепаративен мир с тях.
Решението за създаване на ООН е взето на Международната конференция в Сан Франциско, която се е провела от 25 април до 26 юни 1945 г. Конференцията е инициирана от Великобритания, СССР и САЩ. На конференцията присъстват 50 държави, които се считат за основатели на ООН.
Конференцията в Сан Франциско се проведе в атмосфера на ожесточена борба около проекта на ключов документ – Устава на ООН. В крайна сметка Уставът е единодушно одобрен. Това се случи на 26 юни 1945 г. И влезе в сила след ратифицирането му от мнозинството от участващите в конференцията страни на 24 октомври 1945 г.
Този ден се счита за рождена дата на ООН. И ежегодно се отбелязва като Ден на Организацията на обединените нации. Броят на държавите-членки на ООН непрекъснато се увеличава от 1945 г. насам и достига 193 през 2011 г. Оттогава броят на държавите-членки остава непроменен. Палестина, Тайван, Ватикана, Абхазия, Южна Осетия и няколко други непризнати или частично признати държави остават извън ООН.
Системата на Организацията на обединените нации (ООН) включва шест основни органа, създадени в съответствие с Устава на ООН. Това са Общото събрание на ООН; Съветът за сигурност на ООН; Икономическият и социален съвет на ООН (ИКОСОС); Съветът за попечителство на ООН; Международният съд; и Секретариатът на ООН.
Системата на ООН включва също много програми, спомагателни органи и отдели, както и специализирани агенции, които координират работата си с ООН, като същевременно са отделни, независими организации.
